Присъда № 23 от 01.07.2024, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 794/2023
- Вид
- Присъда № 23
- Подписан
- 01.07.2024
- В сила
- 17.07.2024
- Състав
- Галя Иванова Митева
Цитирани разпоредби
- чл. 3, ал. 2 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 354а · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 36, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
- чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 269, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 269, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 269, ал. 3, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 53, ал. 1, б. А · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда № 23/01.07.2024 г. по НОХД № 794 по описа на Добричкия районен съд за 2024 г.
Съдебното производство е образувано по внесен за разглеждане в Районен съд – Добрич от Районна прокуратура – Добрич обвинителен акт по досъдебно производство № 273/2022 г. по описа на Първо РУ на МВР – Добрич срещу Д. Ж. М., ЕГН: ********** от с. Б., обл. Д. за извършено престъпление по чл. 354a, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че М. на 09.01.2023 г. в град Д. без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества - Херба Канабис Индика Сатива (известно още като коноп, марихуана, индийски коноп, канабис) с нетно тегло 0.14 грама, със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 31.2 %, на стойност 0.84, като случаят е маловажен.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на вмененото му престъпление, като му бъде наложено наказание глоба към средния размер на санкцията, предвидена в закона, а именно в размер на 600 лв.
По пренията защитникът на подсъдимия пледира за налагане на минимално по размер наказание глоба.
Относно провеждането на съдебното производство в отсъствие на подсъдимия: С обвинителния акт на подсъдимия е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 354a, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК, което не се явява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
Към датата на съдебното заседание, в което е постановена присъдата /01.07.2024 г./ се е установило, че подсъдимият е с неустановен адрес и въпеки опитите на съда да го призове, същите са останали без успех, вкл. призоваване на различни адреси в Каварна, призоваване по телефона, известен по делото и т. н.
В случая, с оглед обстоятелството, че обвинението не е за тежко умишлено престъпление, присъствието на подсъдимия не е било задължително /по аргумент на противното на чл. 269, ал. 1 от НПК/. И в тези случаи обаче съдът има правомощие да прецени, че присъствието на подсъдимия е необходимо за изясняване на обективната истина и при условията на чл. 269, ал. 2 от НПК да разпореди да се яви на следващото съдебно заседание. Извършвайки тази преценка съдът е намерил, че разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия няма да попречи за разкриване на обективната истина, като са налице условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК за разглеждане на делото в негово отсъствие (подсъдимият не е 1 намерен на посочения от него адрес или е променил същия, без да уведоми съответния орган), т. нар. задочно производство, в която насока съдът се е произнесъл с протоколно определение в съдебно заседание, проведено на 20.05.2024 г.
След преценка на събраните в хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 09.01.2023 г. сл. на Първо РУ Добрич при ОДМВР Д. св. К. Т. П. и св.
Х. С. Х. били назначени съвместно в наряд. При изпълнение на служебните си задължения по опазване на обществения ред, превенция и противодействие на престъпността двамата били в района на автогарата в град Д., където около 12.40 часа, в близост до сектор 04 забелязали лице, което се сторило съмнително на св. К. П.
Тогава двамата полицейски служители пристъпили съвместно към проверка на лицето и установили чрез представен от него документ за самоличност, че това бил Д. Ж. М., ЕГН **********.
При проверката на самоличността му Д. М. бил видимо притеснен и св.
Х. Х. го попитал дали носи у себе си забранени вещества. Д. М. отговорил отрицателно. Тогава св. Х. Х. погледнал в носената от Д. М. раница и забелязал вътре в нея полиетиленов плик с размери около 7 см./9см., съдържащ суха зелена тревна маса.
Св. Х. попитал М. какво е съдържанието на плика, при което М. му отговорил, че е „трева“ за негова лична употреба. След това бил съставен протокол за доброволно предаване на веществото. То било изпробвано с полеви тест, при което реагирало на канабис, а количеството му в „полеви условия“ било установено на 0.13 грама.
Впоследствие доброволно предаденото от обвиняемия М. вещество било представено за изследване в НТЛ при ОДМВР Шумен.
От заключението по изготвената физико-химична експертиза № 31/07.02.2023 г. (л. 19-20 по делото) е видно, че сухата растителна маса, предадена от обвиняемия на 09.01.2023 г., е била с нето тегло 0.14 грама и в нея се е доказало наличие на канабиноиди, вкл. тетрахидроканабинол с процентно съдържание 31.2 % , като изследваният обект е бил определен като части от растението Херба Канабис Индика Сатива, известно още като коноп, индийски коноп, канабис, марихуана.
„Марихуаната/индийски коноп, канабис/“ има наркотично действие и е поставена под контрол съгласно приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите - „растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с него, забранен за приложение в хуманната и ветеринарна медицина”, като подсъдимият не е имал надлежно разрешително да държи наркотични вещества.
2
При изследването в хода на експертизата наркотичното вещество било изразходване без остатък.
От изготвената оценка на наркотичното вещество с протокол от 07.10.2020 г. съобразно Постановление на Министерски съвет № 23 от 29.01.1998 г. е видно, че изследваната по делото марихуана е на стойност 0,84 лева.
Описаната фактическа обстановка безспорно се установява от всички събрани по делото доказателства. Гласните такива, включващи показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели са еднопосочни, логично подредени и безпротиворечиви. Гласните доказателства кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото: Постановление за привличане на обвиняем от 09.01.2023 г . Справка за съдимост с рег. № 230111005000014901/11.01.2023 г. – 2 л.;
Справка УИС на Прокуратурата та Република България от 10.01.2023 г.;
Справка за характеристични данни на Д. Ж.М. с рег. № 255р-402/12.01.2023 г.; постановление от 12.01.2023 г.; Протокол за извършена експертиза № 31/07.02.2023 г. - 3 л.; Протокол за оценка на наркотични вещества, ведно с експертна справка № 05/09.01.2023 г. – 3 л.; Протокол за доброволно предаване от 09.01.2023 г.; Постановление от 28.02.2023 г.; Писмо с рег. № 697600-491/12.01.2023 г.; Постановление от 19.05.2023 г. Постановление за привличане на обвиняем от 12.07.2023 г.; Писмо с рег. № 854р-1502/05.06.2023 г.; Писмо с рег. № 697600-7141/08.06.2023 г., ведно с Удостоверение за постоянен и настоящ адрес – 3 л.; Докладна записка от 16.06.2023 г.;
Обяснение от Д. Ж. М. от 21.06.2023 г.; Справка за съдимост с рег. № 230803005000347367/03.08.2023 г., ведно с бюлетини – 5 бр.; Писмо с рег. № 255000-5958/06.12.2023 г.; Справка с рег. № 22089/12.12.2023 г.
Изложената фактическа обстановка води до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Подсъдимият Д.Ж.М. от обективна и субективна страна е осъществил състава, предвиден и наказуем по чл. 354a, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК, тъй като на 09.01.2023 г. в град Добрич без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества - Херба Канабис Индика Сатива (известно още като коноп, марихуана, индийски коноп, канабис) с нетно тегло 0.14 грама, със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 31.2 %, на стойност 0.84, като случаят е маловажен.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав. Обективираните в писмените и гласни доказателства по делото данни сочат по безспорен начин времето и мястото на извършване на процесното деяние. Писмените и гласни доказателства са безпротиворечиви, че обвиняемият е осъществил една от формите на изпълнителното деяние по чл. 354а, ал. 3 от НК, а именно – “държане”, тъй като същият е установил фактическа власт върху предмета на престъплението посредством действие 3
/съхранение у себе си/, което обективира принадлежността на вещта.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното производство, неоспорена и приета от съда физикохимична експертиза, представената за изследване суха растителна маса е била с нето тегло 0.14 грама и в нея се е доказало наличие на канабиноиди, вкл. тетрахидроканабинол с процентно съдържание 31.2 % , като изследваният обект е бил определен като части от растението Херба Канабис Индика Сатива, известно още като коноп, индийски коноп, канабис, марихуана.
От приложения по делото протокол за оценка на наркотични вещества се установява, че общата стойност на наркотичните вещества е 0,84 лева, която стойност, съдът намира за безспорно установена.
Безспорно е и че Марихуаната /конопът/ има наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство и е поставен под контрол в Списък І – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/.
Съдът намира, че деянието, извършено от подс. М. представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вземайки предвид вида на наркотичното вещество, неговата стойност и количество, както и с оглед на другите смекчаващи обстоятелства, поради което представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид.
Съдът намира, че в конкретния случай не следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК по отношение на подс. Д. Ж. М. по следните съображения:
Ноторно известно е, че нормата на чл. 9, ал. 2 от НК визира две възможни хипотези, при които извършеното, макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление не е престъпно.
Основанието за това е, че деянието или въобще не е общественоопасно, поради своята малозначителност или неговата обществена опасност е явно незначителна.
Вярно е, че се касае за деяние, свързано с държането на малко количество наркотично вещество – марихуана с общо нетно тегло – 0.14 грама на ниска стойност – общо 0.84 лева.
Количеството и стойността на наркотичното вещество обаче не са определящи, за да се прецени, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, а следва да се обсъди в случая сериозността на стореното, обществените отношения и интереси, които засяга и въпросите, свързани с превенцията. Следва да се има предвид, че обект на престъпно посегателство са обществените отношения, свързани с опазването на здравето. Широкото 4 разпространение на този вид престъпление в обществото ни и то най-вече в средите на учащите се и млади хора, както и пагубните последици за здравето им, прави този вид престъпление такова, с висока степен на обществена опасност. Безспорно е, че престъпленията с наркотични вещества /най-общо казано/ са с висока степен на обществена опасност. Не може да се говори за малозначителност или за явна незначителност на обществената опасност на деянието, при условие че се касае за деяние по чл. 354а от НК. Последиците са тежки и дори подсъдимият е жертва на разпространителите на наркотични вещества.
В настоящия случай, независимо от незначителното количество и стойност на държаното от подсъдимия наркотично вещество, то степента на обществената опасност и морална укоримост на конкретното деяние, реализирано в присъствието на други лица, не е по-ниска от обикновените случаи.
От друга страна, данните за личността на подс. М. не са безупречни.
От направените справки в Унифицираната информационна система на прокуратурата на РБългария е видно, че срещу обвиняемия Д. Ж. М. няма образувани други неприключени досъдебни производства с повдигнати обвинения, но от изготвената от Районен съд - Добрич справка за съдимост е видно, че същия е осъждан общо пет пъти, като последното му осъждане е с Присъда № 57 от 09.11.2016 г. по НОХД № 1171/2016 г. по описа на Районен съд Добрич, влязла в сила на 25.11.2016 г., за престъпление по чл. 196, ал. 1, т.