Определение № 2361 от 21.05.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2361 гр. Варна, 21.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Николай Св. Стоянов

Антония Якимова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501057 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. А. Н., вх.№ 33641/11.04.2025г. подадена чрез процесуалния му представител против Определение № 4885/11.04.2025г. постановено по гр.д.№ 1097/2024г. по описа на ВРС по реда на чл.248 от ГПК, с което е оставена без уважение молба, вх.№ 22961/13.03.2025г. подадена от жалбоподателя за изменение на Решение № 701/28.02.2025г. постановено по гр.д.№ 1097/2024г. в частта за разноските чрез присъждане на по-голям размер на държавна такса и по-голям размер на адвокатско възнаграждение в полза на адв.В. Ж. определено по реда на чл.38 от ЗАдв.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение постановено по реда на чл.248 от ГПК е незаконосъобразно и неправилно, тъй като с него не се възмездява справедливо положения от адвоката труд. Счита, че на жалбоподателя следва да бъде присъдена държавна такса съответна на уважения размер на исковете от заплатената такава по обезпечителното производство /ч.гр.д.№ 16778/2024г. по описа на ВРС/ в размер на 118,90 лева и по исковото производство /гр.д.№ 1097/2024г. по ВРС/ в размер на 1994 лева или общо 2112,90 лева вместо присъдените 1902,70 лева. Поддържа, че в полза на адв. Ж. се дължи адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. в минимален размер по всеки от обективно кумулативно съединените искове както по обезпечителното производство в размер от 2353,17 лева определен по реда на чл.7, ал.7 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, така и по исковото производство в размер на 3251,87 лева определен по реда на чл.7, ал.2 от Наредбата. С оглед на това моли да бъде отменено обжалваното определение по чл.248 от ГПК и в полза на С. Н. да бъде присъдена сумата от 210,20 лева – дължима държавна такса, а на адв. Ж. – сумата от още 3605,04 лева 1 дължимо адвокатско възнаграждение представляващо разлика над присъденото такова от 2000 лева до общо дължимия размер от 5605,04 лева.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна – ЕТ „... Р...“, ЕИК ...

СЪДЪТ, след служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр.чл.248, ал.3 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

С решение № 701/28.02.2025г. постановено по гр.д.№ 1097/2024г. по описа на ВРС са уважени предявените от С. А. Н. против ЕТ „... Р...“ осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, вт.чл.286 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, като ответникът е осъден да му заплати сумата от 18000 лева – дължимо адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 13.05.2022г., ведно със законна лихва считано от подаване на исковата молба в съда 29.01.2024г. до окончателното изплащане на сумата и мораторна лихва в размер на 3593,51 лева; сумата от 18000 лева – дължимо адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 01.12.2022г., ведно със законна лихва считано от подаване на исковата молба в съда 29.01.2024г. до окончателното изплащане на сумата и мораторна лихва в размер на 2583,42 лева; сумата от 12000 лева – дължимо адвокатско възнаграждение по Анекс от 09.09.2022г. към договора за правна защита от 13.05.2022г., ведно със законна лихва считано от подаване на исковата молба в съда 29.01.2024г. до окончателното изплащане на сумата и мораторна лихва в размер на 723,42 лева. Със същото решение са отхвърлени частично исковете по чл.86 от ЗЗД за разликата над присъдените суми до пълния претендиран от ищеца размер. Присъдени са разноски в полза на С. Н. за заплатена държавна такса по обезпечителното производство по ч.гр.д.№ 16778/2023г. по описа на ВРС и по исковото производство съобразно уважената част от исковете в размер на общо 1902,70 лева. В полза на адв. В. Ж. е присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв. в размер на 2000 лева за извършената работа по гр.д.№ 1907/2024г. по описа на ВРС.

С молба от 13.03.2025г. ищецът С. Н., чрез процесуалния си представител е сезирал съда с молба по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, чрез присъждане в полза на Н. на увеличен размер на държавната такса, а в полза на адвоката на увеличен размер на адвокатското възнаграждение присъдено му по реда на чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв.

С обжалваното определение от 11.04.2025г. съдът е оставил без уважение молбата на С. Н. по чл.248 от ГПК от 13.03.2025г.

За да се произнесе, ВОС съобрази следното:

Обжалваното определение е такова по чл.248 от ГПК и с него съдът е отказал да присъди пълния размер на претендираните от ищеца разноски за държавна такса и 2 адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв.

В частта относно дължимата държавна такса съобразно уважената част на исковата претенция, настоящият съдебен състав намира, че същата е правилно определена в размер на 1902,70 лева като съотношение между уважения размер на предявените искове /54950,33 лева/ и общия размер на първоначално заявената искова претенция /67400 лева/ и общият размер на заплатената държавна такса по исковото /2216 лева/ и обезпечителното производство /120 лева/. Предвид на това, че с решението в полза на С. Н. е присъден този размер на дължимата държавна такса не е било налице основание за изменението му по реда на чл.248 от ГПК, поради което обжалваното определение в тази част се явява правилно и законосъобразно.

По отношение на адвокатското възнаграждение, същото се претендира по реда на чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв. за оказана на ищеца Н. правна помощ от адв. В. Ж.. Договарянето на безплатна правна помощ е установено с приложените по делото писмени договори за правна защита и съдействие – първият от 11.12.2023г. с предмет – процесуално представителство и защита в производство за обезпечаване на бъдещи искове и вторият – от 19.11.2024г. с предмет процесуално представителство и защита по гр.д.№ 1097/2024г. по описа на ВРС.

Присъждането на адвокатско възнаграждение за обезпечителното и за исковото производство е поискано от правоимащия ищец и с представеният списък по чл.80 от ГПК.

Съобразно постигнатият краен резултат от предявените искове, обективиран в постановеното по делото съдебно решение, ищецът С. Н. е легитимиран да поиска присъждане на адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете както за исковото производство, така и за обезпечителното производство.

При определяне на справедлив размер на адвокатско възнаграждение, съобразявайки решение С-438/2022г. на СЕС, както и съдебната практика на ВКС, в това число Определение № 4888/29.10.2024г. по ч.гр.д.№ 3551/2024г. на ВКС, настоящият съдебен състав намира, че не е обвързан от приетите с Наредба 1/2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, а последните могат да служат само като ориентир на съда при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение. Като критерий за определяне на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се вземат предвид редица фактори – обема и сложността на извършената от адвоката работа, дали тази дейност изисква висока компетентност и знания, фактическата и правна сложност на конкретното дело, както и защитаваният материален интерес, без последният да е водещ такъв.

В случая за проведеното обезпечително производство /по ч.гр.дело № 16778/2023г. по описа на ВРС/, на упълномощения по реда на чл.38 от ЗАдв. пълномощник на ищеца – адв.В. Ж. следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 1000 лева. Не е налице основание за прилагане на нормата на чл.7, ал.7 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /приложима към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие от 11.12.2023г./, доколкото в случая процесуалният ангажимент на пълномощника се изчерпва с подаването на молбата за обезпечение на бъдещ иск, по която обезпечението е допуснато, а материалният интерес на обезпечаваните искове не 3 определя висока фактическа и правна сложност на казуса.

По отношение на адвокатското възнаграждение за исковото производство по гр.д.№ 1097/2024г. по описа на ВРС, съобразно вида и броя на предявените искове и материалния им интерес, минималния размер на адвокатското възнаграждение определено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба 1/2004г. в приложимата редакция от 2022г. е в размер на 6185 лева.

Доколкото обаче спорът не е от съществена фактическа и правна сложност, настоящият състав намира, че посоченият от жалбоподателя в частната му жалба размер на адвокатско възнаграждение от 3251,87 лева се явява справедлив и съответен на положения от адвоката труд.

При това положение, общият размер на адвокатското възнаграждение за обезпечителното и за исковото производство съответен на уважения размер на предявените искове на С. Н. е в размер на 4251,87 лева. От тях с решението по делото в полза на адв.Ж. е присъдено възнаграждение в размер на 2000 лева, което означава, че молбата по чл.248 от ГПК е основателна за сумата от 2251,87 лева, с които същото следва да бъде изменено в частта за разноските. За разликата над 2251,87 лева лева до пълния претендиран размер от 3605,04 лева, обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 4885/11.04.2025г. постановено по гр.д.№ 1097/2024г. по описа на ВРС по реда на чл.248 от ГПК, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молба, вх.№ 22961/13.03.2025г. подадена от С. А. Н. за изменение на Решение № 701/28.02.2025г. постановено по гр.д.№ 1097/2024г., в частта за разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. в полза на адв.В. Ж. за разликата над присъдената сума от 2000 лева до 4251,87 лева и И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЕТ „... Р...“, ЕИК ...действащ чрез И... В... Р..., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на адв.В. И. Ж. вписан в САК с личен № ********** сумата от 2251,87 /две хиляди двеста петдесет и един и 0,87/ лева, представляваща разлика над присъдените 2000 лева до дължимите 4251,87 лева – адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4885/11.04.2025г. постановено

1097/2024г. по описа на ВРС по реда на чл.248 от ГПК в останалата му част. по гр.д.№

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването му, при условията на чл. 274, ал. 3 от ГПК.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5