Решение № 84 от 06.04.2025, Районен съд - Ихтиман

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Ихтиман, 06.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Гражданско дело № 20241840100635 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искове от Й. В. С., ЕГН ********** на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС спрямо ответниците И. Д. С., ЕГН **********, Й. С. С., ЕГН **********, В. К. И., ЕГН **********, М. К.

С., ЕГН **********, С. К. С., ЕГН **********, Й. И. С., ЕГН **********, И.

Н. Б., ЕГН **********, И. Г. С., ЕГН **********, М. Т. С., ЕГН ********** да бъде признато за установено, че ищецът е собственик въз основа на давностно владение на Поземлен имот с идентификатор № ***, област София, община Костенец, с. Очуша, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18141/05.08.2022 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо ПИ е от 30.03.2023 г., с площ 1209 кв.м., ТПТ: Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м), номер по предишен план 62, кв. 8, парцел VI, при съседи: ***, ***, ***, ***, ведно с построените в имот сгради – Сграда с идентификатор № ***, c предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи - 2, със застроена площ от 68 кв.м., и Сграда с идентификатор № ***, с предназначение: Селскостопанска сграда, брой етажи 1, със застроена площ от 49 кв.м. и Поземлен имот с идентификатор № ***, 1 област София, община Костенец, с. Очуша, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-141/05.08.2022 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо ПИ е от 30.03.2023 г., с площ 1056 кв.м., ТПТ:

Урбанизирана, НТП Незастроен имот за жилищни нужди, стар номер 62, кв. 8, парцел V, при съседи: ***, ***, ***,

***.

Ищецът твърди, че страните са наследници на Й. Г. С., който бил собственик на процесните недвижими вещи, които ползвал като един приживе. След смъртта му бащата на ищеца – В. Й. С. е единственият наследник, който осъществявал фактическата власт върху имотите, демонстрирал пред останалите наследници, че държи като вещите имотите, без да има противопоставяне от последните. Това било така, доколкото наследодателят Й. С. приживе поделил в устна форма притежаваните от него имоти на наследниците му, като им ги предоставил за ползване и в дял на бащата на ищеца се паднали процесните недвижими вещи - Поземлен имот с идентификатор № ***, ведно с построените в имот сгради – Сграда с идентификатор № ***, c предназначение: Жилищна сграда еднофамилна, брой етажи - 2, със застроена площ от 68 кв.м., и Сграда с идентификатор № ***, с предназначение: Селскостопанска сграда, брой етажи 1, със застроена площ от 49 кв.м. и Поземлен имот с идентификатор № ***, находящи се в област София, община Костенец, с. Очуша.

След смъртта на В. С. през 2009 г. ищецът започнал да владее непрекъснато, необезпокоявано, явно и спокойно процесните вещи – изградил нова ограда, извършил строителни дейности в жилищната сграда и стопански постройки, подменил покривите, засадил овощни дървета и лозници. Тези му действия станали достояние както на ответниците, така и на съседи.

Въз основа на изложеното се позовава на изтекла в негова ползва придобивна давност.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Й. С. депозира отговор, с който оспорва основателността на исковата молба. Отрича фактическите твърдения за наличие на договор в устна форма между наследодателя и наследниците за разпределяне на ползване на имоти, майката на ответницата е декларирала в МДТ при община Костенец притежаваната от нея идеална част 2 от имотите и до смъртта си през 2022 г. е заплащала данъци за тях. Твърди, че ищецът не е извършил действия, чрез които да манифестира спрямо ответницата намерението си за своене на притежаваните от нея идеални части от процесните вещи.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Районен съд – Ихтиман, намира за установено следното:

Не е спорно между страните, установява се и от приложения Нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство и давностно владение № 5, том III, дело № 736/1984 г. на съдия при РС-Ихтиман, Удостоверение № 55/11.04.1983 г. на Общински народен съвет Долна баня и разписен лист, че Й. Г. С. (починал на 24.09.1988 г.) и Е. И. С. (починала на 31.08.1992 г.) са придобили собствеността върху процесните недвижими вещи - Поземлен имот с идентификатор № ***, ведно с построените в имот сгради – Сграда с идентификатор № ***, c предназначение:

Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи - 2, със застроена площ от 68 кв.м., и Сграда с идентификатор № ***, с предназначение:

Селскостопанска сграда, брой етажи 1, със застроена площ от 49 кв.м. и Поземлен имот с идентификатор № ***, находящи се в област София, община Костенец, с. Очуша.

След смъртта им, съгласно приложеното удостоверение за наследници, били наследени от техните децата, преживелите съпрузи на децата и внуци, в три колена, всяко от които с квота в собствеността от 24/72 идеални части (съобразно настоящия брой наследници). Към момента на приключване на устните състезания преживелите наследници на Й. С. (и съпругата му Е. И. С.) са страните в производството.

От показанията на свид. Г. П. се установява, че процесните имоти, (които той възприема като един двор с къща и стопански постройки, доколкото двата ПИ са оградени с обща ограда) са собственост по наследство на ищеца от неговия баща. В тях има насадени дръвчета от бащата на ищеца и от самия ищец от преди повече от 10-15 години. Двамата поддържали оградата, ищецът ремонтирал оградата, къщата, направил парапет, поставил нови дъски преди около 15 години. През последните 30 години свидетелят не е виждал други лица в имота, които да го поддържат и обитават, различни от ищеца Й. С. и 3 неговия баща В. С.. Преди да почине последния казвал на свидетеля, че това мястото е негово, не е говорил за други наследници.

В подобен смисъл са и показанията на Т. М., който най-общо свидетелства, че не е виждал други хора да обитават имотите. Виждал е само ищеца и неговия баща да ги поддържат. Първият в период между 7 и 10 години е извършил подобрения (поставил нова мрежа на оградата, дюшеме на терасата на втория етаж), садил дръвчета и лози и той е единственият, който чисти имота и го коси.

Показанията на свидетелите са необорени от други доказателства, поради което следва да се кредитират в цялост.

От приложените приходни квитанции се установява, че ответницата Й.

С. е заплащала данък за припадащата й се 12/72 идеална част от собствеността.

Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г. когато съсобственик е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, той е държател на частите на останалите съсобственици и ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си, т. е. да докаже, че промяната в намерението, с което упражнява фактическата власт върху вещта е достигнала до знанието на невладеещите съсобственици.

Упражняващият фактическата власт съсобственик следователно е длъжен да манифестира спрямо останалите завладяването на идеалните им части чрез действия, обективиращи установяване на своене и отблъскващи владението им, освен ако това е обективно невъзможно.

Обвързването на определени правни последици със задължение за действие, извършването на което следва да достигне до друг правен субект и да бъде възприето от него обаче винаги следва да бъде поставяно в зависимост от възможността процесът на узнаване и възприемане да бъде обективно осъществен, тъй като осъществяването на този процес не винаги зависи само и единствено от волята на извършващото действието лице.

Константно е разбирането, че при наследствено правоприемство, 4 каквото в случая е възникнало по отношение на процесните недвижими вещи, владението преминава по право към всички наследници, независимо дали само един от тях остава да ползва имота, дали се познават помежду си, дали знаят или не знаят какви вещи са останали в наследството. В техните вътрешни отношения се счита, че всеки е владелец на своите и държател на чуждите идеални части, поради което презумпцията на чл. 69 ЗС не намира приложение и наследникът, който се позовава на придобивна давност трябва да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е завладял частите на сънаследниците. Промяната на намерението предполага външна изява не просто чрез извършване на активни действия, а на такива, които не могат да се тълкуват по друг начин, освен като отричане на правата на другите сънаследници, и които са от естество да бъдат възприети по този начин от всички, за да се приеме, че съсобствениците, които не са дезинтересирали от имота, обективно също са могли да узнаят за тях и да предприемат необходимото за защита на правата си. Докато останалите сънаследници са в неведение относно промененото намерение на един от тях да завладее и да придобие техните идеални части, докато то не бъде изявено по несъмнен начин, сънаследникът-владелец не може да им противопостави владението си (вж. Решение № 1 от 8.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 231/2018 г., I г. о., ГК).

В съдебната практика след постановяване на ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГК е изяснено какво следва да се има предвид под обективна невъзможност да се манифестира промяна в намерението. За да достигне промяната в намерението до адресата, е необходимо местонахождението му да е известно на извършващото действията лице, а за да бъде отблъснато владението, съсобственикът, на когото промяната в намерението се противопоставя, следва да е предприел действия, свързани с упражняване на правата си върху имота или поне да е демонстрирал намерение за това. Само ако местонахождението на невладеещия съсобственик е известно, той е проявявал интерес към съсобственото имущество и е изразявал воля да упражнява правата си в съсобствеността по предвидения в ЗС ред, но въпреки това позоваващият се на придобивна давност съсобственик не е извършвал действия по упражняване на фактическата власт върху целия имот по начин да бъдат възприети от невладеещия съсобственик, респ. не е демонстрирал открито спрямо него намерението си да свои целия имот, може да се приеме, 5 че не е изпълнил надлежно задължението си да обективира спрямо другия собственик намерението да владее идеалните му части за себе си.

Ако невладеещият съсобственик е с неизвестно местожителство, напуснал е пределите на страната преди години, не се е завръщал и не е проявявал никакъв интерес към съсобствения имот, манифестирането на подобни действия е обективно невъзможно. В подобна хипотеза и ако не е установено трайното отсъствие на невладеещия съсобственик да се дължи на обективно препятствие, което той да не е в състояние да преодолее, е достатъчно промяната в намерението да е била демонстрирана спрямо всички по несъмнен начин, т. е. владението да се осъществява явно върху целия имот по начин всяко лице да може да го възприеме (вж. Решение № 214 от 28.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1919/2015 г., I г. о., ГК, Решение № 31 от 11.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2914/2018 г., I г. о., ГК).

В настоящия случай ответницата М. Т. С. (майка на ищеца) признава иска. Не са налице основанията по чл. 237, ал. 2 ГПК, поради което, въз основа на признанието й, предявения спрямо нея иск е основателен и следва да бъде признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, че ищецът е собственик поради изтекла в негова полза придобивна давност в периода от 2009 г. до месец май 2024 г. на притежаваните от нея 12/72 идеални части от правото на собственост върху процесните имоти. При това положение се доказва, че той притежава по наследство 12/72 идеални части и на основание давностно владение на 12/72 идеални части или общо 24/72 идеални части от недвижимите вещи.