Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8314 от 06.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 30619/2025
Вид
Решение № 8314
Подписан
06.05.2026
В сила
06.05.2026
Състав
ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ КАЦАРОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 8314 гр. София, 06.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110130619 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК, в което са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „АПС ББ“ ЕООД твърди, че на 25.02.2019 г. ответникът е сключил Договор за потребителски кредит № 278138 със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получил 300,00 лв., като се е задължил да върне 6 вноски по 92,00 лв. до 26.08.2019 г. (краен падеж по погасителен план), при фиксиран лихвен процент 40,05% и ГПР 48,63%, но не е изпълнил задълженията си в срок; развиват се доводи за действителност на договора и спазване на изискванията на ЗПК (чл. 9, чл. 10, ал. 1, чл. 11 и чл. 22 ЗПК), както и че договорът е сключен по електронен път по реда на ЗПФУР, а евентуално – че заемът е реален договор и се счита сключен от получаването на сумата (представя се разписка за усвоена сума); сочи се, че по ОУ длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху забавената сума за всеки ден (чл. 31, ал. 3 ОУ), както и че кредиторът уведомява длъжника чрез изпращане на съобщения на посочените адреси/имейл (чл. 33, ал. 2 ОУ); твърди се, че с договор за цесия от 21.07.2022 г. „Сити Кеш“ ООД е прехвърлило вземането на „АПС ББ“ ЕООД, като вземането е индивидуализирано в приложение към договора, и се поддържа, че длъжникът е уведомен (на адрес и чрез SMS), а при спор – че уведомяването следва да се счита извършено и с връчването на исковата молба. Претендира се да се установи дълг в общ размер 413,58 лв., формиран от 300,00 лв. главница, 45,46 лв. договорна (възнаградителна) лихва за периода 25.02.2019 г.–26.08.2019 г. и 68,12 лв. законна лихва за забава за периода 26.08.2019 г.–27.06.2024 г., за които суми била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 26632/24.08.2024 г. по ч.гр.д. № 46020/2024 г. на СРС, 175 състав, както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 26.07.2024 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът Б. Л. Ц. – редовно уведомен на 24.12.2025 г. не подава отговор на исковата молба.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба, не е взел становище по предявените искове, редовно призован не се е явил и не е изпратил представител на проведеното на 21.04.2026 г. открито съдебно заседание по делото и не е направил искане делото да се гледа 1 в негово отсъствие. На ответника са указани последиците от неспазването на срока за депозиране на отговор на исковата молба и от неявяването на негов представител в открито съдебно заседание с Разпореждане № 112474/16.07.2026 г. препис от което му е връчено на 24.12.2025 г. Предявеният иск не противоречи на закона и добрите нрави и с оглед приложените към исковата молба писмени доказателства се явява вероятно основателен.

Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1, вр. чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, по искане на ищеца, съдържащо се в Искова молба с вх. № 185789/28.05.2025 г. На основание чл. 239, ал.

2 ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.

По разноските:

При този изход от спора, право на разноски има само ищецът. Същият е сторил разноски за държавна такса в размер на 6, 71 евро – държавна такса за заповедното производство; 13, 64 евро – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство; 12, 78 евро – държавна такса за исковото производство и 51, 13 евро – юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът следва да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 84, 26 евро.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове, че Б. Л.

Ц., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „С“, бл. 66, вх. Г, ет. 2, ап. 86 дължи на „АПС ББ“ ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 153, 39 евро /300,00 лева/ - главница, дължима по Договор за потребителски кредит № 278138/25.02.2019 г., заедно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 26.07.2024 г. до окончателното плащане; 23, 24 евро /45,46 лева/ - договорна (възнаградителна) лихва за периода 25.02.2019 г.–26.08.2019 г. и 34, 82 евро /68,12 лева/ законна лихва за забава за периода 26.08.2019 г.–27.06.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 26632/24.08.2024 г. по ч.гр.д. № 46020/2024 г. на СРС, 175 състав.

ОСЪЖДА Б. Л. Ц., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „С“, бл. 66, вх. Г, ет. 2, ап.

86 да заплати на „АПС ББ“ ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „България“ № 81В на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 84, 26 евро – съдебни разноски.

На основание чл. 239, ал. 4 ГПК неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2