Определение № 537 от 13.08.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 537 гр. Благоевград, 13.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас Маскръчки

Членове:

Диана Узунова

Величка Пандева като разгледа докладваното от Атанас Маскръчки Въззивно частно наказателно дело № 20251200600900 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, образувано по постъпила частна жалба от а. С. – защитник на подс. К. К. Б. от с. Д., общ. Р., срещу протоколно определение № 1136 / 16.06.2025 г., постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 131 / 2025 г. по описа на РС - Р., с което е оставено без уважение искането на защитника за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.

Според изложението в частната жалба, определението на районния съд е необосновано и незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна. Защитникът счита, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, тъй като в диспозитива на акта не е посочено в коя част на т.... Наред с това се поддържа, че формулировката на обвинението в постановлението за привличане на досъдебното производство се различава от диспозитива на обвинителния акт. Ето защо се иска обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

Съдът намира частната жалба за допустима, а разгледана по 1 същество за неоснователна с оглед на следното:

Настоящият състав на въззивния съд счита, че обвинителният акт представлява единство от обстоятелствена част и диспозитив, и съдържа всички необходими реквизити, които са задължителни, съгласно разпоредбата н а чл.246, ал.2 НПК. В обстоятелствената му част са посочени извършеното престъпление, времето, мястото и начина на извършването му, отразени са всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението и участието на обвиняемия в него, а в заключителната му част е посочена правната му квалификация като престъпление по чл.129, ал.2 , пр.3, алт.1 вр. ал.1 от НК. При непредубедения прочит на обвинителния акт е видно, че в него прокурорът детайлно е описал начина на извършване на деянието, а именно че подс. К. Б. „с ...“, като „у...“ на пострадалия Д. Ш. – в областта на д. му ч...… В тази връзка липсва колизия с формулиравката от дуспозитива на акта, къдeто е посочено, че подс. Б. чрез нанасяне на удар с юмрук на дясната му ръка е причинил на Ш. с..., изразяваща се в с... … Липсват причини да се счита, че се препятства възможността на подсъдимия да разбере същността на обвинението, тъй като в обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържа детайлно описание на тези действия на подсъдимия, които са елемент от фактическия състав на деянието. Ето защо настоящият състав на въззивния съд намира възраженията на защитника за неоснователни. Изпълнителното деяние е достатъчно конкретно и точно определено, поради което липсват каквито и да е основания да се счита, че обвинението е неясно и се накърнява правото на защита на обвиняемия.

По отношение възражениeто, касаещо формулировката на обвинението в постановлението за привличане и тази от диспозитива на обвинителния акт, съдът го намира също за неоснователно. Видно е, че описанието на обвинението в акта е прецизирано и допълнено единствено досежно начина на извършване на инкриминираното деяние, без съществено изменение обстоятелствата. В тази връзка следва да се има в предвид, че именно обвинителният акт е с основно значение при осъществяване на обвинителната функция и съдебното производство е основната фази на наказателния процес. Ето защо настоящият съдебен състав, стои на позицията, че дори да бъде прието за нарушение описаното детайлизирано обвинение, то не е от такъв характер, който да препятства обвиняемия да разбере обвинението и респективно да организира защитата си. Доводи за това този 2 съдебен състав черпи от постановките, залегнали в Тълкувателно решение № 2/07.10.2022 г. по Наказателно дело № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. "...

Прокурорът може сам да вземе решение на внесе обвинителен акт в съда за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, когато липсва съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Това процесуално действие е форма на изменение на обвинението, която по принцип не води до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия по акта". В контекста на спецификите на конкретното обвинение, настоящият състав не споделя позицията, че с прецизираното на изпълнителното деяние в диспозитива на обвинителния акт се накърняват правата на обвиняемото лице.

С оглед на горепосоченото депозираната частна жалба срещу протоколно определение № 1136 / 16.06.2025 г., постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 131 / 2025 г. по описа на РС - Р. в разпоредително заседание по чл.248 НПК е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл.345, ал.2 НПК БлОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от № 1136 / 16.06.2025 г., постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 131 / 2025 г. по описа на РС - Р., с което е оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, поради допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия състав на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4