Решение № 1057 от 11.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1057 гр. София, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело № 20211100109004 по описа за 2021 година

Делото е образувано по предявен от В.В.А. срещу „ЗК Л.и.“ АД гр. София осъдителен иск с правно основание чл. 432 ал. 2 от КЗ, за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 65 000 лева за неимуществени вреди – болка и страдание от травматични увреждания, претърпени от ищеца като пешеходец при ПТП на 22.05.2020 г. в гр. София, с твърдение за виновното му причиняване от Л.К. А. при управление на л.а. „Мерцедес ГЛК рег. № ****.

Пълномощниците на ищеца В.В.А. излагат, че на 22.05.2020 г.около 10:00 ч. в гр. София бул. „Възкресение“ при автобусна спирка „Вардар“ срещу блок 132А ж.к. „Красна поляна“ ищецът бил ударен от МПС „Мерцедес ГЛК“ с рег. № ****, управлявано от водача Л.К. А.. Вследствие ПТП ищецът получил следните травматични увреждания: охлузвания по слепоочно-челната повърхност на гравата; открито, разместено диафизарно счупване на дясна бедрена кост с рана 5/10 мм на дясно бедро; вътреставно в коленната става счупване от компресионен тип тибиалното плато на лява голямопищялна кост с излив на кръв и мастни тъкани в коленната става – липохемартроза; счупване на главичката на малкопищялна кост и многофрагментно счупване на лява коленна капачка. Ищецът претърпял общо четири оперативни интервенции: операция на 22.05.2020 г. при която била извършена фиксация на сцупването на дясна бедрена кост с имплантиране на дълъг интрамедуларен бедрен пирон в бедрената кост. Поради травмата на лявата колянна става били проведени три операции на 27.05.2020 г., като при първата била извършена кръвна репозиция и фиксация на счупването на коленното капаче с 2 киршнерови игли и винтове. При втората операция била отворена коленната става, евакуиран излива на кръв от ставната капспула и 1 извършена алоостеопластика, а при третата операция била осъществена фиксация на счупването с L-образна плака и винтове. Пълномощниците на ищеца твърдят, че травмите били придружени от силни болки, невъзможност да се стъпва на крака, налагащи имобилизация, приемане на болкоуспокояващи и превантивна антикоагулантна терапия.

Пълномощниците на ищеца твърдят, че след травмите ищецът не е можел да се обслужва сам и поради това във всичките си битови нужди щял да се нуждае от придружител в ежедневието си. Засягането и на двата крака налагало необходимост от чужда помощ в бита и провеждане на рехабилитация. Влошеното здравословно състояние се отразявало тежко и на психиката на ищеца – станал потиснат, изпитвал постоянно чувство на страх, тревожност, безпокойство, загуба на апетит, безсъние, стряскане, кошмари, преживяване отново на психичната травма, което било свързано с треперене, главоболие, сърцебиене, световъртеж. Ищецът продължавал да е тревожнодистимен, като тревожността се засилвала от качването в транспортно средство.

По случая било образувано досъдебно производство срещу водача на МПС, прекратено на основание чл. 343 ал. 2 т. 2 вр. ал. 1 б. „б“ от НК. За автомобила, с който било причинено ПТП, била сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество. Ищецът предявил пред ответника застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ на 31.07.2020 г. На 15.02.2021 г. пълномощниците са ищеца отправили до ответника покана за извънсъдебно споразумение. След преговори ответникът определил окончателно обезщетение в размер на 35 000 лева, което било изплатено на 05.07.2021 г.

На основание изложените обстоятелства, пълномощниците на ищеца В.В.А. правят искане до съда да осъди ответника „ЗК Л.и.“ АД да заплати на ищеца следните суми:

- 65 000 лева застрахователно обезщетение за неимуществени вреди;

- законна лихва върху обезцщетението за неимуществени вреди, считано от 31.07.2020 г. – датата на уведомяването на ответника до окончателното погасяване на вземането;

- законна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение, включващо както обезщетението за неимуществени вреди, така и лихвата по чл .429 ал. 3 от КЗ, считано от 24.08.2020 г. – деня следващ изтичането на 15 работни дни от уведомяването на застрахователя до окончателното изплащане;

- 3305,82 лева законна лихва върху изплатеното обезщетение от 35 000 лева за периода от 31.07.2020 г. – датата на уведомяването до 05.07.2021 г.;

- законна лихва от 3362,60 лева върху общия размер на изплатеното по извънсъдебен ред обезщетение от 35 000 лева, в това число и законната лихва по чл. 429 ал. 3 от КЗ, считано от 24.08.2020 г. деня, следващ изтичането на 15 работни дни от уведомяването на ответника до окончателното погасяване на вземането 05.07.2021 г.

Ответникът „ЗК Л.и.“ АД гр. София оспорва иска със следните 2 възражения:

- оспорване на твърдения механизъм на ПТП и оспорване на твърдението за настъпването му изключително поради нарушения на застрахования водач на лекия автомобил;

- възражение за съпричиняване от ищеца, поради допуснати и от негова страна като пешеходец нарушения при навлизане на платното за движение;

- оспорване причинната връзка между претендираните вреди и поведението на водача на автомобила;

- възражение за прекомерност на претендираното обезщетение;

- оспорване размера на претенцията за законна лихва.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото е прието за безспорно установено наличието на задължителна застраховка „гражданска отговорност“ с ответника „ЗК Л.и.“ АД гр. София за лек автомобил „Мерцедес ГЛК“ с рег. № ****, съгласно полица № BG/22/120000352664, в сила към дата 22.05.2020 г. Прието е за безспорно и настъпило ПТП на 22.05.2020 г. около 10:00 ч. в гр. София, бул.

„Възкресение“ в района на бл. 132 вх. А с участие на Л.К. А. като водач на л.а. „Мерцедес ГЛК“ с рег. № ****, и ищеца В.В.А. (неправилно вписан в доклада „А.“) като пешеходец. Не се спори между страните и че ответникът е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 35 000 лева.

Механизмът на ПТП се установява от приложените към делото материали от наказателното производство и съдебно-автотехническата експертиза. Установено е, че на 22.05.2020 около 10:00 ч. ищецът В.В.А. е предприел пресичане на платното за движение на МПС на бул. „Възкресение“ в района на бл. 132, извън обозначено за пресичане място. В същото време по платното за движение в посока от бул. „Вардар“ към бул. „Никола Мушанов“ се движел л.а. „Мерцедес ГЛК“ с рег. № ****, управляван от Л.К. А.. При възприемането на пресичащия пешеходен от водача на автомобила, пешеходецът е бил извън опасната зона за спиране (л. 318). Водачът на автомобила не е предприел своевременно действия за спиране на МПС, вследствие на което автомобилът ударил ищеца.

Претърпените от ищеца травматични увреждания и причинната им връзка с произшествието се установяват от приложената към делото медицинска документация и съдебно-медицинската експертиза от 05.01.2022 г. (л. 148), допълнена на 10.03.2022 г. (л. 292). Вследствие ПТП ищецът е претърпял: контузия на главата с охлузване на челно-теменната част; открито диафизарно счупване на дясна бедрена кост; закрито многофрагментарно счупване на капачката на лява коленна става; закрито вътреставно счупване на външния кондил на големия пищял на лява подбедрица с обилен вътреставен кръвоизлив с наличие на ниво на кръв и масти – липохемартроза.

След представяне на допълнителна медицинска документация вещите лица са установили и счупване на костите на дясна подбедрица (л. 295). Счупванията наложили неколкократни оперативни интервенции: на 22.05.2020 г. на 3 счупването на дясната бедрена кост, на 27.05.2020 г. на коленната капачка и външния кондил на лява тибия, и на 01.06.2020 г. оперативно лечение на счупването на костите на подбедрицата. Според заключението на вещите лица, възстановителният период без усложнения е с продължителност една година. При прегледа вещите лица установили ограничение движението на дясната колянна става, което според заключението е с траен характер.

По делото е разпитана като свидетел А.В.А.-П., дъщеря на ищеца.

Според показанията на свидетелката, след изписването му от болницата ищецът не е можел да се придвижва и обслужва сам в продължение на 4-5 месеца, което наложило помощ от близките му и от нает от тях рехабилитатор. Впоследствие започнал да се придвижва сам, но с помощни средства. Това се отразило отрицателно на емоционално-психичното му състояние, ищецът изразявал пред близките си нежелание да живее по този начин и искал „Господ да го прибере“.

Така събраните доказателства обуславят следните изводи на първоинстанционния съд:

От установените по делото обстоятелства, свързани с механизма на ПТП: скоростта на движение на автомобила, попадането на пешеходеца при предприетото пресичане извън опасната зона за спиране на автомобила, може да се направи извод, че причината за настъпването на ПТП е несвоевременната реакция на водача на автомобила Л.К. А. за намаляване на скоростта и при необходимост спиране при възникнала опасност за движението – пресичащ пътното платно пешеходец. С горното водачът на автомобила е нарушил чл. 20 ал. 2 изр. 2 от ЗДвП. Извършено е и нарушение на задължението на водача на МПС по чл. 5 ал. 2 т. 1 и чл. 116 от ЗДвП да бъде внимателен към пешеходците. Механизмът на причиняване на травматичните увреждания безспорно установява причинната връзка между тяхното настъпване и ПТП. По делото не се установяват обстоятелства, изключващи вината на водача на МПС, поради което не следва да се счита оборена презумпцията на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД.

Така установеното нарушение на правилата за движение, виновното причиняване на ПТП от водача на автомобила, за който е сключена застраховка „гражданска отговорност“, и нестъпилите травматични увреждания на пострадалия, имат характер на застрахователно събитие по смисъла на чл. 394 във вр. с § 1 т. 4 от ДР на КЗ. Настъпилото застрахователно събитие е основание за възникване на задължение на ответника за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените вреди.

При определяне на справедливия размер на обезщетението за вредите, съдът следва да вземе предвид характера и тежестта на травматичните увреждания, предприетото лечение, продължителността на възстановителния период и степента на възстановяване. Ищецът е претърпял многобройни счупвания на долните крайници, което наложило оперативни лечения.

Безспорно уврежданията са били съпроводени със силни болки непосредствено след ПТП и по време на възстановителния период.

4

Счупванията са причинили невъзможност на ищеца да се придвижва и обслужва сам за продължителен период от време, а общата продължителност на възстановителния период е била около година. Ищецът понастоящем продължава да търпи последици от травматичните увреждания, за част от които (ограничаване на движението на колянна става) възстановяване няма да настъпи. Това дава основание на съда да приеме, че общият справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди е 70 000 лева.

Ответникът е направил възражение за съпричиняване, което се изразявало в нарушаване на чл. 114 т. 1 и 2 от ЗДВ с навлизане на пешеходеца внезапно на пътното платно. Възражението е неоснователно. От съдебноавтотехническата експертиза се установява, че при навлизане на пешеходеца на платното, той не е бил видим за водача на МПС. Въпреки че не е поставена изрична задача на вещото лице, от този отговор произтича фактическият извод, че при предприемане на пресичането автомобилът не е бил видим за пешеходеца. Освен това попадането на пешеходеца извън опасната зона, установено от автотехническата експертиза означава, че не е имало „внезапно“ навлизане на платното за движение и водачът е имал възможност да предотврати ПТП чрез спиране. Няма и данни за ограничена видимост в района на ПТП.

Ответникът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 35 000 лева, поради което предявеният иск по чл. 432 ал. 1 от КЗ е основателен до размер 35 000 лева.