Протокол № 5441 от 18.12.2023, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 5441 гр. София, 20.11.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 8 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. Стоицев при участието на секретаря Станимира П. Делийска и прокурора С. Н. С.

Сложи за разглеждане докладваното от П. Стоицев Частно наказателно дело № 20231100205448 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:10 часа се явиха:

ОСЪДЕНИЯТ П. Г. И. – явява се лично, доведен от Затвора-гр. София.

НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОРА - ГР. СОФИЯ – редовно призован, не се явява – за него се явява инсп. М., с пълномощно по делото.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като взе предвид, че липсват пречки по хода на делото, ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ИНСП. М.: Представям и моля да приемете последната заповед за налагане на дисциплинарно наказание по отношение на осъдения от дата 19.09.2023 г., по отношение на която констатирам, че за деянието, за което е наказан, е извършено в изпитателния срок на предходната заповед за налагане на дисциплинарно наказание, но не знам поради каква причина предходното наказание не е било приведено в изпълнение, както и докладна записка от ИСДВР, трудова характеристика за осъдения и справка за изтърпяната част от наказанието към днешна дата.

ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат представените писмени доказателства.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото представените от представителя на началника на затвора писмени доказателства.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други искания по доказателствата.

На основание чл. 283 от НПК

СЪДЪТ

1

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.

Като счете делото за изяснено от фактическа страна,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ПРОКУРОРЪТ: Считам молбата за УПО на осъденото лице за неоснователна, тъй като намирам, че не са събрани достатъчно доказателства, съгласно чл. 439а от НПК за поправяне на лицето. По делото са приложени доклади на ИСДВР, личното досие на лишения от свобода, трудова характеристика, в които наблюдението и анализът за поведението на осъденото лице са обективирани. От същите се установява, че целите на наказанието към настоящия момент не са били постигнати, продължават да са налице дефицити и проблемни зони, по които работата следва да продължи.

Рискът от рецидив също не е намален в значителна степен. Отделно от това, се установява в приложената заповед на началника на затвора, че осъденото лице е наказвано за нарушаване на режимното поведение и дейности в местата за ЛОС. Именно по тези съображения, аз считам, че към настоящия момент целите на наказанието не са изпълнени и работата с осъденото лице следва да продължи. Малкият остатък и релевираните в молбата на осъденото лице съображения, че има деца и приятелка, за която желае да полага грижи, извън мястото за ЛОС, са ирелевантни в настоящото производство.

ИНСП. М.: Становището на началника на затвора е, че към момента молбата на осъденото лице е неоснователна. Налице е само първата изискуема от закона предпоставка, а именно че същият е изтърпял повече от ½ от наложеното наказание.

От наличните към момента доказателства се смята, че не може да се направи обоснован извод за постигане целите на наказанието, като мотивите за това са изложени в становището на началника и придружаващите документи, които са еднопосочни в това отношение и се препокриват с изложеното от прокурора. С оглед на изложеното, предлагам Ви да оставите молбата без уважение.

ОСЪДЕНИЯТ: Откакто съм постъпил в затвора, 7 месеца никой не обръщаше внимание – ходих на работа. Първите 4 месеца бях настанен на работа, като от тези 4 месеца аз питах всеки ден как мога да си постигна наградата – изкараха ме на работа без никакъв интерес към служителите от затвора, смееха ми се. През цялото време, докато съм работил, никой не ми е обръщал внимание. Социалният работник ми се присмиваше. Докато дойде време станаха 7 месеца и от тях питах постоянно за работа, после да бъда изместен на друго място на работа, където да ми се увеличат работните дни. В този момент те ме преместиха в други условия за живеене, на друг етаж, където през цялото време бях с хора наркомани, билкари и какви ли не – 2 въобще, аз през цялото време докато съм бил, никой от тях не обръщаше внимание какво става и какво не в затвора. В даден момент, с едно момче бях толкова гладен и от него поисках един салам за ядене – той ми даде. Аз трябваше да му го върна от лавката. Понеже не можах да му го върна, наплю ме и ме удари. Каза ми: „ще те наглася“. В този момент, след 2 дни, отиде, взе и ми сложиха в якето мъничък телефон, който не работи и извикаха старшината да дойде да ми прерови якето. Старшината ме привиква и аз казах, че не знам въобще за какво става въпрос. От този момент написах обяснения до началника и го помолих да види камерите – никакво внимание.

До този момент за първото наказание бях наказан, защото си търсех правата.

Второто ми наказание го получих, когато ме изместиха на друго място за живеене, казва се „Бараките“ – как може да бъда наказан и да ме прекарат на по-добри условия за живот, аз не мога да го разбера. Оттам отидох, като ме изместиха, телефонът не работеше на самото каре, където ни извеждаха.

Понеже имах проблеми в нас, че зет ми бил дъщерята, помолих да звънна, защото вътрешния телефон не се чуваше, не може 60 човека да сме на един телефон. Единият старшина ми обеща да мине вечерята, че ще ми даде.

Другият старшина ми каза, че няма да ми даде и аз казах, че ще се обърна към началника и написах обяснения, поради което ме наказаха. Тези простотии, които ми ги говорят хората в момента – нито са работили с мен, нито каквото и да било, аз не мога да кажа нещо, което не е така, а целият реален живот. Не съм видял нито един, който да се научи на каквото и да било. Никой няма интерес да ти обърне внимание. Гледат да си минат времето и така си седиш и продължаваш да си гниеш в затвора. Съжалявам за постъпката си – да, сбъркал съм, но мисля, че на всеки един човек трябва да му се даде шанс. Не искам да живея в тази среда, тя на нищо не ме учи.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.

ОСЪДЕНИЯТ: Моля да ме освободите.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.

СЪДЪТ, след съвещание, намери следното:

Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.

Образувано е по молба на осъдения П. Г. И. за предсрочно освобождаване от изтърпяване на общо наказание „лишаване от свобода“, определено по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК по НОХД №1291/22 г. на СРС в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода.

СЪДЪТ намира молбата на осъдения за предсрочно освобождаване, за 3 неоснователна.

По отношение на осъдения П. Г. И. е налице единствено формалната предпоставка на чл. 70, ал. 1, т.1 от НК за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част в размер на 3 месеца от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, което му е определено по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК по НОХД №1291/22 г. на СРС. Осъденият е изтърпял фактически не по-малко от 1/2 от наложеното наказание, а именно – изтърпял е фактически 11 месеца и 21 дни. Независимо от това, молбата за условно предсрочно освобождаване следва да се остави без уважение, тъй като към момента по отношение на осъдения не е налице втората изискуема от закона предпоставка за условно предсрочно освобождаване – той не е дал доказателства за своето поправяне, което се установява от приложените по делото писмени доказателства. По време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода осъденият И. е бил наказан дисциплинарно със заповед №99/30.06.23 г. за нарушение на установения в затвора вътрешен ред и му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“, условно с изпитателен срок от три месеца. Преди изтичане на изпитателния срок, осъденият е извършил ново дисциплинарно нарушение, за което е наказан със заповед №147/19.09.23 г. и му е наложено наказание „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“. Двукратното извършване на дисциплинарни нарушения от осъдения за един относително кратък период от време, като при това второто нарушение е извършено в изпитателния срок на първото наложено наказание, показва тР. тенденция на осъдения да не се съобразява с установените правила за вътрешен ред в местата за лишаване от свобода и липса на поправителен ефект от изтърпяване на наказанието. Този извод на съда кореспондира и със становището на ИСДВР в докладна записка от 16.11.23 г., в която е отразено, че при конфликта, в който осъденият е влязъл в спор с надзорноохранителния състав /за което му е наложено второто горепосочено наказание/ той се проявява като неспособен да поеме отговорност за собственото си поведение и извършеното от него правонарушение. Посочено е, че лицето проявява повишена критичност към другите и занижена такава към собственото поведение, което се проявява и във взаимоотношенията му със служителите в затвора. В доклад за лишения от свобода от ИСДВР от 08.09.23 г. е посочено, че към момента наказанието лишаване от свобода не е 4 дало своя коригиращ ефект, осъденият не разпознава факторите, допринесли за криминалното му поведение и оценката на риска от рецидив остава непроменена в рамките на 35 точки.

Предвид горното

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения П. Г. И. за предсрочно освобождаване от изтърпяване на общо наказание „лишаване от свобода“, определено по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК по НОХД №1291/22 г. на СРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред САС.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:30 часа.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ Секретар: _______________________

5