Решение № 260195 от 07.08.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 07.08.2026г.

Софийски градски съд, II-A въззивен състав в откритото съдебно заседание на 05.06.2025г. в състав:

Председател: Мариана

Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева

При секретар Светлана Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 10822/2020 година,

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от Р. и В. Ц.чрез адв. М. С. срещу Решение № 73241 от 15.04.2020г., поправено с Решение187012/28.08.2020г., постановено по гр. д. № 76958/2018г. по описа на Софийски районен съд.

С обжалваното решение СРС в производство по делба в първа фаза е допуснал делба на недвижим имот - апартамент 78, в гр. ****, съставляващ имот с идентификатор *** по ККР на гр. София, ведно с избено помещение 15 с площ 3,37 кв.м. при квоти от

½ идеална част в режим на СИО за жалбоподателите и ½ идеална част за В.В. Б.- дъщеря на жалбоподателите.

В жалбата се правят оплаквания по отношение правилността на изводите на СРС, че въззиваемата Б.е собственик на 1/2 част от имота.

Излагат се доводи за неправилна квалификация на техните твърдения, че е налице прикрито чрез покупка дарение, като такива за плащане на чуждо (на Б.) задължение за цена на имота. Техните твърдения били, че са закупили апартамента изцяло за тях, изцяло с техни средства, и са го считали за изцяло техен и са го владяли добросъвестно като изцяло техен. Твърдяли били, че В.Ц. не е дала пари за имота и ½ ид. част от имота можело да се приеме, за нещо което ѝ е било подарено, но не били правили такова твърдение за дарение. От това следвало, че били сключили сделката на друго основание, което било покупка на целия имот за тях. Съдът не обсъдил свидетелските показания.

В последното ОСЗ пред въззивния съд пълномощника на въззивниците е изразил становище, че паричните средства са получени от Б.(въззиваемата) като дарение, че това е логиката на нещата и моли това да се вземе предвид.

Няма отговор на жалбата.

С Протоколно определение от ОСЗ на 04.02.2021г. производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по иск по чл. 227 ЗЗД предявен от Р.П.Ц. и В.Ц.Ц. срещу В.В.Ц.-Б.за отмяна на дарение (прикрито с продажба по процесния нотариален акт) на ½ ид. част от Апартамент 78, ж.к. ****, гр. София.

По посочения иск е било образувано гр.д. 3397/2022г. на СГС, I-22 с-в, като производството по иска е приключило с влязло в сила решение на Софийски апелативен съд по в.гр.д. 1385/2022г. с което е прието, че иска е недопустим, поради пропускане на преклузивен срок по чл. 227, ал. 3 ЗЗД.

СГС при проверка по чл. 269 ПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. При преценка на неговата правилност съдът е обвързан от оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства съдът СГС намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Предявен е иск за делба на съсобствен имот. Ищцата е дъщеря на ответниците.

Права върху имота страните са придобили по договор за покупко продажба на процесния имот, в който ответниците са действали в лично качество и в качеството на законни представители на ищцата, която към сключване на сделката е била малолетна.

Законните представители действат от името и за сметка на малолетната.

Извършените от законен представител действия пораждат последици направо в правната сфера на представлявания.

Правните твърдения на въззивниците в отговор на исковата молба, че за ½ част от имота, на която ищцата се явява купувач (според нотариалния акт) всъщност било налице дарение от ответниците (другите купувачи) в полза на ищцата са обосновани с фактическите им твърдения, че са платили цената на имота изцяло. Тези твърдения правилно е посочено от СРС, че не сочат на хипотезата на привидна сделка, а всъщност сочат на хипотеза на извършено дарение на парична сума, но това не влияе на вида на осъществилия се по отношение на ищцата придобивен способ, който продължава да е покупко-продажба.

В ОСЗ пред СРС са твърдяли, че прикрита сделка имало само между тях и ищцата, а привидната сделка не била с продавача, като същевременно твърдят, че ищцата до пълнолетие не е знаела за тази сделка. Тези им твърдения не могат да се квалифицират и като персонална симулация, тъй като при нея действителната страна не участва от свое име в явната сделка, а те участват. При персоналната симулация привидността се отнася не до съществуването на правните последици на явната сделка (прехвърлянето на собственост в случая), а до това, кой е техен носител. И при нея знанието и съгласието на прикритата и на неподставената явна страна (в случая продавача) е необходимо – за търсените последици, за действителните титуляри на правата и задълженията и за симулираното участие на привидна страна. Последната може и да не знае, че фигурира като страна по договора при т. нар. едностранна персонална симулация (идентичността й се ползва без да е уведомена, без нейно участие и съдействие) или да знае, да е съгласна и да съдейства за осъществяване на привидността -двустранна персонална симулация (Решение № 247 от 4.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4288/2016 г., IV г. о., така и пр.лит. К. Таков „Персонална симулация-видове, хипотези сравнения с други конструкции“, сп. „Юридически свят“, бр. 2/2005г. ). Въззивниците не твърдят знание на продавача за симулацията. Тоест няма и възражение за персонална симулация. На практика се твърди „скрита“ едностранна симулация и „скрито“ дарение-никой друг (вкл. продавача-явна страна) освен въззивниците не знаел, че не купуват половината, а цялото и едновременно с това даряват половината. Такава фигура не съществува и субективното им намерение в този смисъл е без правно значение.

Следва да се посочи, че макар и в ход по същество пред СГС пълномощникът на въззивниците също сочи за дарение на пари.

Правилно е счетено за неоснователно и възражението им за придобивна давност. Давност не може да тече между родители и деца докато родителите упражняват родителски права. В случая това е до пълнолетие на ищцата (чл. 115, б. „а“ ЗЗД). Следователно давност между страните не може да е текла до 29.01.2009г.

В случая не може да се приеме добросъвестно владение. То е налице само ако владелеца е получил владение на правно основание годно да го направи собственик на целия имот, без да знае за порок в изискуемата форма или че праводателят му не е бил собственик (чл. 70 ЗС). Процесния договор за продажба е годно основание да направи въззивниците собственици само за ½ ид. част, а не за целия имот.

Ето защо владението им е недобросъвестно върху другата ½ и срокът на давността е общият 10 годишен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС и е започнал да тече от 30.01.2009г., но е прекъснат преди да изтече с предявяване на иска за делба на 04.12.2018г, предвид което и показанията на свидетеля Ц. относно владение са ирелевантни, а за установяване на привидност са и недопустими и правилно не са обсъждани.

Предвид изложеното решението е правилно и следва да се потвърди.

По разноските: при този изход на делото само въззиваемата има право на разноски за въззивното дело. Претендира адвокатски хонорар от 2400,00 лева, като е направено възражение за прекомерност. СГС намира същото за основателно.

Делото не се отличава във въззивна инстанция с висока фактическа или правна сложност. Адвокатския хонорар следва да се намали до 1200,00 лева или 613,55 евро.

Водим от горното СГС, II-А с-в

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 73241 от 15.04.2020г., поправено с Решение187012/28.08.2020г., постановено по гр. д.

№ 76958/2018г. по описа на Софийски районен съд, 64 с-в.

Осъжда Р.П.Ц. с ЕГН ********** и В.Ц.Ц. с ЕГН ********** да заплатят на В.В. Б.с ЕГН ********** сумата от 613,55 евро-разноски за адвокат за въззивна инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

1. 2.