Решение № 547 от 15.11.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 547 гр. Пловдив, 12.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско дело № 20215300501796 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Л. Р. И., ЕГН **********, чрез пълномощник адвокат С.Н., против Решение № 261696/11.06.2021 г., постановено по г. д. № 15279/ 2020 г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу ОП "***" гр. Пловдив, БУЛСТАТ 0004715040604, иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ, с който се претендира ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 50 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на претърпени телесни увреждания от ищеца при трудова злополука, настъпила на 20.11.2019 г. и призната за такава с Разпореждане № *** г. на НОИ, ТП- Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на вредоносното събитие (20.11.2019г.) до окончателното погашение на сумата, като жалбоподателят е осъден да заплати на ОП "***"- гр. Пловдив на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сума в размер на 100 лева, разноски в първоинстанционното производство.

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Твърди се, че неоснователно е прието жалбоподателят да е проявил груба небрежност по време на изпълнение на трудовите си задължения на 20.11.2019 г. и с това си поведение да е допринесъл за настъпване на процесната трудова злополука.

Поддържа се в тази връзка, че от комисията по разследване на злополуката не 1 е установено да има нарушаване на инструкциите и правилата за безопасност, включително при изплащане на застрахователно обезщетение в полза на жалбоподателя по сключена от работодателя задължителна застраховка „Трудова злополука“, застрахователят не е приел наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.

Съдържат се оплаквания за неправилно приложение на критерия за справедливост, довело до неправилно определяне на размера на дължимото обезщетение. Моли се за отмяна на атакуваното решение и вместо това уважаване на исковата претенция. Претендират се разноски.

В срок е постъпил отговор от въззиваемата страна Общинско предприятие "***" - Пловдив, чрез юрисконсулт Т. У., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се подробни съображения в подкрепа на атакуваното решение и се моли то да бъде потвърдено.

Претендират се разноски за въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правна квалификация чл.

200, ал. 1 от КТ, предявен от Л. Р. И. срещу Общинско предприятие "***"-гр.

Пловдив за заплащане на сумата в размер на 50 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат от претърпени от ищеца телесни увреждания при трудова злополука, настъпила на 20.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 20.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

С постъпил в срока по чл. 131 от ГПК отговор въззиваемата страна не оспорва наличието на трудовата злополука от 20.11.2019 г. Оспорва претенцията по размер, предявява възражение за съпричиняване на вредите поради проявена груба небрежност от страна на работника, прави искане за намаляване на евентуално определен размер на обезщетение със сумата от 26 460,00 лева, получено от работника застрахователно обезщетение, изплатено от „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД по сключената от работодателя застраховка „Трудова злополука“ съгласно застрахователна полица от 31.01.2019 г.

За да постанови обжалваното сега решение, районен съд е приел от една страна за установено увреждането на жалбоподателя в пряка причинноследствена връзка със злополука, настъпила при изпълнение на трудовите му задължения във въззиваемото дружество, призната за трудова по надлежен ред с административен акт, издаден от НОИ. В тази връзка съобразно характера и степента на увреждането, невъзможността за пълно възстановяване на пострадалия, неговата възраст, претърпените психически травми и физически дискомфорт е определил, че претендираният размер на 2 обезщетението за неимуществени вреди от 50 000, 00 лева се явява обоснован в пълен размер. Поради проявена груба небрежност от страна на жалбоподателя, който като пренебрегнал всички изисквания за безопасност на труда и поради неизяснена по делото причина се пресегнал във вътрешността на сметовоза, сам допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, първостепенният съд е намалил с 50% размера на обезщетението.

До отхвърлянето и на така намаленият размер от обезщетение от 25 000, 00 лв. се е достигнало, доколкото за безспорно между страните е прието, че на жалбоподателя е заплатена сумата от 26 460,00 лв. по силата на застрахователна полица от 31.05.2019 г., сключена между ОП "***" – гр.

Пловдив и „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД, като работодателят е направил изрично искане тази сума да бъде приспадната от приетото за дължимо обезщетение, а същият е достатъчен да покрие напълно уважения размер на исковата претенция.

При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно и допустимо. Не са налице нарушения на императивни материалноправни норми, които въззивният съд е длъжен да отстрани без да има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС, поради което и по отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

По посоченото в жалбата относно правилността на обжалваното решение:

За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 200, ал. 1 от КТ следва да се установи наличие на трудово правоотношение по време на съществуването на което, е претърпяна трудова злополука и настъпили вреди за ищеца, които са последица от злополуката. Отговорността на работодателя е обективна.

Не се спори относно приетите за установени от първостепенния съд факти, че към датата на настъпване на процесната злополука между страните е съществувало трудово правоотношение, съгласно Трудов договор № 279/26.09.2019 г. (л. 38 от делото на РС), като жалбоподателят е заемал длъжността „***“ при въззиваемото дружество. На 20.11.2019 г., жалбоподателят е преминал ежедневен инструктаж, като в рамките на същия ден, при изпълнение на работата по сметосъбиране, лявата му ръка е затисната от пресоващия механизъм на сметовоз.

С изготвения по делото доклад по чл. 146 от ГПК също така е обявено за безспорно между страните обстоятелството, че на жалбоподателя е изплатена сума в размер на 26 460, 00 лв. по силата на застрахователна полица от 31.01.2019 г., сключена между ОП "***" – гр. Пловдив и „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД.

Злополуката е призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО по надлежен ред, с влязъл в сила административен акт - Разпореждане № 51043 15-365/ 17.12.2019 г. на НОИ, ТП – Пловдив, в което са посочени и обстоятелствата, при които същата е настъпила, а именно: „на бул. *** на 20.11.2019 г. около 08.10 часа, като жалбоподателят, в качеството си на събирач, е събирал чували с листа. След изхвърляне на чувалите в коша, се качил на степенката и се хванал с лявата ръка за пресата. Неволно закачил ръчката, с която се задейства пресата, тя тръгнала и му затиснала лявата ръка.“

От събраната по делото медицинска документация и от заключението на вещото лице д-р Д. М., което настоящата инстанция кредитира като обективно, компетентно изготвено и пълно, се установява по безспорен начин, че травматичните увреждания, които е получил жалбоподателят вследствие на настъпилата трудова злополука са: открита рана на лява китка и длан, премазване на същите, фрактура на лъчевата кост на лява ръка на две места, открита фрактура на 4-та и 5-та дланни кости, прекъсване на лакътния нерв и артерия в същата област и прекъсване на сгъвните сухожилия на 4-ти и 5-ти пръст. Вещото лице е категорично, че в резултат напълно са загубени двигателни и хватателни функции на 4-ти и 5-ти пръсти на лява ръка, като пети пръст е деформиран и изкривен навън. Възможно е чрез пластични операции в някаква степен да се подобри свиването на 4-ти и 5-ти пръст, както и изправяне на 5-та дланна кост, но увредата на лакътния нерв и последствията от това е необратима. Функциите на останалите пръсти на лявата ръка не са засегнати, като в съдебно заседание вещото лице уточнява, че не се касае за осакатяване, доколкото не е загубена хватателната способност на ръката, а само е намалена силата на захват. Костта е зараснала накриво, защото възпалението е навлязло в нея, както и се е получил дефект на костта от смачкването, но самата лява ръка може да бъде свободно движена, включително и в китката.

В заключението също така е посочено, че възстановяването на жалбоподателя е протекло за период над шест месеца, като за това време той е хоспитализиран общо три пъти за извършване на различни интервенции: 1/ за открито наместване с метална остеосинтеза на лявата лъчева кост с плака и винтове и на 4-та и 5-та дланни кости с Киршнерови игли, шев на сгъвни сухожилия на 4-ти и 5-ти пръст и шев на лакътния нерв; 2/ за евакуация на гнойна колекция и 3/ за отстраняване на метални тела и ревизия на налична фистула (гноетечение). Приложена е антибиотична и болкоуспокояваща терапия, като в съдебно заседание е уточнено, че възпалението на раната не е в резултат на неправилно лечение или бездействието на пострадалия, а следствие от замърсяването на раната от машината.

С Експертни решения №3125/15.07.2021 г. и № 3335/19.08.2020 г. на IIIти състав на ТЕЛК към УМБАЛ“Пловдив“АД, на жалбоподателя е определена 50% трайно намалена работоспособност за срок от една година, като със Заповед № *** г. трудовото правоотношение на жалбоподателя с работодателя ОП "***" гр. Пловдив е прекратено, поради невъзможност на работника да изпълнявана възложената му работа, предвид Експертно решение №3125/15.07.2021 г., указващо, че работата, която жалбоподателят изпълнява не е подходяща за здравословното му състояние.

4

От своя страна показанията на двамата разпитани свидетели, които настоящата инстанция кредитира като логични и последователни, основани на непосредствените им възприятия, кореспондират изцяло на останалите, посочени по – горе доказателствени материали. Същите, са ценени съгласно чл. 172 от ГПК, като се взе предвид възможната им заинтересованост, доколкото свидетелят Й. е във фактическо съжителство с жалбоподателя, а свидетелят М. е служител във въззиваемото дружество. Свидетелката Й. установява, че жалбоподателят е увредил ръката си в резултат от злополуката, търпял е болки, приемал е лекарства, не е можел да се обслужва сам, бил е стресиран и притеснен от това, че не може да работи. Показанията на свидетеля М. потвърждават увреждането на жалбоподателя да е настъпило при процесния инцидент, признат за трудова злополука. Последната установява и извършването на ежедневен инструктаж за безопасност при работата, на който в деня на злополуката е присъствал и жалбоподателя и уточнява, че няма как пресата да хване ръката на работника ако тя е извън сметовоза и че той трябва да бръкне вътре, при самия механизъм, за да се нарани.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съставът по чл.

200, ал. 1 от КТ е изпълнен.