Решение № 103 от 31.01.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. гр. Хасково, 31.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20255640101807 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Л. М. Д. чрез процесуален представител-адвокат Н. срещу „Микро Кредит“ АД, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване, два установителни иска с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, вр. чл. 26, ал.1, предл. първо, второ и трето ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК за прогласяване недействителността на сключеният между страните договор за заем Micrоcredit №9052-00185133/03.06.2024г. и Договор за допълнителни услуги към заем Micrоcredit №9052- 00185133 от 03.06.2024г.

Ищецът твърди на 03.06.2024г. между страните да е сключен договор за заем Microcredit № 9052-00185133, по силата на който на ищеца да е отпусната в заем сумата от 1400 лева при ГЛП 40,48% и ГПР 48,90% , както и на същата дата във връзка с този договор да е сключен и Договор за допълнителни услуги с предмет Пакет „Комфорт“ за срок от 18 месеца, при месечна вноска от 131,93 лева, общо възнаграждение за допълнителни услуги – 2374,74 лв. която се кумулира в падежната вноска по кредита. Ищецът сочи Пакет „Комфорт“ да включва като услуги Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на Клиента по банковата сметка на Микро Кредит АД; Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; Разглеждане до минути;

Преференциално обслужване; Право за участие в специални промоции. Счита, че договорът за заем попада в приложното поле на ЗПК и поради това да трябва да отговаря на императивните му разпоредби. Твърди поради 1 неспазване на това изискване договор за заем Micrcredit №9052-00185133 и договор за допълнителни услуги към заем Micrcredit №9052-00185133, да са нищожни на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.

Твърди в конкретния случай потребителят да не е могъл да влияе върху съдържанието на договора, същият да е изготвен предварително, както и включените в пакета за допълнителни услуги такива да са действия, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което по арг. на чл. 10а ал.2 ЗПК за тях да не следва да се начислява отделна такса. Твърди таксата за посочените услуги, дължима отделно от главницата и възнаградителната лихва по договор за кредит да представлява възнаграждение за извършена от кредитора конкретна дейност или услуга и дължимостта им да е обусловена от това дали кредиторът е изпълнил насрещното си задължение. Поддържа услугите по пакет „Комфорт“ да следва да се включат в ГПР, но това да не е сторено.

Поддържа да не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.

7- 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит да е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Твърди да не е спазена разпоредбата на чл.11, ал.l, т.9 от ЗПК и поради това договорът да е нищожен, тъй като в него е посочен годишен лихвен процент, но не и условия за прилагането му. Твърди процесните договори не отговарят и на изискванията на чл.11, ал.l, т.10 от ЗПК т.к. не съдържат ГПР на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

Сочи, че в противоречие със закона сумите за допълнителни услуги не са включени в размера на ГПР, както и при включването им същия да надвишава законоустановения в чл. 19 ал.4 ЗПК максимален размер, при което да се стига до заобикаляне на тази императивна разпоредба. Поддържа посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, да не съответстват на действително уговорените такива и да е налице неяснота при определяне на ГПР, което да води до недействителност на договора съгл. чл.22 ЗПК. Сочи този въпрос да е разрешен с решение от 21.03.2024г. на СЕС по дело С-714/22г., според което таксите за пакет „Комфорт“ да попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“. Поддържа от това да следва, че макар формално процесният договор да покрива изискуемите реквизити по чл.

11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри на ГПР да не отговарят на изискуемото съдържание на ГПР, поради некоректното му посочване, тъй като в него не са включени таксите (възнагражденията) за допълнителни услуги.

Развива също съображения клаузата за предоставяне на допълнителни услуги да е нищожна като неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП и неиндивидуално уговорена с потребителя, който да не е могъл да влияе върху 2 съдържанието й, а същата да е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия. Поддържа в пакета за допълнителни услуги да са включени такива, които да представляват действия, свързани с усвояване и управление на кредита, за които по силата на чл. 10а ал. 2 ЗПК да не следва да се начислява отделна такса. Освен това, уговорката за заплащане на посочените допълнителни услуги да поставя в по-неблагоприятна позиция потребителя, да не защитава правата му като по-слаба страна в правоотношението и да води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по процесното правоотношение.

Ищецът навежда съображения съгласно горецитираното решение на СЕС, член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 да трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

С оглед всички съображения, ищецът счита, че процесният договор за кредит следва да бъде обявен, на основание чл. 22 ЗПК, за недействителен, поради противоречие със закона. Счита в случая да е неприложима разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза по договора да обуславя недействителността на целия договор. Иска договор за заем Micrоcredit №9052-00185133 и договор за допълнителни услуги към договор за заем Micrоcredit №№9052- 00185133 да бъдат прогласени за нищожни, на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Ищецът претендира разноски и прави възражение за прекомерност на юрисконсултското/адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

ОТВЕТНИКЪТ оспорва исковете. Счита исковете за неоснователни.

Оспорва всички наведени от ищеца доводи за нищожност. Твърди договорите да отговарят на всички изисквания на ЗПК и ЗПП и ГПР да е посочен изрично в договора, както и всички останали негови задължителни реквизити. Развива съображения дори съдът да приеме, че в ГПР не е включен задължителен негов компонент и с това той да надхвърля максималния размер по чл.19, ал.4 ЗПК, това да не води до цялостна недействителност на договора за заем, а само на съответната договорна клауза, уреждаща ГПР над установения размер. Иска отхвърляне на исковете като неоснователни.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са обявени за безспорно установени между страните обстоятелства, че между ищеца и ответника са сключени Договор за заем Micrоcredit №905200185133/03.06.2024г. и Договор за допълнителни услуги към заем Micrоcredit 3

№9052- 00185133 от 03.06.2024г.

От приетия като доказателство договор за заем Micrоcredit №905200185133/03.06.2024г. се установява, че страните са се договорили ответникът да предостави на ищеца заемна сума в размер на 1400 лв., със срок от 18 месеца, число на изплщане: 7-мо число на месеца, при ГЛП 40,48% и ГПР 48,90%, обща сума за погасяване: 1890,54 лв., лихвен % при просрочие:

ОЛП+10%, брой погасителни вноски: 18, размер на погасителната вноска:

105,03 лв.

Установява се от приетия като доказателство Договор за допълнителни услуги към договор за заем Micrоcredit №№9052 – 00185133, че на датата, на която е сключен договора за заем е сключен и договора за допълнителни услуги, представляващи пакет „Комфорт“. Видно от договора за допълнителни услуги допълнителните услуги пакет „Комфорт" се изразяват в посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноските; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро Кредит" АД; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до минути; преференциално обслужване; право за участие в специални промоции. За тези услуги е уговорено възнаграждение, разсрочено на 18-месечни вноски - по 131,98 лв. всяка вноска, общо – 2374,74 лв.

Длъжникът по двата договора има качеството потребител по см. на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП. Следователно, за валидността на клаузите е приложим ЗЗП. Освен това, страните по договора имат качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция. Следователно, за неговата валидност и последици важат, освен общите, и специалните изисквания на ЗПК и ЗЗП.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР от 48,90% т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 4

ГПК. Този размер не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Този размер обаче не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно – възнаграждението по договор за допълнителни услуги, които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Възнаграждението за допълнителни услуги несъмнено представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включено в ГПР по кредита, като същото е било изначално известно на кредитора. Възнаграждението изрично попада в легалната дефиниция по § 1, т.1. ДР на ЗПК, в която изброяването не е изчерпателно, но ясно е посочено, че в ГПР се включват всички такси и разходи за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Ето защо, стойността на това възнаграждение трябва да бъде включена при определяне на годишния процент на разходите в договора за кредит, тъй като е част от него. Очевидно е обаче, че това не е сторено, а в ГПР е включен само размерът на възнаградителната лихва. При включването на тази такса в ГПР, което е абсолютно необходимо, за да бъдат спазени изискванията на ЗПК, е очевидно и без да са необходими специални знания, че ГПР надвишава значително максимално допустимия по закон размер от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България – чл. 19, ал. 4 ЗПК.