Решение № 544 от 20.05.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 544 гр. Варна, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Доника Здр. Х.а като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20243100500497 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ОС-Варна е образувано по две жалби:

Първата жалба е депозирана от К. А. Р., ЕГН **********, родител и законен представител на М. Д. И., ЕГН **********, срещу Решение №4124/18.12.2023г. по гр.д.

№2272/23г. по описа на РС-Варна, Х-ти с-в, в частта, с която е определен режим на лични отношения между детето М. и бащата Д. Г. И., ЕГН **********, като последният има право след навършване на седем години да взема детето с преспиване.

В жалбата се излага, че решението в посочената част е незаконосъобразно, тъй като не е в интерес на детето същото да остава да пренощува при бащата, доколкото жилището на ответника, находящо се в гр. Варна, ул. „К. и М.“ №153, е негодно за обитаване- няма ток и вода, недовършен е основен ремонт. Освен това, детето трябва да привиква с баща си плавно, а връщането на ответника още през лятото на 2024г. /каквото е обичайното му поведение/, съвпада с навършване на 7-годишна възраст от М.. Следователно и детето веднага ще следва да бъде взето с преспиване от своя баща. Твърди, че той не може да полага адекватни грижи за нея. Затова и моли да бъде определен режим на лични отношения, като бащата взема и вижда детето всяка нечетна събота от месеца в периода от 10ч. до 18ч., както и всяка нечетна година от 10ч. до 18ч. на 24.12. и всяка четна година на Велика събота от 10ч. до 18ч. В евентуалност моли режимът на лични отношения с преспиване да бъде определен след навършване на десетгодишна възраст от детето.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна П. Х. П. чрез процесуален представител адв. З. Излага, че в хода на производството не са събрани доказателства, че бащата се е дезинтересирал от детето и че е упражнявал домашен тормоз на въззивницата в присъствие на детето. Сочи, че няма такива данни в 1

ДСП-Варна, в полицията или в други държавни органи. Освен това излага, че определеният режим даже е необосновано ограничен. Твърди, че възражението, че жилището на бащата е непригодно, е преклудирано. Твърди се, че социалният доклад не е осъществил проверка на взаимоотношенията между бащата и детето и родителите, както и не е посетил дома на майката, нито е разговарял с нея. Затова и се оспорват изводите в посочения социален доклад. Фактът, че бащата работи в чужбина не е основание да се ограничи контакта му с детето. Връщането му през лятото следва да бъде съобразено от съда. Моли въззивната жалба на К. Р. да бъде оставена без уважение.

Втората въззивна жалба е депозирана от бащата Д. Г. И. срещу решението в частта, с която е определен твърде ограничен режим на лични отношения между него и детето М..

Твърди се, че по делото няма събрани доказателства за съвместното съжителство на страните през периода 2015-2020г., за психическия тормоз от ответника, за проблеми с наркотиците. Сочи, че дори да има е употребявал наркотични вещества, то това е било инцидентно и няма данни да е зависим, което би представлявало хронично заболяване. Няма доказателства, че бащата представлява заплаха за живота и здравето на детето. Оспорва, че социалният доклад е изготвен в съответствие със закона и е изследвал относими обстоятелства. Твърди, че определения режим е неподходящ, като се има предвид, че бащата работи в чужбина и не би могъл да упражнява правото си на ежемесечен такъв. Твърди, че дори да се изпълнява режима, то бащата би могъл да вижда детето за не повече от 25 дни в годината, като дори няма да може да взема детето за два последователни дни, тъй като детето няма да остава с преспиване. Твърди, че е в интерес на детето да има пълноценна връзка с баща си, поради което и моли да бъде определен нов режим, с който това право на детето да е охранено.

Отговор на въззивната жалба е депозиран от К. Р., която я оспорва. Същата сочи, че бащата повече от година не е потърсил детето, не се е интересувал от него. Моли жалбата на бащата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Контролиращата страна ДСП-Варна не е изразила становище по жалбите.

По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от страните:

В исковата молба се твърди от ищеца К. Р., че с ответника Д. Г. И. са живели на семейни начала от 2015г. до 2020г., като от съвместното им съжителство на 03.08.2017г. е родено детето М. Д. И.. Твърди се, че още по времето на съвместното им съжителство ответникът се е държал изключително агресивно с ищцата, като това поведение е демонстрирано пред детето. Причина за гневните изблици и агресия е било приемането на наркотици от ответника. Заради това и за да избегне опасност за себе си и детето през 2020г. ищцата заедно с детето е напуснала ответника и е заживяла самостоятелно с него. Не са постигнали споразумение за родителските права, а ответникът скоро е заминал да работи в чужбина. С времето ответникът започнал да се дезинтересира от М.. Сочи се, че дори при редките контакти на ответника с майката и детето, ответникът е продължил да упражнява психически контрол над ищцата, съпроводен със заплахи. Ищцата сочи, че полага изцяло всички грижи за М., а ответникът не е способен да се грижи за нея, тъй като продължава да приема наркотици. Излага, че когато бащата вземе детето, не е ясно къде ще нощуват, връща я в неугледен вид. Последният път е бил неадекватен, отново под въздействие на наркотици, взел е детето с някакви приятели, нормален разговор с него не е могъл да бъде проведен.

Ищцата е трудово ангажирана, като е подпомагана при отглеждането на детето и ф инансово от своята майка. Ответникът работи в гр. П. Ч. и реализира доходи над средните за страната.

Страните не могат да постигнат съгласие за отглеждането на детето, поради което и е 2 предявила обективно съединени искове за предоставянето на нея упражняването на родителските права спрямо детето М. И., както и при нея да бъде определено местоживеенето на детето; да бъде определен режим на лични отношения между бащата Д.

И. и детето М. И. два пъти месечно в присъствие на майката от 10ч. до 17ч. в две от съботите пред месеца, както и през коледните и великденските празници без преспиване; да бъде осъден Д. И. да заплаща месечна издръжка в полза на детето М. И., чрез нейната майка, в размер на по 300 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба в съда.

В срока по реда на чл. 131 ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба чрез назначения му по реда на чл.47 ал.6 ГПК особен представител. Не спори, че е баща на М. И., но оспорва, че страните са живели заедно от 2015г. до 2020г. Оспорват се твърденията, че ответникът имал агресивно поведение и че приемал наркотици, както и че се е дезинтересирал от детето. Сочи, че няма доказателства ответникът да е наркозависим, а ако е използвал забранени вещества, то е било инцидентно. Твърди, че жалби от майката за тормоз не са подавани. Оспорва, че бащата не може да се грижи адекватно за детето и излага се, че исканият режим на лични отношения е крайно ограничен и би допринесъл за прекъсване на връзката между баща и дъщеря и до родителско отчуждение. Твърди, че няма доказателства за необходимост от издръжка в размер, по - висок от минималния. Сочи, че няма данни и че бащата може да заплаща издръжка в такъв размер. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове, като в евентуалност че родителските права бъдат предоставени на майката, да бъде определен режим с преспиване два пъти месечно от събота до неделя и един месец през лятото, както и по Коледните и Новогодишните и Великденските празници.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното удостоверение за раждане родители на детето М. Д. И. са страните по делото. Съгласно служебна бележка от 09.01.2023г. детето М. И. е записано и посещава трета група „.“ в ДГ № 37 „.“ гр. Варна през учебната 2022/2023г. По делото е представена служебна бележка за доходите на К. А. Р. от 08.01.2023г. Годишната данъчна основа е в размер на 6308,78 лв.

Пред ВРС са събрани показанията на свидетеля В. К. Н. която излага следното: През 2015г. страните заживели заедно в Ч., а след като се върнали в България, живели заедно до 2020г. Имали едно дете - М.. Сочи, че прич ина за раздялата на страните била употребата на наркотични вещества от страна на Д., като в един момент нещата твърде ескалирали.

Ответникът не само употребявал, но и продавал и такива вещества. Свидетелят лично бил виждал съхраняването на такива вещества в хладилника на семейството. След раздялата на страните детето останало да живее при майката. Тя се грижела финансово за него. Бащата търсел М., само когато се прибирал в България, което се случвало най-много два пъти в годината. Свидетелят не знае дали бащата е пращал пари за детето. Свидетелят знае, че понастоящем Д. живее в П. Ч.. Излага, че когато Д. взимал детето, винаги бил в компания, която според свидетелката също употребявала наркотици. Детето не било свикнало с бащата. Свидетелката счита, че той не полага грижи за детето и не му обръща внимание.

Връщал детето на майката в неугледно състояние и без да е спазвало хигиена. Свидетелката била виждала Д. да съхранява наркотици в хладилника, докато страните живеели заедно.

Пред настоящата инстанция е разпитан свидетеля Г. Ф. И., баща на ответника.

Същият сочи, че регистрацията на Д. е в гр. Варна, ул. „К. и М.“, която е наследствената къща на майката на ответника, но всъщност имотът е необитаем, тъй като няма ток и вода от години. Сочи, че синът му живее в гр. П. но не поддържа връзка с него. Последно го е виждал преди около две-три години- лятото на 2022г., когато Д. се е прибрал във Варна за 15 дни. Знае, че Д. тогава един или два пъти се е виждал с детето М., като са ходили на 3 разходка. Свидетелят няма лични впечатления от отношенията между бащата и детето. Знае, че синът му има проблеми с използването на психотропни вещества и те датират още преди раждането на М.. След това са продължили тези проблеми и когато свидетелят и ответникът са се видели през лятото на 2022г., последният отново е бил употребил. Свидетелят сочи, че си е личало и по държанието, и по очите. Именно поради тези проблеми ответникът избягва да общува с баща си, защото знае, че свидетелят не одобрява използването на психотропни вещества. Свидетелят излага, че не са конфронтирани или в лоши отношения, даже е търсел по 2-3 пъти на ден сина си, когато е бил в България, но последният избягва да контактува с баща си. Свидетелят не знае точно какво работи синът му в П. чувал е, че в строителството, но предполага, че бившата жена на свидетеля и майка на ответника го издържа.

От служебно извършена справка в РС Варна е било установено, че по молба на К. Р. и Н. Р. срещу Д. И. е било образувано гр.дело № 257/2023г. по описа на ВРС за прилагане на мерки за защита от домашно насилие, което последният прилагал спрямо настоящата ищца и майка й. Делото било прекратено поради оттегляне на молбите.

Пред настоящата инстанция е възложено изготвянето на социален доклад от ДСПВарна, в който след извършено социално проучване, социалните работници са установили, че бащата от 2020г. живее в Ч., като се връща 2-3 пъти годишно. Срещите му с детето траят няколко часа, като често бащата не е в адекватно състояние и с неподходящи компании. При престоя си в България бащата наема краткосрочно различни жилища, където нощува.

Понякога е давал малки суми за издръжка, но от година и половина не е заплащал такава.

Майката полага основните грижи за детето, подпомагана от бабата по майчина линия.

Детето общува с дядото по бащина линия, като се вижда с него всяка събота. Последният дава пари и подаръци на детето и са в много добри отношения. С бабата по бащина линия детето не се е виждало от две години, тъй като тя също живее в Ч.. Детето е споделило, че отдавна не се е срещало с баща си, чуло го по телефона преди Баба Марта. Родителите не контактуват помежду си. Режимът на лични отношения не се спазва от определянето му от ВРС. Срещи въобще не са осъществявани. Становището на социалните работници е, че за запазване на психо-емоционалното състояние на детето и създаване на връзка с бащата, първоначално контактите следва да бъдат плавни и преходни , като след навършване на определена възраст детето да може да осъществява срещите с бащата с преспиване. Режимът трябва да е балансиран и изцяло съобразен с интересите на детето.