Решение № 1342 от 25.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1342 гр. Пловдив, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20235330112061 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 72 ал. 4 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на К. Б., роден на ********** г. в С., ***, гражданин на Р. И., срещу Заповед за задържане на лице, рег. №**** от 06.08.2023 г., издадена от А. Г. А. – *** при *** РУ на МВР – П., с която на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа.

В жалбата се твърди, че на **** г. на жалбоподателя му била връчена процесната заповед. Счита, че същата е незаконосъобразна поради следните съображения: задържането по реда на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, по своята правна същност представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел чрез задържане на лицето да се предотврати възможността то да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Формалното посочване на състав на престъпление не е достатъчно основание според жалбоподателя за задържане на едно лице, а следва да има нужда да се обезпечи вероятност то да се укрие /и така осуети възможността да се извършват процесуално-следствени действия/ или да извърши друго престъпление. Самото подозрение за съпричастност към престъпление без да се обезпечава процесуално действие или да се предотврати конкретна вероятност да се осуетят такива действия, превръщат превантивната мярка в несанкционирана разправа.

Мотивите на Заповедта за задържане по реда на чл. 72, ал. 1 ЗМВР, не са за обосноваване на 1 съпричастност към престъпление, а следва да обосноват вероятност лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. В настоящия случай издателят се е задоволил да посочи правната квалификация на престъплението към, което за лицето се предполага съпричастност, но не е изложил никакви мотиви, съобразно целта и същността на мярката, което я прави прекомерна и необоснована, и в противоречие с чл. 6, ал. 2 АПК. Излага също така, че заповедта не отговаря на изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Точното описание на правните и фактическите основания за задържане не са случайно и самоцелно изискване на законодателя, а са гаранция за законосъобразно прилагане на мярката. Твърди, че съгласно ДП № ***/2023 г. жалбоподателят е държан в **** за да му бъде връчена призовка. Това е повече от показателно, че не са обезпечавани никакви обществени интереси или процесуално-следствени действия, а задържането е използвано само и единствено жалбоподателят да бъде наказан. Няма данни да се е укривал или да е издирван. Няма данни да е препятствал нещо. Посочил е адрес, телефон и процесуален представител. Физическото задържане си е останало чиста необоснована репресия, което само по себе си води до незаконосъобразност на заповедта за задържане.

Иска се отмяната на заповедта за задържане, като незаконосъобразна. Претендират се разноски. Подробни съображения се излагат от процесуалния представител на жалбоподателя- адв. Д. в хода на устните състезания.

В предоставения срок, от ответната страна е постъпило становище, с което жалбата се оспорва като неоснователна. Излагат се съображения за законосъобразност на постановената заповед, за наличието на изложени в заповедта факти и обстоятелства и наличието на предвидените в чл. 74 от ЗМВР предпоставки. В заповедта било посочено правото на задържания на адвокатска защита от момента на задържането, както и правото му да обжалва пред съда законността на задържането. Същата била и материално законосъобразна. Сочи се, че за да упражни правомощието си по чл. 72 ЗМВР е достатъчно полицейският орган да разполага с данни за извършено престъпление и без да е необходимо да съществуват достатъчно доказателства, установяващи виновността и отговорността на лицето, а е достатъчно само предположение за извършено престъпление. ЗМВР говори за задържано лице, по отношение на което има данни, а не доказателства за извършено от него престъпление. Задържането по ЗМВР е различно от задържането под стража като мярка за процесуална принуда, налагане по реда на НПК и не е задължително на лицето, което е задържано по реда на ЗМВР, да му бъде повдигнато обвинение, респ. – на това основание взета мярка за процесуална принуда „*** ****“ по реда на НПК. В настоящия случай било констатирано управление на МПС лек автомобил „Н.“ с рег. № **** от страна на жалбоподателя с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, а именно 1,84 промила, установено по надлежния ред и са били налице данни за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за което има образувано ЗМ с рег. № ***/2023 г. по описа на *** РУ при ОД на МВР – П.. Предвид гореизложеното, се налага изводът, че са налице фактическите и правни основания за задържането на жалбоподателя на основание чл. 72, ал. 1 ЗМВР.

2

Полицейският орган, издал оспорвания в настоящото производство индивидуален административен акт е имал достатъчно данни да вземе аргументирано решение за това, че задържаното лице се е отличило и е налице съпричастност на същото в престъпно поведение. Жалбоподателят е бил задържан за срок от 24 часа с процесната заповед № ****/06.08.2023 г. от полицейски орган – А. Г. А., на длъжност **** **** към *** РУ при ОД на МВР – П.. Заповедта била издадена в съответствие с целта на закона – да се предотвратяват и разкриват престъпления, като временно се ограничават правата на лица, за които има данни, че са извършили престъпления, в това число и правото им на свободно придвижване в пространството, поради което не било налице незаконосъобразно ограничаване на правата на лицето. Няма допуснато нарушение и на нормите на чл. 5 от ЕКЗПЧОС. Описаните данни не обосновават извод за прекомерност на наложената мярка, тъй като са били налице към момента на налагане на мярката данни за съпричастност на лицето с деянието, за което е образувано наказателното производство. Не са и засегнати правата на задържаното лице в по-голяма стенен от необходимото от гледна точка на целта, за която се налага регламентираната от закона мярка, поради което не е нарушен и принципът на съразмерност. По тези причини издадената заповед съответства и на целта на закона. Посочени са както правните, така и фактическите основания за издаването на процесната заповед. В процесната заповед се съдържат реквизитите по чл. 74. ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Същата е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при ред и условия визирани в МВР и в рамките на оперативна самостоятелност, при спазване изискването за законосъобразност на издадения в рамките на правомощията му административен акт.

В контекста на всичко изложено дотук, счита, че оспорената заповед отговаря на условията за редовно действие на административните актове, което предпоставя отхвърляне на предявеното срещу нея оспорване. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заповед за задържане на лице рег. № **** от 06.08.2023г., издадена от полицейски орган на длъжност **** при *** РУ-П., жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане –*** на **** РУ- П..

В заповедта е посочено, че лицето е задържано за това, че на **** г. в гр. П., Област П., кръстовището на ул. „С.“ и ул. „Г. Г.“ управлява моторно превозно средство л. а. „Н.“, с рег. № **** с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, а именно- 1,84 промила, установено по надлежния ред- престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, по което има образувано ЗМ с рег. № ***/2023г. по писа на *** РУ-П..

Изготвен е протокол за обиск на лице от 06.08.2023г.,съставен е и АУАН № ****/06.08.2023г., като е иззето СУ на МПС на жалбоподателя. Издаден е също и талон за кръвно изследване. Извършена е и химическа експертиза на 08.08.2023г., от която се установява, че в изследваната основна кръвна проба, взета от лицето К. Б. е установено 3 наличие на алкохол /етанол/ с концентрация 0,74 промила.

С Постановление на РП-П. от **** г. е прекратено наказателното производство по БП №***/2023г. по описа на ** РУ на МВР-П., пр. пр. № ****/2023г. по описа на РП-П., водено за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването. Разгледана по същество обаче, същата се явява неоснователна, предвид следните съображения.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган- полицейски орган по смисъла на чл. 57 ал. 1 от ЗМВР. Компетентността на полицейския орган да издава заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, като в точки от 1 до 7 на същата разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, при които това е допустимо. При издаването на оспорения акт не са допуснати нарушения на административно-производствените правила от издателя, които да са от категорията на съществените, като не са допуснати и нарушения на материалния закон. Заповедта за задържане на лице по чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР по съществото си е заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ), като същата следва да има минимално съдържание, предписано в чл. 74 ал. 2 от ЗМВР, което в случая е налице. По отношение на тази заповед са неприложими изискванията на чл. 59 ал. 2 от АПК за съдържание на административния акт, тъй като следва да се спазват изискванията на специалния закон- чл.

74 ал. 2 от ЗМВР. Заповедта съдържа необходимите реквизити, посочени в тази правна норма- посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР, правото му на преводач, в случай че не владее български език, както и е посочено, че заповедта за задържането може да се обжалва пред съда. В заповедта е вписано и правното основание за постановяването й, както и фактическите обстоятелства, предпоставили издаването й- управление на моторно превозно средство л. а. „Н.“, с рег. № **** с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, а именно- 1,84 промила, установено по надлежния ред- престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, по което има образувано ЗМ с рег. № ***/2023г. по писа на *** РУ-П..

В заповедта са посочени достатъчно данни според изискванията на чл. 74 ал. 2 от ЗМВР, даващи възможност на задържаното лице да разбере въз основа на какво е задържан, както и да упражни правото си на защита срещу заповедта.

Оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За реализиране на това основание е необходимо и достатъчно условие само наличието на данни за извършено престъпление, от 4 които може да се направи предположение за възможна съпричастност на задържаното лице към конкретното противоправно деяние. Не е необходимо тези данни да са пълни или да уличават по категоричен начин лицето в извършеното престъпление, достатъчно е да сочат на обстоятелства, обосноваващи подозрение срещу лицето. Приложението на чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейския орган, с оглед преценка за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление.

Целта на закона при постановяване на ПАМ по ЗМВР „********“ е да се попречи на задържаното лице да се укрие и да се осигури възможността спрямо него да бъде проведено предварително разследване. Ето защо мярката е предвидена с цел улесняване на безпрепятственото изпълнение на правомощията на полицейските органи по разкриване на престъпление, а не с оглед наличието на вече доказано такова.