Решение № 10560 от 03.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10560 гр. София, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20231110127023 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от А. И. В. срещу „...” ЕАД, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните несъществуване правото на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност за вземания на ответника от ищеца съответно за сумата от 1107,08 лв. главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия през периода от 1.05.2014г. до 30.04.2015г., ведно със законната лихва от 23.06.2017г. до окончателното плащане, и за сумата от 245,12 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2014г. до 9.06.2017г., за които вземания е издаден изпълнителен лист от 27.09.2021г. по ч.гр.д.№ 40921/2017г. по описа на СРС, 68 с-в, и за събирането им е образувано изп.д.№ 4369/2022г. по описа на ЧСИ ..., рег.№ ... при КЧСИ.

В исковата молба ищецът твърди, че процесните вземания са част от предмета на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 40921/2017г. по описа на СРС, 68 с-в, която по отношение на тях е влязла в сила на 30.08.2017г., тъй като с подаденото възражение по чл. 414 ГПК заповедта е оспорена само в останалата й част.

Поддържа, че започналата да тече считано от 30.08.2017г. погасителна давност е изтекла на 30.08.2022г., преди образуване на инициираното за събиране на вземанията изп.д.№ 4369/2022г. по описа на ЧСИ ..., рег.№ ... при КЧСИ. Посочва, че въпреки това изпълнителното дело продължава да е висящо. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от водене на предявените искове. Прави искане за присъждане на сторените деловодни разноски.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, 1 ответникът оспорва исковете, като развива съображения, че давностният срок за процесните вземания не е изтекъл. Оспорва твърденията на ищеца, че издадената за тези вземания заповед за изпълнение е влязла в сила по отношение на тях на 30.08.2017г., като счита, че дори да се приеме посочената дата за начало на давностния срок, то давността е била спряна в периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. съгласно чл.

3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците, а впоследствие и прекъсната с подадената на 19.10.2022г. молба за образуване на изпълнителното дело.

Моли за отхвърляне на исковете и претендира да му бъдат присъдени разноските по делото.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събрания доказателствен материал, приема за установено от фактическа страна следното:

От приобщените материали по ч.гр.д.№ 40921/2017г. по описа на СРС, 68 с-в, се установява, че по подадено от „...“ ЕАД заявление по чл. 410 ГПК срещу А. И. В. е издадена заповед за изпълнение от 5.07.2017г. за сумата от 4428,31 лв. главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия през периода от 1.05.2014г. до 30.04.2015г., ведно със законната лихва от 23.06.2017г. до окончателното плащане, сумата от 980,49 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2014г. до 9.06.2017г., и сумата от 158,18 лв. разноски по делото. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 17.08.2017г., като с подадено в срок възражение по чл. 414 ГПК от 30.08.2017г. същият е признал изрично дължимостта на част от вземанията – половината от непогасените според него по давност вземания за главница за периода от 1.05.2014г. до 30.04.2015г., които е посочил да възлизат на сумата от 1227,91 лв., и начислената върху тях мораторна лихва, възлизаща на 170,71 лв., като е оспорил вземанията в останалата част. След дадени му указания по реда на чл. 415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на вземанията му за главница за периода от 1.05.2014г. до 30.04.2015г. в размер от 2214,16 лв. и мораторна лихва в размер от 490,24 лв. за периода от 15.09.2014г. до 9.06.2017г. С решение от 19.11.2018г., постановено в рамките на образуваното исково производство по гр.д.№ 74162/2017г. по описа на СРС, 68 с-в, така предявените искове са изцяло уважени. По подадена от длъжника въззивна жалба е образувано в.гр.д.№ 4298/2019г. по описа на СГС, II-Г въззивен състав, приключило с решение от 8.07.2020г., необжалваемо и влязло в сила на същата дата, с което първоинстанционното решение е обезсилено в частта по исковете за половината от предявените вземания – сумата от 1107,08 лв. главница и сумата от 245,12 лв. мораторна лихва, за които въззивният съд е констатирал, че не са били оспорени с подаденото възражение, и потвърдено в останалата част. С разпореждане от 27.09.2021г. заповедният съд е разпоредил издаване на изпълнителен лист за признатите с възражението на длъжника вземания по заповедта за изпълнение – сумата от 1227,91 лв. главница и сумата от 170,71 лв. мораторна лихва, и за 2 вземанията, за които исковете по чл. 422 ГПК са уважени – сумата от 1107,08 лв. главница и сумата от 245,12 лв. мораторна лихва, съобразно потвърденото в тази част първоинстанционно решение, или общо за сумата от 2334,99 лв. главница и сумата от 415,83 лв. мораторна лихва. Именно за посочените общи суми въз основа на посоченото разпореждане е издаден процесният изпълнителен лист от 27.09.2021г.

Видно от представено като доказателство платежно нареждане от 21.09.2020г., на указаната дата А. И. В. е превел по банкова сметка на „...“ ЕАД сума в размер от 1780 лв. с посочено основание за плащането решението на СГС по в.гр.д.№ 4298/2019г.

С молба от 19.10.2022г. от страна на „...“ ЕАД е отправено искане до ЧСИ ..., рег.№ ... при КЧСИ, за образуване на изпълнително производство за принудително събиране на част от вземанията по издадения изпълнителен лист – за сумата от 1107,08 лв. главница и сумата от 245,12 лв. мораторна лихва, за които молителят е посочил, че към 14.09.2022г. са останали непогасени. С молбата е инициирано предприемане на конкретни изпълнителни действия, както и е овластен съдебния изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ за определяне начин на изпълнение. По подадената молба е образувано изп.д.№ 4369/2022г. по описа на ЧСИ ..., което към момента е висящо, като предмет на същото не се спори и съдът приема да са признатите от длъжника вземания по заповедта за изпълнение, с оглед извършеното от последния доброволно плащане на признатите по исков ред вземания, което „...“ ЕАД не оспорва с подадения отговор, и доколкото в сезиращата съдебния изпълнител молба взискателят посочва като подлежащи на изпълнение останалите непогасени суми.

При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

От обсъдените доказателства се установи, че в полза на ответника е издаден изпълнителен лист за процесните вземания, въз основа на който срещу ищеца длъжник е образувано и висящо изпълнително производство за събиране на дължимите суми. С оглед признатото на ответника изпълняемо право за ищеца като длъжник по изпълнителния лист е налице интерес от търсената искова защита по реда на чл. 439 ГПК за признаване със сила на пресъдено нещо несъществуване правото на принудително удовлетворяване на вземанията като последица от погасяването им по давност, а това обуславя допустимостта на исковите претенции.

По предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже възникването и съществуването на претендираното от него и оспорено от ищеца вземане. Когато предмет на иска е вземане на ответника, признато с влязло в сила съдебно изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, ищецът носи тежестта за доказване на положителните факти, от които черпи права, изключващи изпълняемото право (напр. извършено плащане в погашение на дълга).

Вземания, установени с влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по арг. от 3 чл. 439, ал. 2 ГПК, длъжникът, който не твърди обстоятелства по чл. 424, ал. 1 ГПК, може да оспори въз основа на факти, настъпили след влизане в сила на заповедта (т.е. след изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК), доколкото по-рано настъпилите факти, от които извежда възраженията си срещу изпълняемото право, се явяват преклудирани. Като основания за недължимост на вземането длъжникът може да сочи всякакви правопогасяващи факти, настъпили след релевантния според закона момент, включително изтекла погасителна давност, позоваването на която е сред признатите му способи за защита срещу изпълнението, предвид установената в чл. 120 ЗЗД забрана за служебно прилагане на давността.

В процесния случай предмет на предявените искове са вземания на ответника, признати с влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на която е издаден изпълнителен лист. Затова и с оглед конкретно наведеното в исковата молба основание за недължимост на процесните вземания – погасяването им по давност, повдигнатият по делото спор е концентриран върху това дали е изтекъл предвиденият в закона давностен срок след влизане в сила на заповедта за изпълнение, като в доказателствена тежест на ответника е установяването на обстоятелства, настъпили след този момент и довели до спиране или прекъсване течението на давностния срок, в какъвто смисъл са му дадени указания с приетия доклад по делото.

За процесните вземания, доколкото са признати с влязла в сила заповед за изпълнение, по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложение намира 5-годишният срок на погасителна давност. Действително, в чл. 117, ал. 2 ЗЗД са посочени само вземанията, установени със съдебно решение, но няма основание това правило да не се приложи и за вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение – такива вземания не могат да бъдат оспорени по исков ред освен въз основа на нововъзникнали факти съгласно чл.

439, ал. 2 ГПК и в хипотезата на чл. 424, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 416 ГПК, ако не е подадено възражение или същото бъде оттеглено, заявителят няма правен интерес да установи вземането си по исков ред. Няма логика и основание кредиторът с неоспорено вземане, който не е водил иск по чл. 422 ГПК, да бъде поставен в понеблагоприятно положение от този с оспорено вземане, още повече, че според чл. 416 ГПК и в двата случая заповедта за изпълнение влиза в сила, т.е. двата случая са приравнени от процесуалния закон като правни последици. Исторически чл. 117, ал. 2 ЗЗД предхожда уредбата на заповедното производство по ГПК /2008 г./, поради което нормата трябва да се тълкува разширително с оглед чл. 416 ГПК. Влязлата в сила заповед за изпълнение има правоустановително действие в отношенията между страните и се ползва със стабилитет сходен с този на влязло в сила осъдително решение, поради което за вземанията, за които е издадена, следва да се приложи предвиденият в чл. 117, ал. 2 ЗЗД 5-годишен срок давностен срок.

Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното 4 положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците (ЗМДВИП), за времето от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение сроковете на погасителна давност спират да текат. Съгласно § 13 от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето (ДВ, бр. 44/2020г., в сила от 14.05.2020г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник, като обнародването му е извършено на 13.05.2020г. Следователно в периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. включително погасителната давност е била спряна по силата на закона. Така изтеклият до 13.03.2020г. давностен срок запазва своето значение, като продължава да тече след 20.05.2020г. или срокът фактически се удължава с визирания период с продължителност от 69 дни, през който не е текъл.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, развити в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, подаването на молба от взискателя само с искане за образуване на изпълнително дело не прекъсва погасителната давност, нито спира давностния срок, който продължава да тече и по време на висящия изпълнителен процес. Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист и разпореждането на съда, с което се уважава искането, също не са сред предвидените в чл. 116 ЗЗД основания за прекъсване на давностния срок.