Решение № 321 от 22.07.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. Плевен, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир М. Димитров при участието на секретаря Петя Сп. Каракопилева като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно наказателно дело № 20264430201193 по описа за 2026 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Постъпила е жалба от страна на А. И. Х., ЕГН: ********** от гр. Д. Д., обл. Плевен, ул. „Хр. Ян.“ № *** против Наказателно постановление № 5А от 19.02.2026 г. на Н. РУ – Долни Дъбник към ОДМВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 37 от ЗНССПЕЕН112 е наложил на А. И. Х., глоба в размер на 102,26 евро/200 лв./, за извършено нарушение на чл. 28, ал.

1, т. 3 от ЗНССПЕЕН112.

В съдебно заседание, жалбоподателката редовно призована, явява се лично, като изразява становище, че поддържа подадената до съда жалба.

Представя съдебномедицинско удостоверение, от което е видно, че при извършен преглед на дата 05.02.2026 г. от съдебен лекар д-р Н.С. в отделение съдебна медицина при УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД – Плевен, последният е установил, че на жалбоподателката А. Х. има причинени - кръвонасядане, оток и охлузване на долната устна, кръвонасядане по долен ляв клепач и малък подконюнктивен кръвоизлив на лявото около, кръвонасядания по лявото бедро, охлузване в областта на шията и дясната длан.

В хода на съдебните прения, жалбоподателката изтъква доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателното постановление.

Административно-наказващият орган Н. РУ – Долни Дъбник към ОДМВР - Плевен, редовно призован, не изпраща представител.

1

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Атакуваното наказателно постановление № 5А от 19.02.2026 г. на Н. РУ – Долни Дъбник към ОДМВР - Плевен, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 5А от 04.02.2026 г., в който е посочено, че на дата 03.02.2026 г. около 23:57 часа, подава сигнал на спешен телефон 112, който гласи, че мъжът й Д.Цв.Хр. е пиян и посяга на бой. При пристигане на място е установено, че Х. е във видимо нетрезво състояние и отправя обиди към съпруга си.Сигнала е неверен/недействителен.

По делото е разпитан И. Г. - актосъставител, който заявява, че многократно е бил посещаван адреса на жалбоподателката, поне един път в месеца, с оглед подаден сигнал от жалбоподателката В показанията си същият заявява, че при пристигане на място, не са установили да има данни за домашно насилие, с оглед на което са съставили настоящия АУАН на жалбоподателката.

По делото е разпитан свидетелят Т. Ц. И., който в показанията си заявява, че жалбоподателката и съпругът й, при пристигането им на място, са били във видимо нетрезво състояние.

Същите не са констатирали в хода на проверката, някой да е нанасял побой на жалбоподателката.

При съставяне на акта, жалбоподателката не е вписала възражения относно съставения й АУАН.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са постъпили и писмени такива.

Впоследствие, на 19.02.2026г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, извършена въз основа на събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл. 37 от ЗНССПЕЕН 112, ангажирал административно-наказателна отговорност на А. И. Х., за нарушение по чл. 28, ал. 1, т. 3 от същия закон.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съгласно, чл. 42, т.4 от ЗАНН и чл. 57 , т.5 от ЗАНН, както в акта, така и в НП следва да бъдат посочени описание на нарушението, дата и място на 2 извършването обстоятелствата при което е извършено нарушението, както и доказателствата, които го потвърждават.

При извършване на служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на съставеният АУАН и издаденото НП, съдът счита, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, опорочаващи законосъобразността на административно наказателната процедура и обосноваващи незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, поради следните съображения .

Обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установи жалбоподателката да е ползвала ЕЕН 112 не по предназначение, което да обуславя ангажиране на административно-наказателната отговорност по чл.

37 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112.

Разпоредбата на чл. 28, ал.1 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 въвежда забрана за подаване на заблуждаващи и неверни съобщения и сигнали за помощ, като при неизпълнение на същото задължение законодателят е предвидил налагане на санкция глоба в размер от 1022,58 евро/2000,00 лева/ до 2556,45 евро/5000,00 лева/ на основание чл. 38,ал.1 от същия закон.

В акта и в обжалваното НП, се касае за невярно съобщение, тъй като е посочено в акта и в НП, че жалбоподателката е подал сигнал на тел.112 за това, че, цитат: „… мъжът й Д.Цв.Хр. е пиян и й посяга на бой“.

От показанията на актосъставителя И. З. Г. и свидетеля Т. Ц. И. се установява по безспорен начин, че в действителност, съпругът на жалбоподателката – Д.Цв. е бил във видимо нетрезво състояние.

Показанията на актосъставителя И. Г. и на свидетеля Т. И. се опровергават от представените в съдебно заседание писмено доказателство от страна на жалбоподателката, а именно съдебномедицинско удостоверение № 38/2026 г. от 05.02.2026 г., от което е видно, че на жалбоподателката А. Х. е причинено кръвонасядане, оток и охлузване на долната устна, кръвонасядане по долен ляв клепач и малък подконюнктивен кръвоизлив на лявото око, кръвонасядания по лявото бедро, охлузване в областта на шията и дясната длан.

В АУАН-а, а и в последствие в издаденото НП е посочено, че жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 3 от ЗНССПЕЕН112.

Съдът констатира, че разпоредбата на чл. 28 от ЗНССПЕЕН112 съдържа общо 3 алинеи, а не 3 точки, а именно - цитат:

Чл. 28. (1) (Доп. - ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2025 г., в сила от 28.06.2027 г.) Забранява 3 се ползването на ЕЕН 112 не по предназначение, както и за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ.

(2) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2025 г., в сила от 28.06.2027 г.) При ползването на ЕЕН 112 не по предназначение, включително при автоматичното му избиране, приемането на повикванията от центровете 112 се ограничава чрез използване на технически средства при условия и по ред, определени със заповед на министъра на вътрешните работи.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 41 от 2025 г., в сила от 28.06.2027 г.) При нарушаване на забраната по ал.

1 гражданите носят административнонаказателна отговорност по вид и в размери, определени в закона.

Съдът счита, че следва да посочи изрично, че в конкретния случай не са спазени изискванията на чл. 42, т. 5 от ЗАНН от страна на актосъставителя, а в последствие и на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН от страна на административнонаказващия орган.

Съгласно посочените правни норми един от задължителните реквизити на АУАН-а и на НП-то е посочване на законните разпоредби, които са нарушени.

Разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 въвежда изрична забрана за определено поведение на гражданите при и по повод използването на ЕЕН 112.

Съгласно цитираната правна норма е забранено използването на ЕЕН 112 не по предназначение, автоматичното му избиране от електронни устройства с изключение на „еСаll” повикванията и пускане на предварително записани съобщения, както и за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ.

Следователно, законодателят е предвидил три различни изпълнителни деяния, чрез които може да се наруши разпоредбата на чл. 28, посочени в ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112.

Въпреки това при посочване на разпоредбата, която е нарушена, липсва уточнение за конкретното предложение.

На основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН такова прецизно дефиниране на разпоредбите, които са нарушени, може да се извърши едва в НП-то, но такова не е извършено, а отново като нарушена е посочена единствено разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 3 от ЗНССПЕЕН 112/каквато точка не съществува/.

Актосъставителят и административно-наказващият орган са следвали да уточнят, кое предложение на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 всъщност е нарушено и което се приема, че жалбоподателката е извършила и въз основа на какви доказателства.

В конкретната хипотеза това има съществено значение, тъй като за различните проявни форми на нарушения на забраните на чл. 28, ал. 1 от 4

ЗНССПЕЕН 112 водят до ангажиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя по различен ред.

Законът съдържа различни санкционни разпоредби в зависимост от нарушената забрана.

Така чл. 37 от ЗНССПЕЕН 112 предвижда, че който ползва не по предназначение ЕЕН 112, се наказва с глоба от 102,25 евро /200 лева/ до 511,29 евро /1000 лева/.

Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 , който предава чрез ЕЕН 112 неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, се наказва с глоба от 1022,58 евро /2000 лева/ до 2556,45 евро /5000 лева/, ако не подлежи на потежко наказание, а според ал. 3 който пуска предварително записано съобщение чрез електронно устройство, което автоматично избира телефонен номер 112, се наказва с глоба 511,29 евро /1000 лева/, ако не подлежи на потежко наказание.

В конкретния случай липсата на посочване на конкретната хипотеза на нарушение на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 се дължи и на нарушение на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, т. 5 от ЗАНН.

Задължението на актосъставителя съответно на административнонаказващия орган да направят описание на извършеното нарушение и на обстоятелствата, при които е било извършено, е свързано с установяването на кръга на доказателствено релевантните факти, преценка на правилната квалификация на нарушението, преценка на материалната компетентност на наказващия орган, преценка на конкретната степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител и не на последно място осигуряване на възможност за нарушителя да разбере фактическите и правните рамки на обвинението.

По аналогия от тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002г., постановено по т.н.д. № 2 от 2002г. на ВКС, ОСНК може да се приеме, че изискванията на посочените правни норми от ЗАНН ще са изпълнени тогава, когато в АУАН и НП са посочени всички обективни и субективни признаци на вмененото нарушение.

В настоящия случай от описанието на нарушението в АУАН, пренесено идентично и в НП, не може да се направи извод за вида на нарушението, което се твърди да е извършено.

Съгласно съдържанието на двата процесни акта, нарушението се изразява в „в използването не по предназначение, като предава невярна и заблуждаваща информация“.

По този начин направено описанието, не става ясно, какво точно приема административно-наказващия орган – дали жалбоподателят е използвал не по предназначение ЕЕН 112 или е предал невярна и заблуждаваща информация.

Подобно смесване на различните проявни форми на забраната на 5 чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 е НЕДОПУСТИМА.

За нарушителя остава неясен въпроса, за какво деяние се ангажира неговата административно-наказателна отговорност и по този начин се нарушава правото му на защита.