Определение № 81 от 28.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 81 гр. София, 28.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно наказателно дело № 20251000601516 по описа за 2025 година

Производството е по реда глава 22 НПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 5085 от 31.10.2025 г., депозирана от адв.

Е. В. - защитник на П. И. П. подсъдими по НОХД № 355/2025 на Окръжен съд Кюстендил, с която се обжалва Определение № 374 на Кюстендилския окръжния съд.

Определението е било постановено в закрито съдебно заседание на 14.10.2025 година . Съобщението е връчено на С. И. П. - сестра на подсъдимия П. П. на 27.10.2025г, която живее на същия адрес. От това следва, че жалбата е депозирана в срока по чл.342, ал.1 , пр.2 , подадена е от процесуално легитимирана страна и като допустима подлежи на разглеждане по същество.

С подадената жалба се твърди, че разноските в размер на по 3000 лева присъдени на всяка двете частни обвинителки по делото, които съгласно чл.189, ал.3 от НПК са възложени на подсъдимия са прекомерни. Жалбоподателят се мотивира с това , че единственото действие извършено от процесуалния представител на частните обвинители е депозирането само една молба за конституиране на двете пострадали лица, други процесуални действия не е извършвал, като не се е явявал и в съдебните заседания по делото. Предвид това иска намаляване размера на присъдените разноски.

По делото е депозирано възражение срещу жалбата от адв. М. Д. - Й. от САКпълномощник на частните обвинители. В жалбата се твърди, че делото се отличава със фактическа и правна сложност, тъй като е водено за причинена смърт, поради непредпазливост- престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“, вр с чл. 342, ал. 1 от НК. От самото начало на дос. Пр. пострадалите и техният процесуален представител са участвали активно в целият процес, както чрез извършване на действия по 1 разследването с тяхно участие и след повдигането на обвинението и внасянето на делото в съда. Освен това адв. Д. - Й. счита, че възражението за прекомерност на адвокатското възражение е вече преклудирано, тъй като защитата на подсъдимия е следвало да възрази в пледоарията си при приключването на делото на делото, тъй като договорите за правна защита подписани от двете пострадали лица са били представени още с молбата за конституирането им като частни обвинители.

Софийски апелативен съд, след като се запозна материалите по делото, намери следното:

С присъда № 23 от 26.09.2025 по НОХД 355 по описа за 2025 година по описа на Кюстендилски окръжен съд подс. П. И. П. е бил признат за ВИНОВЕН , че на 13.11.2024 г. в гр.Кюстендил, при управление на - товарен автомобил „Мерцедес Бенц МБ100Д“ с рег.№ ***, движейки се на заден ход по пешеходна зона на ул.„Владимир Д.- Майстора“, пред сградата на „Общинска банка“ АД, с посока на движение към ул.

„Цар Освободител“, е нарушил правилата за движение по пътищата, както следва : чл.40, ал.2 ЗДвП - „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“ и този начин по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходката Е. Л. Т. - престъпление по чл. чл.343, ал.1, б. "в", пр.1 (в редакцията от ДВ, бр.67 от 2023г.) във вр. с чл.342, ал.1 и чл.2, ал.2 НК, поради което и на това основание, чл.343г във вр. с чл.37, ал.1, т.7 НК и при условията на чл.58а, ал.1 НК са му били наложени наказания- 2 години Лишаване от свобода и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години. На основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ е било отложено за срок от 4 години. Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 1894,36 лева, направени на досъдебното производство.

В материалите по делото е приложен документ, че след влизането на присъдата в сила посочените разноски са били заплатени от подсъдимия.

С присъдата си окръжният съд е пропуснал да се произнесе по направените от частните обвинители разноски по възнаграждението на повереника на частните обвинители. Съдът е сторил това по-късно по молба на частните обвинители депозирана на 06.10.2025г. с определението обжалвано от защитника на подсъдимия.

От материалите в дос. пр. е видно, че наследниците на Е. Л. Т. - П. А. и В. И. са уведомени за качеството им на пострадали лица и са упълномощили като процесуален представител по делото адвокат М. Д. - Й.. Повереницата е депозирала молба да бъде информирана за хода на делото и за необходимостта от извършване на евентуални сл.действия с участието на доверителките й за да прецени дали да участва, както и че 2 желае делото да бъде предявено на пострадалите лица. Пострадалите и процесуалният им представител са били уведомени за предявявано на дос.пр. но не са се ползвали от тава им право на участие в процеса. В производството пред окръжния съд са проведени две публични съдебни заседание. Преди първото заседание по делото са предявени молби от пострадалите да бъдат конституирани като частни обвинители.

Към молбите са приложени договори за правна помощ, от чието съдържание се вижда, че П. А. и В. И. са заплатили за правна помощ в брой по 3000 лева адвокатски хонорар на техния повереник.

На 10.09.2025 година, в първото съдебно заседание П. А. и В. И. редно призовани не са се явили, не се е явила и тяхната процесуална представителка адвокат М. Й.. Същата е депозирала молба в която е посочила , че няма възможност да участва в заседанието, като е изразила становище , че следва да бъде даден ход на делото.

На 26.09.2025 година е проведено второто заседание, пострадалите лица и упълномощеният им повереник са били редовно призовани като отново не са се явили.

Депозирана молба за конституирането на пострадалите лица като частни обвинители е била прочетена, като с определение на окръжния съд П. А. и В. И. са конституирани като частни обвинители по делото

В това заседание делото е било разгледано и решено при условията на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК с обявяване на присъда.

Присъдата не е била атакувана от страните по делото и е влязла в сила на 14.10.2025г.

Окръжният съд е пропуснал да се произнесе по искането депозирано писмено в молбата на пострадалите за допускането им като частни обвинители да бъдат овъзмездени направените разноски по упълномощаването на процес.

Въз основа на изложените обстоятелства настоящият въззивен състав намери следното:

По въпроса за прекомерността на разноските за адвокатско възнаграждение на частните обвинители е налице протИ.речива съдебна практика на ВКС – наказателна колегия. В част от съдебните си актове върховната инстанция приема, че при наличие на реално заплатено адвокатско възнаграждение съдът следва да се съобразява с договореното между пострадалия и неговия повереник, докато в други решения изрично се подчертава задължението на съда да извършва самостоятелна преценка за разумност и съразмерност на претендираните разноски с оглед конкретната фактическа и правна сложност на делото и действително положените процесуални усилия.

По този въпрос липсва тълкувателно решение, което да уеднаквява практиката и 3 да въвежда задължителни критерии относно преценката за прекомерност на разноските, дължими от подсъдимия към частните обвинители. При това положение съдът е длъжен във всеки конкретен случай да извършва преценка, съобразена с принципите на справедлИ.ст и съразмерност, като не допуска наказателното производство да се превръща в средство за възлагане на необосновано високи финансови тежести върху осъдения.

Такава преценка е необходима и с оглед гарантираното по чл. 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека право на справедлив процес, което изисква баланс между правата и законните интереси на пострадалите лица и защитата на подсъдимия от несъразмерно утежняване на положението му в рамките на наказателното производство.

Съдът намира, че осъденият не следва да бъде поставян в неблагоприятно имуществено положение, като бъде задължаван да заплаща разноски, които не кореспондират с реално осъществената процесуална дейност от страна на повереника на частните обвинители. Макар разноските да подлежат на възлагане по силата на закона, това може да се случи само доколкото същите са разумни, необходими и обосновани, а не формално обусловени единствено от съдържанието на частноправен договор, по който подсъдимият не е страна.

В случаят повереникът и доверителите му не са се явили в заседанията по делото, не са се явили за да им бъде предявено разследването на делото. Участието на повереника се изразява единствено в изготвяне на няколко писмени молби- за уведомяване за следствени действия, за предявяване на досъдебното производство, за конституирането им от съда като частни обвинители.

С оглед на това , настоящият състав на Софийският апелативен съд намира, че присъдените на частните обвинители разноски са несъразмерно завишени като утежняват положението на осъдения, поради което следва да бъдат коригирани като бъдат коригирани с ½ въз основа на посочените за работата и процесуалните усилия от повереника на частните обвинители по настоящото дело.

Поради гореизложеното и на основание чл.341, ал.2, вр. чл.306, ал.3, пр.2 вр. ал.1, т.4, пр.2 НПК, Софийски апелативен съд, трети наказателен състав ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Определение № 347 постановено в закрито съдебно заседание на 14.10.2025 година по НОХД № 355/2025 на Окръжен съд - Кюстендил, като намалява присъдените на частните обвинители Л. А., ЕГН ********** и на В. Л. И., ЕГН 4

********** суми за разноски за адвокатско възнаграждение, от определените им по 3000 лева на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за всяка.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 81 гр. София, 28.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно наказателно дело № 20251000601516 по описа за 2025 година

Производството е по реда глава 22 НПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 5085 от 31.10.2025 г., депозирана от адв.

Е. В. - защитник на П. И. П. подсъдими по НОХД № 355/2025 на Окръжен съд Кюстендил, с която се обжалва Определение № 374 на Кюстендилския окръжния съд.

Определението е било постановено в закрито съдебно заседание на 14.10.2025 година . Съобщението е връчено на С. И. П. - сестра на подсъдимия П. П. на 27.10.2025г, която живее на същия адрес. От това следва, че жалбата е депозирана в срока по чл.342, ал.1 , пр.2 , подадена е от процесуално легитимирана страна и като допустима подлежи на разглеждане по същество.

С подадената жалба се твърди, че разноските в размер на по 3000 лева присъдени на всяка двете частни обвинителки по делото, които съгласно чл.189, ал.3 от НПК са възложени на подсъдимия са прекомерни. Жалбоподателят се мотивира с това , че единственото действие извършено от процесуалния представител на частните обвинители е депозирането само една молба за конституиране на двете пострадали лица, други процесуални действия не е извършвал, като не се е явявал и в съдебните заседания по делото. Предвид това иска намаляване размера на присъдените разноски.

По делото е депозирано възражение срещу жалбата от адв. М. Д. - Й. от САКпълномощник на частните обвинители. В жалбата се твърди, че делото се отличава със фактическа и правна сложност, тъй като е водено за причинена смърт, поради непредпазливост- престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“, вр с чл. 342, ал. 1 от НК. От самото начало на дос. Пр. пострадалите и техният процесуален представител са участвали активно в целият процес, както чрез извършване на действия по 1 разследването с тяхно участие и след повдигането на обвинението и внасянето на делото в съда. Освен това адв. Д. - Й. счита, че възражението за прекомерност на адвокатското възражение е вече преклудирано, тъй като защитата на подсъдимия е следвало да възрази в пледоарията си при приключването на делото на делото, тъй като договорите за правна защита подписани от двете пострадали лица са били представени още с молбата за конституирането им като частни обвинители.