Решение № 1514 от 13.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1514 гр. Пловдив, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Яв. Букова при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело № 20235300100286 по описа за 2023 година

Ищцата К. К. Н. с ЕГН **********, от с. Б. ***, представлявана от пълномощниците си адв. Т. Е., адв. М. К. и адв. К. Б., твърди, че : от 1988 г. е диагностицирана с общо, хронично, автоимунно заболяване -„дисеминиран lupus erithematodes“ /лупус/, от което при нея са засегнати ставите и мускулите; от 1998 г. до 2001 г. е вписана като адв. към АКП, в периода от 2001 г. до 2009 г. изпълнява функции на с. по в. в СВ – П., а от 2009 г. и към ***** г. е с. по в. в СВ при Районен съд – София, към който момент живее с третото лице М. И.ов А. в апартамент под наем, находящ се в гр. С.****“. С постановление от 25.03.2016 г. в Следствен отдел при Специализираната прокуратура /СП/ е образувано д. п. № 5129 по описа на СДВР – София, пр. пр. № 172 по описа на СП за 2016 г. срещу неизвестни извършители за престъпление по чл. 212 НК, в който ден ищцата претърпява лапароскопска операция за отстраняване на доброкачествен тумор с оглед предприемане на последваща ин витро процедура, като е изписана от лечебното заведение на 27.03.2016 г. с предписано домашно медикаментозно лечение и с определена временна намалена работоспособност в продължение на 30 дни. На ***** г. неочаквано дома в с. Б. в продължение на повече от час е извършено претърсване и изземване на стар преносим компютър, пишеща машина, собственост на родителите и копия от документи и н.а., свързани с работата като с. по в., като след приключване на процесуалноследствените действия, към 18 часа е указано да отиде в Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив за разпит. Към 21.30 ч. е задържана за срок от 24 1 часа в помещение за временно задържане на ІІ-ро РУ – П. и в същия ден са извършени процесуално-следствени действия в дома в гр. С.****“, от който е иззет личният компютър. На 29.03.2016 г. е откарана с полицейски автомобил до СДВР и с постановление от същия ден е привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, във връзка с ал. 2 от НК, а именно: участие в качеството й на д.л. в ОПГ (заедно с М. И.ов А., с когото живее на семейни начала и с Н. ВА.а С.) в периода от месец януари 2014 г. до 20.03.2016 г. на територията на страната с цел съгласувано извършване на престъпления против собствеността - „измама“, за които е предвидено лишаване от свобода повече от три години, като групата е създадена с користна цел и в нея участва д.л., като е наложена МНО „*****.“, изтърпяна в арест, намиращ се на ул. ******** Преживеният стрес от задържането и от предприетите срещу нея действия на Прокуратурата водят до възстановяване на симптомите на наличното у нея от 1988 г. автоимунно заболяване „дисеминиран lupus erithematodes” - при престоя в ареста ставите се подуват силно, болките в ставите и мускулите се обострят, което налага да потърси лекарска помощ, за да бъдат предписани обезболяващи медикаменти.

С Постановление от 01.04.2016 г. е определена МНО „п.г.“ в размер на 4 000 лв., намалена след обжалване на 1 000 лв.

Във връзка с повдигнатото обвинение за извършено в качеството й на д.л. престъпление със Заповед № ***** г. на м. на пр. тя е отстранена от длъжност до приключване на наказателното производство.

С молба от 20.10.2017 г. ищцата поискала да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност - с. по в. при РС – София, но с писмо от 01.11.2017 г. от МП. била уведомена, че липсва „изискване възстановяването да става по почин на отстранения.

След като получим уведомление, че причината за отстраняването е отпаднала, така, както ни уведомяват за образуваното наказателно производство, ще предприемем съответните действия. “

С Постановление от 22.01.2021 г. на СП е прекратено наказателното производство по пр. пр. № 172/2016 г. по описа на СП, д. п. № 172/2016 г. по описа на ГД „НП“ в частта, в която срещу ищцата е водено наказателно производство и е повдигнато обвинения за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, във връзка с ал. 2 от НК, като със Заповед № ***** г. е възстановена на заеманата от нея длъжност.

В резултат на незаконното обвинение в извършване на престъпление в качеството на д.л. ищцата претърпява сериозно увреждане на правната сфера. С привличането като обвиняема и задържането първоначално за 24 часа, а впоследствие за 72 часа в ареста, преживяла емоционален стрес. Вследствие на проведеното досъдебно производство силно се променила - видимо отслабнала и се сринала психически. Преживява случилото се изключително тежко, тъй като се 2 ползвала с отлична репутация. По време на престоя в ареста ищцата не се хранила, не можела да спи от преживения стрес и от болки в ставите и мускулите не можела да извършва своя ежедневен тоалет, а деня на задържането за срок до 24 часа не разполагала с дрехи за преобличане, с лекарства и санитарни принадлежности, особено необходими след претърпяната операция.

Разследването срещу нея станало причина за отстраняването от длъжност за неизвестен период и така тя загубила и единствения си източник на постоянни доходи.

Стресът свързан със загубата на средства за издръжка се засилил и от факта, че трябвало да заплати и наложената МНО, а тя не разполагала с никакви спестявания.

Ситуацията се утежнила и от факта, че тя имала и задължения към банка по договор за потребителски кредит в размер на 3 000 лева. Това довело до необходимост да взема заеми от братовчед си и от приятели и да разчита на м. си, за да се издържа до момента, в който започнала да получава пенсия за инвалидност.

Поради неизвестния период на наказателното производство ищцата отложила и предприемането на ин витро процедура, шансовете за успех да забременее при предприемането на каквато към датата на прекратяване на наказателното производство са намалели с оглед на това, че към този момент тя е на 51 години.

Безизходицата, в която била поставена ищцата наложило да ползва психологична и психиатрична помощ - няколко месеца след престоя в ареста тя постъпила за около месец в „Центъра за психично здраве“ ЕООД - гр. Пловдив.

Според съветите и препоръките на психолозите и психиатрите тя трябвало да забрави за случилото се, за колегите си и да се занимава с дейности извън правната сфера.

От силния стрес, който преживяла ищцата изпаднала в дълбока депресия -не искала да се среща с никого, да излиза от дома си, срамувала се от колеги, съседи и приятели. От един общителен и жизнерадостен човек тя се преврърнала в мрачна и потисната личност. Изпитвала чувство на безполезност и малоценност, както и вина за притесненията и негативните емоции, които причинила на семейството си.

Сринало се и здравето на ищцата : през месец май 2016 г. тя постъпила в болница за лечение на заболяването, от което страда - лупус, където била назначена трайна терапия; през месец април 2019 г. поради остра болка в кръста се наложило да бъде хоспитализирана и лекувана в отделението по Неврология на УМБАЛ „Свети И.

Рилски“ - гр. Пловдив; в периода месец май 2016 г.-05.11.2021 г. претърпяла няколко хоспитализации във връзка с обостряне на болките в ставите и мускулите поради влошаване на тежкото заболяване, от което страда.

Преди образуването на досъдебното производство срещу нея ищцата заемала отговорната длъжност - „с. по в.“, била с перспективи за растеж в професията, имала амбиции за кариерно развитие и като н. или с., поради което се явявала на конкурси за тези длъжности, а след воденото срещу нея досъдебно производство от ангажиран и 3 деен човек тя се превърнала в безнадеждна личност, страдаща от множество заболявания, претърпяла срив по социалната стълбица, което довело до промяна в самочувствието .

Във връзка с образуваното срещу нея досъдебно производство към нея бил проявен интерес от страна на националните медии, публикувани били статии в различни електронни издания, свързани с провежданото досъдебно производство, в които фигурирало името , които станали достояние на широк кръг лица, в резултат на което тя изпитала срам и неудобство от опетняване на доброто име в обществото, в професионалната общност и сред близките .

Образуваното досъдебно производство срещу ищцата оставило дълбока емоционална травма, сринало самочувствието и я променило безвъзвратно. През периода на висящността му е налице сериозно негативно въздействие върху психиката, здравето, финансовото състояние, социалната и професионална реализация на ищцата, което я променило завинаги. Дори и прекратяването на досъдебното производство не успяло да премахне чувството , че има негативна атестация в обществото.

Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищцата моли съда да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 150 000 лева ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство по д. х. № 51292016 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 172 по описа на Специализирана прокуратура за 2016 г.

Претендира присъждане на разноски.

Иск с правно основание чл. 2, ал. 1, ал. 1, т. 3 Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ответникът Прокуратурата на Република България със седалище и адрес - гр.

София, бул. „Витоша“ № 2, представляван от изпълняващия функции гл.п. Б. С., а по делото - от И. С. – пр. в Окръжна прокуратура - Пловдив, изразява становище за неоснователност на предявения иск, тъй като : събраните доказателства не установяват безспорно и категорично действително претърпени вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението; не са представени и доказателства в подкрепа на твърденията, че на ищцата са били причинени многобройни, различни по своя характер и интензивност неимуществени вреди, изразяващи се в изживявания, тежки душевни страдания, дискомфорт, притеснения и др.; липсват доказателства постановлението за прекратяване на наказателното производство да е придобило стабилитет; липсват и доказателства за твърдените вреди от влошеното психично състояние, както и за влошеното здраве на ищцата; за вредите от лошите условия в арестите не би могла да се ангажира отговорността на Прокуратурата на Република България – подобен вид претенция би следвало да се насочи към ГДИН при 4

Министерство на пр.; твърдените вреди от отстраняването на ищцата от длъжност не са в причинна връзка с повдигнатото обвинение, доколкото органът по назначаването е действал при условията на оперативна самостоятелност, а не на обвързана компетентност; липсват и доказателства ин витро процедурата да е била отложена в резултат на повдигнатото на ищцата обвинение; във връзка с твърденията за претърпени вреди от медийни публикации свързани с повдигнатото на ищцата обвинение следва да се отбележи, че за разлика от частните лица публичните личности са изложени на много по-голям интерес от страна на обществото и медиите именно във връзка със заеманата от тях длъжност или позиция в обществения жИ.т, като във всяко демократично общество свободата на словото и правото на информация са част от основата му, като правото на информация може да бъде ограничавано само в регламентираните от Конституцията хипотези, поради което не може да се търси отговорност от страна на Прокуратурата на Република България за публикувани от медиите статии, без значение колко критични са те или срещу кого са насочени; вън от това приложените публикации са във връзка с предоставяне на информация за прекратяване на производството, а не във връзка с повдигнатото обвинение; размерът на обезщетението е силно завишен, не отговарящ на твърдените от ищцата вреди, на икономическия стандарт в страната и на принципа на справедливост; не са налице незаконни действия на Прокуратурата при образуване на наказателното производство и провеждането на разследването; наказателното производство с продължителност от 4 години и 10 месеца не е извън разумния срок, като то е приключило още на досъдебна фаза; взетата мярка за неотклонение не е довела до ограничаване на правата на ищцата; Прокуратурата не може да носи отговорност за начина, по който е извършено претърсването и изземването в дома на ищцата, освен това задържането е било за непродължителен период от време – 72 часа; неоснователна е претенцията за лихва; налице са предпоставките съответно на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ и на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ за освобождаване на ответника от отговорност, съответно за намаляване на отговорността му. По тези събражения ответникът моли съда да отхвърли предявения иск. Направено е и възражение за прекомерност на претендираните от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение.

Разпечатката съдържа 30 от 125 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2f359644-f986-428c-b3f3-eac584af69ab