Решение № 219 от 28.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Пловдив, 28.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20255330206227 по описа за 2025 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление НП № 531/12.08.2025г., издадено от Заместник-кмет „Обществен ред и сигурност“ в община Пловдив, с което на А. С. А., ЕГН ********** на основание чл. 38 от Наредбата за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 3, ал. 4 от Наредбата за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив.

В жалбата жалбоподателят излага конкретни незаконосъобразност на ЕФ и моли за неговата отмяна. съображения за

Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата, като сочи, че жалбата е неоснователна а наказателното постановление следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 14.10.2025г., а жалбата е подадена на 27.10.2025г. по пощата, съгласно 1 клеймото на пощенския плик - л. 19 и л. 20), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното НП намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

На 05.06.2025г. била извършвана регулярна проверка в гр. Пловдив от служители на ПОИ, сред които св. К.. Около 14 часа служителите пристигнали на адрес гр. Пловдив, бул. Цариградско шосе № 16, където имало търговски обект – бивш магазин Т Маркет, пред който имало обособени паркоместа. На мястото установили поставени от жалб. А. 4 броя каси, като същите заемали 3 паркоместа за автомобили. Св. К. извършил проверка в КККР, като установил, че мястото представлява общинска собственост, като на въпрос защо са поставени касите там, жалб. А. разяснил, че на място са извършвали ремонтни дейности и касите са поставени с цел да се пазят паркоместата за паркиране на автомобили. За така констатираното св. К. издал АУАН.

В срока за възражение срещу АУАН постъпило писмено възражение с твърдения за налични вещни права върху стопанисвания имот от друго лице.

След извършена допълнителна проверка административнонаказващият орган счел, че възражението е неоснователно и издал обжалваното наказателно постановление.

Така описаната фактическа обстановка във връзка с направената на място проверка се установява от показанията на св. К., които са логични, последователни, убедителни и съответстващи на писмените доказателства.

Установяването на поставените каси на обособените паркоместа от жалбоподателя не се оспорват от него, нито се представят доказателства, оборващи направените констатации.

От представените писмени документи – Акт № 2998 за частна общинска собственост, скица на поземлен имот № 15-265638-31.07.2014г. и Нотариален акт за делба на недвижим имот № 85, т. IX, рег. № 9534, д. № 1449/2008г. от 08.08.2008г. се установява, че процесното място представлява поземлен имот с идентификатор ***********, който е частна общинска собственост. В имота има построена сграда с ПИ **************, собственост на „ЕС-БИ-ЕН-В.Б.“ 2

ЕООД с площ 1323 кв.м. Видно от представения договор за делба и съгласно вписването в скицата за носители на други вещни права е, че за процесния поземлен имот има учредени право на ползване на прилежащия терен от 519.50 кв.м., право на строеж и сервитутно право.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

От приложените по делото Заповед №22ОА-1494/05.07.2022г. и Заповед № 23ОА-3278/18.12.2023г. се установява компетентността на актосъставителя и на административно-наказващия орган, като компетентността на се оспорва от жалбоподателя.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 05.06.2025г., за нарушение, извършено на същата дата, а НП - на 12.08.2025г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. В АУАН и НП са коректно посочени признаците на твърдяното нарушение, които позволяват на съда да извърши преценка дали същото е било извършено.

Съгласно чл. 3, ал. 4 от Наредбата за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив, не се допуска нерегламентирано поставяне и/или разполагане върху общинска територия на всякакви подвижни, неподвижни и други прегради, знаци, табели, съоръжения, предмети и др. подобни, които затрудняват и/или възпрепятстват видимостта, преминаването, спирането, престоя и паркирането на моторните превозни средства, както и движението на пешеходците.

Както вече се посочи от фактическа страна, твърдяното нарушение се състои в поставянето на 4 броя каси, с които жалбоподателят е запазил 3 броя паркоместа, с което е възпрепятствал свободното паркиране на МПС.

Същевременно обаче, от представените писмени документи е удостоверено учредяването на ограничени вещни права, включително вещно право на ползване върху прилежащия терен на притежаваната от трето лице сграда, което сочи на субективна несъставомерност у жалбоподателя. Това е така, тъй 3 като съгласно чл. 56 от ЗС, правото на ползуване включва правото да се използува вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея, без тя да се променя съществено, тоест лицето, което упражнява правото на ползване, може да ползва вещта, както прецени за необходимо, включително да поставя в обекта каси и да си запазва паркоместата, които има право да ползва или да предостави тази възможност и на други лица (без разбира се да отчуждава правото на ползване с оглед забраната на чл. 56, ал. 2 от ЗС).

Отделно от това, административно-наказващият орган, върху който тежи и доказателствената тежест в настоящото производство, извежда правото на собственост на общината върху спорния имот от Акт № 2998 за частна общинска собственост, който обаче съгласно трайната практика на ВКС не представлява годен титул за собственост. Така например, съгласно Решение № 559/02.10.2024г. по гр.д. № 608/2024г. на ВКС, I г.о., съставеният акт за частна общинска собственост, с който имотът е актуван като общински на осн.

§ 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС (какъвто е и настоящият случай) не легитимира общината като собственик. Посочването на това общо нормативно основание за трансформиране на държавната собственост в общинска в акта за общинска собственост не може да удостовери наличието на конкретно фактическо основание, по силата на което имотът е бил придобит от държавата, за да може да стане общински по силата на цитираната разпоредба от ЗОС. При липсата на доказателства, че спорният имот е бил придобит от държавата чрез настъпване на конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ, представеният акт за частна държавна собственост не е в състояние да легитимира общината като собственик на процесния имот / така и Решение № 271 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 477/12 г. на II г. о./. В константната практика на ВКС / решение № 321/14.10.11 г. по гр. д. № 1167/10 г. на ВКС, I ГО, решение № 269 от 03.08.12 г. по гр. д. № 643/11 г. на ВКС, I ГО/ се приема, че актовете за държавна и общинска собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират правото на собственост, придобито по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи. В тази връзка в случая с оглед и представеното към АУАН възражение е следвало администратино-наказващият орган да положи усилия да установи дали актуваният имот в действителност е бил негова собственост и най-вече дали върху същият не е имало учредени ограничени вещни права, още повече 4 съобразявайки вписването на такива (право на строеж, право на ползване и сервитутно право) в скицата на имота.

Отделно от това, съобразявайки се с основните принципи в административно-наказателния процес за законоустановеност на нарушението и законоустановеност на наказанието, настоящият състав намира, че процесното наказателно постановление е издадено и при друго нарушение на материалния закон.

Санкционната разпоредба, която е посочена в обжалваното НП, е тази на чл. 38 от Наредбата за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив, съгласно която за установените нарушения на тази наредба, лицата, извършили нарушението, се наказват с глоба в размер до 150 /сто и петдесет/ лева, ако за констатираното нарушение не е предвидено друго наказание. В случая обаче, така описаното нарушение води до извод за приложение на друга санкционна разпоредба, а именно тази по чл.

44, ал. 3 от Наредбата за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив, съгласно която за нерегламентирано обозначаване и използване на паркоместа, без да са спазени разпоредбите на настоящата наредба, на извършителя се налага глоба в размер от 200 (двеста) до 500 (петстотин) лева. Видно от така формулираното нарушение, в случая същото се твърди да се изразява именно в запазването на 3 броя паркоместа чрез поставянето на помощни предмети (каси) с цел на същите да не бъдат паркирани други автомобили, тоест за нерегламентирано използване на паркоместа и съответстващ на санкционната норма на чл. 44, ал. 3 от Наредбата. Така описаният порок при определянето на санкционната разпоредба не би могъл да бъде саниран от съда, действащ като контролноотменителна инстанция, доколкото би довел до прилагането на закон за потежко наказуемо нарушение и би влошил положението на жалбоподателя, което е недопустимо с оглед принципа reformatio in pejus (промяна към полошо), а и с оглед предвиденото в чл. 27, ал. 5 от ЗАНН. В тази връзка по отношение на настоящия казус не се явяват приложими разрешенията на Тълкувателно решение №8/2021 на ВАС, доколкото същото изрично урежда единствено правомощията на районния съд да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение при същите фактически положения, но не и да определи по-тежко наказуемо нарушение, а оттам и повисока санкция за обжалващия.

5

С оглед на изложеното, процесното наказателно постановление се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено.

Разноски не са били претендирани от жалбоподателя в преклузивния срок за това, нито има доказателства да са били извършвани, поради което и такива не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 531/12.08.2025г., издадено от Заместник-кмет „Обществен ред и сигурност“ в община Пловдив, с което на А. С. А., ЕГН ********** на основание чл. 38 от Наредбата за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 3, ал. 4 от Наредбата за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6