Решение № 5069 от 04.09.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5069 гр. София, 04.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка И.

Членове:

Наталия П. Лаловска

МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА Въззивно гражданско дело № 20211100507693 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 20016656 от 19.01.2021 г., постановено по гр.д. № 61911/2016 г. на СРС, 48 състав, е признато за установено по предявения от Л. Т. Ц. срещу Р. К. Н., Е. К. В. и Х. С. О. иск с правно основание чл. 124 ГПК, че Л. Т. Ц. е собственик на поземлен имот с ид. № ***, съгласно КККР на гр. София, одобрени със заповед № РД-1839/20.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, изменена със заповед № РД-189136/23.11.2015 г. на началника на СГКК – гр. София, находящ се в гр. София, СО, район „Връбница”, ул. „Виткова ливада“, с площ от 391 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, със стар идентификатор ***, номер по предходен план: 1445, квартал 25, парцел I, при съседи: ***, ***, ***, ***, на основание договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 69, том X., дело 5192/1968 г. на I нотариус при Софийски народен съд.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач нотариус С. В. В. и трето лице – помагач „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД на страната на ответника Р. К. Н..

Срещу постановеното решение в срока по чл. 259 ГПК е депозирана жалба от ответника Р. К. Н. с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Поддържа се районният съд неправилно да е приел, че ищецът е собственик на процесния, респективно неправилно да е тълкувал разпоредбата на чл. 52 ЗСГ (отм.), считайки, че сочените неблагоприятни последици са неотносими към спора. Сочи, че именно поради отнемането на имота в полза на държавата, ищецът се е разпоредил със същия. Оспорват се изводите на първата инстанция относно доказването на владението от страна на ищеца, като счита, че свидетелските показания в тази връзка били противоречиви, а от друга страна, че не било 1 доказано твърдяното от страна на ответника владение, а това не било и необходимо с оглед извършената в негова полза правна сделка, както и предвид извършените действия по почистване и поставяне на ограда, за които са изложени твърдения в исковата молба.

Отправя искане за отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата странаищец Л. Т. Ц., с който оспорва жалбата, по подробно изложени съображения. Моли жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение-потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответниците, Е. К. В. и Х. С. О. и от третите лица – помагачи по жалбата на Р. К. Н..

Срещу постановеното решение в срока по чл. 259 ГПК е депозирана жалба от трето лице – помагач нотариус С. В. В. с доводи за неправилност и незаконосъобразност.

Поддържа се районният съд неправилно и в противоречие с относимата съдебна практика да е приложил нормата на чл. 20 ЗСГ (отм.), считайки, че неописването в нотариалния акт на разрешение за продажба на председателя на ИК на съответния съвет, не означавало, че такова липсва, т.е. че не бил изпълнен сложния фактически състав. Излага, че съдът е следвал да анализира дали ищеца и продавача К.Г., респ. съпругът не е имало родствена връзка с оглед хипотезата на чл. 15, ал. 1 ЗСГ(отм.). Счита, че съдът неправилно е приел, че ищецът е установил факта на осъществено владение върху процесния имот, като в тази връзка сочи, че свидетелските показания са били противоречиви и се отнасят за период след 2016 г. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата странаищец Л. Т. Ц., с който оспорва жалбата на ТЛП нотариус С. В., по подробно изложени съображения. Моли жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение-потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответниците Р. К. Н., Е. К. В. и Х. С. О. по жалбата на ТЛП нотариус С. В..

В съдебно заседание въззивникът Р. К. Н., чрез пълномощника си поддържа депозираната въззивна жалба по изложените в същата съображения.

В проведеното съдебно заседание въззиваемата страна – ищец Л. Т. Ц. оспорва депозираните въззивни жалби, моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Въззиваемата страна Х. С. О., чрез назначения особен представител адв. М., отправя искане за потвърждаване на съдебното решение.

Въззиваемата страна В. К. В., конституиран по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия Е. К. В., чрез пълномощника си адв. Ч., заявява, че е прехвърлил наследството на своя брат Е. В. на трето лице на основание договор от 21.04.2022 г. Моли за потвърждаване на решението.

Третото лице – помагач „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД не изразява становище.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да 2 приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът е сезиран и се е произнесъл по установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК.

СРС се е произнесъл по предявения положителен установителен иск за собственост на имот, придобит въз основа на дарение - както е било заявено в исковата молба.

Въззивният съд намира, че решението е и процесуално допустимо. Тъй като искът е установителен, допустимостта му е предпоставена от наличие на правен интерес у ищеца за установяване принадлежността на правото на собственост, като възникналият между страните правен спор за собствеността на имота обосновава наличието на интерес у ищеца от предявяване на иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, която настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря изцяло, а препраща към нея, съгласно възможността по чл. 272 ГПК. В този смисъл, настоящата инстанция констатира следното:

Не е спорно между страните, а и от ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е придобил на основание дарение процесния недвижим имот – урегулирано дворно място, находящо се в гр. София, кв. Модерно предградие с площ от 368 кв.м., при съседи улица „Виткова долина“, ул. „Връх Манчо“, А.С.Л. и Ц.Н.А., образуващо парцел Х-4 от кв. 34 по плана на гр. София кв. Модерно предградие.

Видно от представените по делото копия от документите по нотариално дело № 42/2015 г. на нотариус С. Д. с рег. № 399 на НК се установява, че с нотариален акт за покупка-продажба на недвижим имот № 17, том X., дело № 2686/1974 г., съставен от I нотариус при СРС /л.176 по делото/ ищецът Ц. е продал на К.Ш.Г., описания по-горе недвижим имот.

Видно от представеното удостоверение за наследници К.Г. е починала на 25.02.2004 г. след своя съпруг С. О. Г.ев (починал 1996 г.) и е оставила за наследник своя син Х. С. О..

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 44, том I, рег. № 5744, дело № 42/2015 г., съставен от нотариус С. Д., на 28.05.2015 г. ответникът Х. О. е продал на ответника Е. В. поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. София, район Връбница № 51, а по данъчна оценка ул. „Виткова ливада“, а по НА кв. „Модерно предградие“ с площ от 383 кв.м. по схема, а по нотариален акт от 368 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди: стар идентификатор – няма, номер по предходен план: 1445, квартал 25, парцел 1, при съседи по кадастрална скица ***, ***,

***, ***.

На 26.01.2016 г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 12, том I, рег. № 812, дело № 12/2016 г., съставен от нотариус Ц. С.а с рег. № 030 на НК, ответникът В. е продал на ответника Р. Н. така описания недвижим имот.

От представените пред първата инстанция удостоверения за идентичност се установява, че предмет на гореописаните прехвърлителни сделки е процесният имот.

От представена по делото извадка от азбучния указател на буква „Л-Н“ за 1974 г., съхранявана в Служба по вписванията – гр. София се установява, че под нотариален акт № 17, том X, дело № 2686/30.07.1974 г. са отбелязани като страни по сделката Л.Н.Ч. и К.К.Н., което не съответства на посочените в процесния нотариален акт лица Л. Т. Ц. и К.Ш.Г.. В отговор на изискан заверен препис от оспорения нотариален акт по реда на чл.186 ГПК от 3

Служба по вписванията –София е постъпил отговор, в който се сочи, че процесният нотариален акт не се намира по реда си в тома.

От представения отказ № ДИ-13-126/85 от 29.11.1985 г., издаден от Благоевски районен народен съвет се установява, че председателят на ИК е отказал да даде разрешение за сключване на сделка за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане между ищеца и М.Р.Б., тъй като към 29.11.1985 г. ищецът е разполагал с два имота апартамент в гр. София, както и процесния имот в кв. Модерно предградие. Отказът е потвърден с решение, постановено по адм. дело № 48/1986 г. по описа на СГС, което е потвърдено с резолюция № 1315/22.07.1986 г. на ВС на НРБ.

От прието като доказателство копие от декларация по чл.14 ЗМДТ с вх. № 03600/18.08.1998 г. се установява, че на 18.08.1998 г. ищецът е декларирал в Столична община, район „Връбница“ процесния имот като свой.

По делото е приобщена пр. пр. № 38375/2016 г. по описа на СРП, касаеща образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл.212, ал.2 НК от неизвестен извършител спрямо процесния имот.

За да уважи предявения иск първоинстанционният съд е приел, че договорът за покупко-продажба, сключен под формата на нотариален акт № 17, том X., дело № 2686/30.07.1974 г., легитимиращ кат собственик праводателя на ответниците е нищожен, поради противоречие на закона, доколкото не се спазени императивни изисквания на действащите към момента на сделката разпоредби на чл.15 ЗСГ (отм.) и чл.20 ЗСГ (отм.), т.е. налице е нищожност на сделката по см. на чл.26, ал.1, пред.1 ЗЗД. Поради горното е счел, че тази сделка няма вещно-прехвърлителен ефект спрямо К.Г. и не е налице годно правно основание, поради което и спрямо ответника Х. О. не е настъпил транслативен ефект по силата на наследствено правоприемство за процесния имот и същият не е станал собственик на процесния недвижим имот. Последното е валидно и по отношение на последващите прехвърлителни сделки, които са действителни между О. и ответника Е. В., съответно между В. и ответника Р. Н., но не могат да произведат своя вещно – транслативен ефект доколкото никой не може да прехвърли право, което не притежава. Наред с горното съдът е приел, че за неоснователно възражението на ответника Н. за изтекла придобивна давност в полза на неговите праводатели и на самия него за периода от 1974 г. до предявяването на иска от ищеца.

Пред първата инстанция са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите В.М. и М. С.. От показанията на св. М. се установява, че същият е посещавал имота многократно, че е помагал на ищеца да прекарат материал – колове, а колеги от бригадата му помогнали да направи ограда, че същото е било оградено.

Свидетелят споделя, че дворното място било празно, но до него имало две къщи. Сочи още, че ищецът не е обработвал земята, но е отдавал имота за временно ползване на съседи.