Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1075 от 12.11.2024, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 5553/2024
Вид
Решение № 1075
Подписан
12.11.2024
Състав
Ива Илиева Стойчева Коджабашева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1075 гр. Сливен, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20242230105553 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК, вр. чл. 97 от Закона за социалните услуги /ЗСУ/.

Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Твърдица с правно основание чл. 95, ал. 2 ЗСУ, с която се иска настаняване в специализирана институция за предоставяне на социална услуга на пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, Г. М. Г., ЕГН:

********** за срок от три години.

В молбата се излага, че лицето страда от параноидна шизофрения и е поставено под пълно запрещение през 2013 г. като поради необходимостта от 24-часов контрол върху поведението му и специализирани грижи е в найдобър интерес на Г. Г. да бъде настанен в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства - гр. Твърдица за срок от три години.

В съдебно заседание представителят на ДСП - Твърдица поддържа молбата и моли съда да я уважи.

Настойникът на лицето и директор на ДПЛПР - Твърдица, редовно призован, не се явява лично.

Явява се заместник - настойникът на лицето, който изразява становище за основателност на молбата и моли Г. да бъде настанен в ДПЛПР - Твърдица 1 за срок от три години.

Лицето, чието настаняване се иска, в съдебно заседание заявява, че се чувства добре в Дома.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетите по делото писмени доказателства лицето Г. М. Г. е настанен в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства - гр. Твърдица временно по административен ред със заповед от 05.10.2024 г.

Г. Г. е лице с трайно увреждане, съгласно ЕР на ТЕЛК от 14.03.2022 г., със заболяване с диагноза „Параноидна шизофрения“, за което е определена от 71 % до 89,99 % трайна неработоспособност със срок до 01.03.2025 г.

Установява се още от писмените доказателства по делото, че лицето Г. Г. е на 53 години, женен, има две пълнолетни деца. Г. е завършил средно образование, работил е като шофьор. Психичното му заболяване е с голяма давност, след смъртта на баща му, когато станал напрегнат, искал да се хвърля от терасата, за да отиде при него. Първата хоспитализация в ОДПЗС е през 2004 г. по повод психотичен епизод с маниоподобна симптоматика, впоследствие е настаняван отново за лечение през 2006 г., 2007 г., 2009 г., 2010 г. Започнал да употребява алкохол, бил напрегнат и раздразнителен. Поставен е под пълно запрещение с Решение на ОС - Бургас от 2013 г. Със заповед от 06.06.2019 г. за негов настойник е назначен Ж. С. - Директор на специализираната институция. От 27.06.2014 г. Г. е настанен в ДПЛПР Твърдица.

Настойникът на лицето е изразил писмено становище Г. да продължи да ползва социалната услуга, тъй като с оглед заболяването на лицето е в негов интерес да се намира в специализирано заведение.

Към момента Г. Г. е в добро общо състояние, видимо спокоен и емоционално устойчив, не проявява агресия и автоагресия. Речта му е разбираема, с богат речников фонд. Може да се храни самостоятелно, винаги поддържа чист и спретнат външен вид. Може да чете и пише, съсредоточава се, отговорен е към поставените му задачи и проявява стремеж да бъде полезен. Има нужда да общува, като поддържа приятелски отношения с други потребители. Посещава ерготерапевтичен кабинет с желание, обича да слуша 2 музика и да гледа телевизия, чете вестници и списания. Поддържа контакт с майка си, но същата е в невъзможност да се грижи за него в семейна среда. Г. има потребност от непосредствен контрол върху поведението и и адекватни медицински грижи, които може да му се осигурят само от институцията и медицинския персонал.

В съдебно заседание лицето заявява, че се чувства добре в Дома.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Молбата е допустима, а разгледана по същество е основателна и следва да бъде уважена.

В разпоредбите на чл. 96 и чл. 97 ЗСУ се съдържа уредбата на процедурата по настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, в специализирани институции и ползване на социални услуги в общността от резидентен тип, когато това е в техен интерес, поради това, че за лицето не могат да бъдат полагани грижи в семейна среда. В закона е предвидено предимство на насочването на лицата към ползване на услуги в общността от резидентен тип (чл. 98, ал. 2 ЗСУ).

В настоящия случай, с оглед съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че настаняването на Г. М. Г. съответства в най-точна степен на установената конкретна негова потребност от подкрепа чрез социална услуга по смисъла на ЗСУ. Същият е пълнолетно лице, постановено под пълно запрещение, с поставена диагноза „Параноидна шизофрения“, за което е определена от 71 % до 89,99 % трайна неработоспособност със срок до 01.03.2025 г.

В посочената специализирана институция за него е полагана и се полага ежедневно медицинска, психологична и всякаква друга пълноценна грижа и подкрепа, невъзможни за осъществяване в семейна среда. Освен това на лицето се предоставя жизнена среда, близка до семейната, както и адекватна медицинска и друга необходима помощ и индивидуална грижа от съответните специалисти. Състоянието на лицето не позволява да бъде ползвана социална услуга в общността от резидентен тип, а и на територията на Община Твърдица и Община Сливен не се предлагат социални услуги в общността, според профила на заболяване на лицето. Самото лице изразява желание да продължи да живее в Дома.

3

Предвид спецификата на заболяването на лицето, съдът намира, че по отношение на Г. Г. е налице необходимост от прилагане на подходящ тип социална услуга, каквато в случая се явява настаняването в „Дом за пълнолетни лица с психични разстройства“ - гр. Твърдица, където Г. ще бъде под постоянната грижа и наблюдение на персонала, които ще контролират поведението му.

На основание чл. 98, ал. 3 ЗСУ, съдът следва да определи срок за настаняването, като с оглед на установените обстоятелства по делото, съдът приема за най-подходящ срока от три години, считано от влизане в сила на настоящото решение.

На основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

НАСТАНЯВА на основание чл. 98, ал. 1, вр. чл. 97, ал. 1 ЗСУ пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, Г. М. Г., ЕГН:

**********, представляван от настойника Ж. Г. С., ЕГН: **********, в специализирана институция за предоставяне на социална услуга - „Дом за пълнолетни лица с психични разстройства“ - гр. Твърдица, кв.

Индустриален, м. „Метанит“ № 1, за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на настоящото решение.

ДОПУСКА на основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ предварително изпълнение на решението.

Препис от решението да се връчи на Дирекция „Социално подпомагане“ - Твърдица за незабавно изпълнение.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Сливен в седемдневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4