Решение № 2101 от 22.11.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 2060/2018
- Вид
- Решение № 2101
- Подписан
- 22.11.2019
- В сила
- 28.12.2019
- Състав
- ТАТЯНА КОСТАДИНОВА КОСТАДИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 164, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 352, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 79, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 395, ал. 6 и 7 · Кодекс за застраховането
- чл. 395, ал. 6 и 7 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 411, изр. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1, т. 1 - 4 и ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1, т. 1 - 4 и ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1, т. 1 - 4 и ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1, т. 1 - 4 и ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1, т. 1 - 4 и ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 361 · Търговски закон
- чл. 361, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 361, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 362 · Търговски закон
- чл. 365 · Търговски закон
- чл. 365, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 373 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е
№ ….. гр. София, 22.11.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА при секретаря М. С., като разгледа т.д. № 2060/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно евентуално съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411, изр. 1 КЗ и чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 361 ТЗ и чл. 373 ТЗ вр. чл. 17 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на товари.
Ищецът ЗК Х.
С.А., регистриран в Република Гърция, твърди, че в качеството си на застраховател по договор за имуществена застраховка на товари, сключена с полица № 21640000980/16.05.2017 г., заплатил на застрахования С.М. АД обезщетение за реализирало се застрахователно събитие (пълна загуба на товара) в размер на 141 322,46 евро, изчислено въз основа на издадената от застрахования фактура с включен ДДС. Ищецът сочи, че застрахованият в качеството си на продавач възложил на ответника Г.Т. ЕООД да организира международния превоз на застрахования товар до мястото на купувача, а спедиторът от своя страна сключил договор за извършване на превоза с ответника Л.2.
ООД. Товарът обаче бил откраднат при извършване на превоза - чрез противозаконно отнемане на цялото превозно средство по време на престоя му на паркинг. Ищецът поддържа, че е налице неизпълнение както на спедиционния договор (поради некачествен избор на превозвач), така и на превозния договор (поради неизпълнение на задължението за пазене на товара), като същевременно договорната отговорност на спедитора и превозвача била съответно застрахована при ответниците Е. АД и ОЗК-З. АД. При тези факти ищецът поддържа правния довод, че се е суброгирал в правата на удовлетворения от него застрахован срещу спедитора, превозвача и техните застрахователи. Ето защо ищецът моли съда при условията на евентуалност да осъди Е. АД, а ако не – Г.Т. ЕООД, а ако не - ОЗК-З. АД, а ако не – Л.2.
ООД, да заплати сумата от 118 795,76 евро, представляваща регресно вземане за стойността на откраднатия товар, и 44 058,44 лв., представляваща регресно вземане за стойността на дължимия от застрахования ДДС съгласно Протокол № 39999915963/31.10.2017 г. (вж. уточнителна молба от 01.11.2018 г., л. 75-І), ведно със законната лихва от предявяване на иска до погасяването. Претендира разноски.
Ответникът Е.
АД оспорва плащането на застрахователното обезщетение и наличието на спедиционно отношение между Г.Т. ЕООД и застрахования при ищеца товародател. Поддържа, че в конкретния случай Г.Т. ЕООД е действало като превозвач, а това не се покривало от сключената от него застраховка Гражданска отговорност. Ако се приеме, че е съществувало спедиционно отношение, то застрахованият спедитор не е поемал задължение да отговаря за изпълнението на превоза, а само да организира превоза според указанията на възложителя и това е изпълнено точно. Поддържа също, че вредата е настъпила след приемане на стоката за превоз и това съставлява изключен риск по сключената от него застраховка. Навежда и твърдение за умишлено причиняване на вредата от застрахования. Освен основанието, ответникът оспорва и размера на иска, като твърди, че обезщетение би се дължало за пазарната, а не фактурираната стойност на погиналия товар, и то без начисляване на данък и търговска надценка. Твърди също, че е налице уговорка за самоучастие, която следва да бъде отчетена, като за тази сума следва да бъде осъден не застрахователят, а спедиторът (уточнение в допълнителния отговор). Поради изложеното ответникът моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Ответникът Г.Т.
ЕООД оспорва иска, като твърди, че, действайки като спедитор, отговаря само за избора си на превозвач и за изпълнението на указанията на товародателя. Поддържа, че е избрал превозвача с грижата на добрия стопанин, както и че точно е изпълнил указанията на товародателя относно начина на извършване на превоза (камионът да има GPS система), а наред с това е поставил и допълнителни изисквания за безопасност към превозвача (паркиране на охраняем паркинг при непрекъснат надзор). Ето защо счита, че причина за настъпване на събитието е обстоятелство, което спедиторът и превозвачът не са могли да преодолеят въпреки полагане на грижа, по-голяма от дължимата. Поддържа, че с извършване на отчетната сделка правата и задълженията по превозния договор, включително правото на обезщетение, са прехвърлени на възложителя (застрахования) и той следва да ги упражни пряко срещу превозвача. Наред с това оспорва, че погиналите стоки са предмет на процесната застраховка, както и че е заплатена дължимата застрахователна премия. Оспорва и размера на иска, като твърди, че отговорността на превозвача е до пазарната стойност на погиналата стока, а не до фактурираната такава, както и че не следва да се носи отговорност за начислен от товародателя ДДС – няма данни да е платено застрахователно обезщетение за ДДС, нито за заплащане на данъка от застрахования, съответно за приспадане на данъчния кредит за тази доставка.
Наред това сочи, че данъкът не подлежи на обезщетяване съгласно чл. 23, ал. 4 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, а и защото той е заплатен от трето лице за сметка на превозвача (от митническия агент). Освен изложеното ответникът-спедитор поддържа, че и превозвачът не дължи обезщетение, тъй като при извършване на превоза е положил дължимата грижа във връзка с охраняване на товара. Поради всичко изложено ответникът моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. В писмената защита възразява за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Ответникът
ОЗК-З. АД оспорва иска при твърдението, че ищецът не е имал основание за извършване на застрахователното плащане, тъй като застрахованият товародател не е изпълнил задължението си съгласно Специално допълнително споразумение към застрахователната полица да уведоми писмено спедитора/превозвача, че спирането следва да се извършва на охранявано място. Поддържа, че е налице и основание за отказ по застраховката, сключена между него и превозвача – тъй като превозвачът не е положил необходимата грижа за предпазване на товара и е извършил превоза по начин, който не отговаря на указанията и отправната документация, както и е оставил товара без охрана, с което действие е допуснал груба небрежност. Като основание за изключване на отговорността сочи и обстоятелството, че водачът, извършвал превоза, не отговаря на нормативно установените изисквания, тъй като не е налице валиден трудов договор. Твърди недействителност на договора за превоз поради липса на реквизити на товарителницата и счита, че това е основание за изключване на отговорността му съгласно общите условия на застрахователния договор. Оспорва иска по размер, като счита, че стойността на погиналата стока следва да се определи по „производствена“ стойност, тъй като не е била реализирана нейната продажба. Поради изложеното моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноски.
Ответникът Л.2.
ООД не взема становище по иска.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Относно приложимото право:
Предявени са при условията на евентуално субективно съединяване искове за суброгационно вземане на застрахователя, обезщетил увреденото лице, срещу лицата, причинили вредата, съответно срещу застрахователите на тяхната гражданска отговорност. Тъй като договорът за застраховка, по който ищецът твърди да е обезщетил увреденото лице, е с международен елемент (страните по него имат местонахождение в различни държави-членки на ЕС), то приложимото право следва да се определи по правилата на Регламент (ЕО) № 593/2008 г. (Рим І).
Съгласно чл. 15 от Регламент Рим І, когато едно лице („кредитор“) има договорна претенция срещу друго лице („длъжник“) и трето лице има задължение да удовлетвори кредитора или е удовлетворило кредитора в изпълнение на това задължение, правото, което урежда задължението на третото лице да удовлетвори кредитора, определя дали и в каква степен третото лице има право да упражни срещу длъжника правата, които кредиторът е имал срещу длъжника съгласно правото, което урежда тяхното отношение. Следователно, правото, което урежда застрахователния договор, урежда и суброгационното право. Ето защо следва да се определи кое право урежда договора за имуществено З. в процесния случай.
В чл. 7 от
Регламент Рим І се разглеждат две основни хипотези за определяне на приложимото право – то да е било избрано от страните или да се определи според мястото, където е разположен рискът. Специфичното е, че изборът на страните може да е само сред посочените в чл. 7, т. 3, абз. 1, б. „а“-„д“, а ако няма избор или изборът не съответства на посоченото в б. „а“-„д“, ще се приложи правото на държавата, в която е разположен рискът към момента на сключване на договора (чл. 7, т. 3, абз. 3 от
Регламент Рим І). В настоящия случай страните са посочили, че е приложимо гръцкото право освен за „институтските клаузи за товари“, каквито според настоящия състав са и процесните клаузи „карго“. Следователно по отношение на тях избор не е осъществен и следва да се приложи правото на държавата, в която е разположен рискът. Съгласно чл. 7, т. 6 от Регламент Рим І, държавата, в която е разположен рискът, се определя съгласно Втора директива 88/357/ЕИО на Съвета от 22 юни 1988 г. В настоящия случай това е Република България като държавата, където се намира установяването на юридическото лице-титуляр на полицата.
Дори да се приеме, че с полицата страните са уговорили за приложимо гръцкото право и за З.то на процесния товар, това договаряне би било в нарушение на чл. 7, т. 3, б. „д“ от Регламент Рим І (тъй като гръцкото право не се явява правото на държавата, в която е разположен дори един от рисковете).
Както беше посочено, изборът на приложимо право, който не е съответен на чл. 7, т. 3, абз. 1 от Регламент Рим І, се приравнява на липса на избрано право, а това води до извод, че е приложимо правото на държавата, в която е разположен рискът към момента на сключване на договора, т.е. на Република България.
Ако пък процесната застраховка е такава по т. 2 на чл. 7 от Регламент Рим І (определена като покриваща голям риск според чл. 5, б. „г“ от Първа директива на Съвета 73/239/ЕИО от 24 юли 1973 г.), то на основание чл. 7, т. 2, абз. 2, изр. 2 от Регламент Рим І приложимо отново би било българското право като право на държавата, с която по-тясно е свързан договорът спрямо държавата на застрахователя (тъй като местонахождението на стоките към момента на товарене се намира в Република България и превозът е предназначен за държава, различна от Република Гърция).
Поради изложеното съдът е приел, че суброгационното вземане се подчинява на правилата на българския закон и е квалифицирал настоящите искове по чл. 411, изр. 1 КЗ и чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 361 ТЗ и чл. 373 ТЗ вр. чл. 17 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на товари. Ето защо възражението на ответниците, че не е установено приложимото за суброгационното вземане право на Република Гърция, се явява неоснователно.
По общите факти:
С договор за имуществена застраховка, сключена с полица № ********** (л. 78-І), ищецът е застраховал стоки, произвеждани от застрахования С.М. АД, срещу различни рискове по време на превоз, със срок на застрахователното покритие 30.04.2017 г. – 30.04.2018 г. (съгласно специалните допълнителни споразумения, л. 81-І); Тъй като застраховката е издадена като рамкова, за конкретните стоки страните подписват отделни застрахователни сертификати. Със Сертификат № EХ.012001/06.10.2017 г. ищецът е поел задължение да носи риска по различни клаузи, включително за карго (всички рискове), по отношение на медни ленти DHP, 5 колета, съгласно фактура № **********, по време на превоза им с дестинация София-Черкезкьой.
Видно от фактурата (л. 102-І), в нея страните са уговорили запазване на собствеността до заплащане на стоката от купувача, поради което може да се направи извод, че предмет на З. е благо на застрахования, а погиването му би довело до загуба в неговия патримониум.
Разпечатката съдържа 36 от 125 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2f33c615-afa0-4156-ba2d-feb91b1a5685