Акт от 05.07.2019, Окръжен съд - Габрово

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 150 гр. Габрово, 05.07.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на шести юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА

СИМОНА МИЛАНЕЗИ при участието на секретаря Весела Килифарева, като разгледа докладваното от съдията С. Миланези в. гр. д. № 142 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 83 от 12.03.2019 г., постановено по гр. д . № 1012/2018 г., Севлиевският районен съд е осъдил „ПЛАМ" ООД, гр. Севлиево да заплати на Б.В.П.,***, на основание чл. 79, ал.

1 ЗЗД вр. чл. 8 ЗАЗ, следните суми: сумата 6 075,24 лв., представляваща неплатено арендно плащане, по договор за аренда № 143 от 23.02.2011 г., том I, peг. № 825/2011 г., с нотариална заверка на подписите, извършена от нотариус с рег. № 565 на НК, с район на действие – района на РС – Л., за стопански години 2014/2015 г., 2015/2016 г. и 2016/2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба - 01.08.2018 г. до окончателното й изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 1 125,41 лв., законна лихва върху главницата, за периода от 01.01.2016 г. до 01.07.2018 г. Със същото решение са отхвърлени исковете, предявени от Б.В.П. срещу „ПЛАМ" ООД по чл.

79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8 ЗАЗ, по договор за аренда № 143 от 23.02.2011 г., поради погасяване на вземането по давност, в частта за разликата над сумата 6 075,24 лева до сумата 8 109,84 лева, за стопанска година 2012/2013 г., и като неоснователен, в частта за разликата над сумата 8 109,84 лева до сумата 9 817,71лева, ведно със законната лихва върху тези части, считано от 01.08.2018 г. до окончателното погасяване на вземането; по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за законна лихва върху главницата за разликата над сумата 1 125,41 лв. до сумата 1 431,26 лв. С решението разноските са разпределени между страните по съразмерност.

Срещу така постановеното решение, в частта, в която е осъден „ПЛАМ" ООД да заплати на Б.В.П. сумата от 6 075, 24 лв., е постъпила въззивна жалба от дружеството, чрез адв. И. И. и С. Л. - П.. В същата се твърди, че в обжалваната част решението е постановено в нарушение на материалния закон, същото е неправилно и необосновано. По основния спорен въпрос по делото - дали страните валидно са изменили аредното плащане по сключения между тях договор за аренда № 143 от 23.01.2011 г. съдът неправилно е приел доводите на ищеца за нищожност на упълномощаването на С.С., за сключване от негово име на анекса от 30.03.2011 г., тъй като същият договарял сам със себе си, без изрично да е упълномощен за това по смисъла на чл. 38 от ЗЗД. В нарушение на материалния закон съдът е приел, че предявената претенция за прогласяване нищожност на анекса от 30.03.2011 г. е с пр. осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл.

38, ал. 1 от ЗЗД и не е произвел правни последици, като сключен при липса на съгласие. Възможността за последващо одобрение на сделката от представлявания е основание да се приеме, че недействителността е висяща, а не абсолютна съгласно чл. 26 от ЗЗД. Поради това правната квалификация на иска за недействителност на сделки поради липсата на представителна власт е по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. Твърди се, че процесното пълномощно е ясно и безпротиворечиво и е ограничено само правото на пълномощника да преупълномощава трети лица с дадените по него права на упълномощеното лице. Договорът за арента от 23.02.2011 г. и анекса към него от 30.03.2011 г. са абсолютно идентични, защото и в двата документа арендодателя и арендатора са едни и същи лица и са представлявани от С.С..

Ищецът признава договора за аренда, а оспорва анекса. Твърденията на ищеца са неоснователни, тъй като към датата на упълномощаването той е знаел и му е било известно, че неговият пълномощник действа и като пълномощник на ответното дружество и е приел да овласти последния по см. на чл. 38, ал. 1, предл. ІІ от ЗЗД. Това се потвърждавало от неоспорения договор за аренда и пълномощното.

Налице са доказателства за потвърждаването му от страна на арендодателя, както изрично, така и с конклудентни действия, действията. Те се изразяват и във факта, че от 2010 г. до датата на исковата молба през 2018 г., въззиваемият ответник не е оспорвал получените суми по арендните договори. С анекса е определено общото задължение на арендополучателя. В т. 15 от договора е уредено арендополучателят да може да прекрати същия при неспазване на договорните взаимоотношения, нещо което не е сторено от ищеца. С получаването и неоспорването от негова страна на плащането получено по неговата лична сметка на 15.02.2016 г. с осн.

"аренда 2014 - 2015 г. ливади", е потвърждение на факта не неговото знание за различно заплащане на цената на земята. Основният въпрос по делото е изисква ли се писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните при анекс към договора за аренда.

Неправилно съдът е приел, че анекса се явява нищожен поради липса на форма. В ЗА, действащ към момента на сключване на анекса, се предвижда нотариална заверка на подписите и вписване в СВ в два случай - при сключване на договора (чл. 3, ал. 1) и при продължаване на действието му (чл. 18, ал. 1). Заверката на подписа се изисква за да се гарантира действителността на договора и с вписването му в СВ се гарантира гласност на неговото съществуване (чл. 1 от ПВп). В чл. 2 на ПВп е предвидено, че вписване се допуска само при в случаите, които са изрично предвидени в закона, а в глава 3-та на ЗАЗ не е предвидено вписване на измененията на арендните договори.

Освен това арендните договори се регистрират и в общинската служба по земеделие, като Наредба № 6/18.02.2000 г. е посочено какво се вписва в този регистър.

Между тях обаче не фигурира размера на договорените между страните арендни плащания. Т.е. анексите, с които се изменя само арендното плащане не подлежат на регистрация. Изложеното мотивира извода, че за действителност на процесния анекс не е необходима нотариална заверка на подписите. Същият е подписан в изпълнение на поетите в договора задължения между страните и следва да бъде зачетен при определяне на размера на арендното плащане за стопанските години. В решението неправилно се приема, че с анекса се прекратява част от арендното правоотношение. Освен това ищецът не е представил доказателства да е правил възражения пред дружеството относно неизпълнение на договора през целия период на действието му. Не било взето предвид и уговореното в т. 3 от договора, задължение на ищеца да предаде земята в състояние, което позволява ползването й за производство на селскостопанска продукция, а върху ливади и овощни градини, такова производство не може да се осъществи. В откритото производство по чл.

193 от ГПК, след като ищецът се отказал от допуснатата експертиза, не се е установило неавтентичност на подписа, което потвърждава знанието му за уговореното между страните плащане съобразно вида на земята отразена в анекса.

В решението си съдът неправилно не е взел предвид, че съгласно анекса сумата в размер на 4 360, 42 лв. е заплатена с подписването му. Излагат се аргументи за прилагане към настоящия случай на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ. Моли, да се отмени решението в обжалваната част и се претендират направените разноски по делото.

В срок е постъпил отговор от насрещната страна по делото, чрез адв. Д. П. и адв. В. Ц., в който жалбата се оспорва, по подробно изложени аргументи. Заема се становище за правилност и законосъобразност на решението и неоснователност на жалбата. Претендират се разноските за въззивното производство.

В проведеното съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Насрещната страна по жалбата не се явява и не се представлява, като в депозирано писмено становище оспорва жалбата и представя списък на разноските, като се оспорват претендираните от жалбоподателя разноски като прекомерни.

Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и същата е процесуално допустима.

Севлиевският районен съд е бил сезиран с иск от Б.П. срещу „ПЛАМ"

ООД, с който е поискано да се осъди ответника да запалти на ищеца, на осн. чл.

5 от договор за аренда сключен между тях и чл. 8 от ЗАЗ във вр. с чл. 79 и чл.

87 от ЗЗД, сумата от 17 709, 92 лв. главници и 1 843, 59 лв. лихви, както следва: за стопанската 2012/2013 г. - остатък за плащане 2 034,60 лв.; за стопанската 2013/2014 г. - остатък за плащане 346,43 лв.; за стопанската 2014/2015 г. - остатък за плащане 3 320,60 лв., ведно със законна лихва върху остатъка за периода от 01.01.2016 г. до 01.07.2018 г., вкл. в размер на 843,83 лв.; за стопанската 2015/2016 г. - остатък за плащане 2 025,10 лева, ведно със законна лихва върху остатъка за периода от 01.01.2017 г. до 01.07.2018 г., вкл. в размер на 308,32 лв. и законна лихва за периода от 01.01.2017 г. до 13.06.2017 г. върху платената сума от 6 114,50 лв. в размер на 279,11 лв.; за стопанската 2016/ 2017 г. - сумата от 8 139,60 лв., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 01.01.2018 г. до 01.07.2018 г. в размер на 412,33 лв. Претендирана е законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното заплащане на сумите.

В срок е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва предявения иск като неоснователен. Излага се, че след сключване на арендния договор, арендатора установил, че част от земята е необработваема, категория от ІV до Х и ливади, поради което страните са сключили анекс към договора, съгласно който арендното плащане е в размер на 20 лв. за обработваемата земя и 5 лв. за останалата, като общата сума по договора е 5 450 лв. Твърди, че са направени частични плащания към арендатора, подробно описани в отговора. Прави се възражение за погасяване по давност на вземането за 2012/2013 г. и 2013 г./2014 г. Моли се да се отхвърли предявения иск.

Преди първото заседание по делото, във връзка с отговора на ответника, ищецът е оспорил представения анекс, като нищожен на осн. чл. 38 от ЗЗД, тъй като лицето представлявало ответника и него самия, е договарял сам със себе си без да е бил изрично упълномощен за това.

Освен това е оспорено, правомощието на кметския наместник да заверява договори и/или анекси. Направено е и частично оттегляне на предявения иск, като претендира присъждането на 11 248, 97 лв. главница, ведно със законната лихва.

Първоинстанционният съд е приел, че от доказателствата по делото се е установило наличието на валидна облигационна връзка между страните на осн. сключения между тях договор за аренда № 143 от 23.02.2011 г., в който е уговорено арендно плащане в размер на 20 лв. на декар годишно. По спорния въпрос, дали валидно е изменено арендното плащане с последващ анекс от 30.03.2011 г., първоинстанционният съд е приел, че пълномощника С.С., който е представлявал и ищеца и ответното дружество, не е имал право да договаря сам със себе си по смисъла на чл. 38 от ЗЗД, както и не е имало последващо одобряване на анекса от ищеца, поради което същият е нищожен на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 38 от ЗЗД, като процесния анекс не е произвел правни последици. Съдът е приел и че анексът не е сключен и в изискуемата от чл. 3 на ЗАЗ писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните, доколкото същият бил удостоверен от кметския наместник, който не е имал правомощия да удостоверява подписите на договори, поради което приел, че анекса е нищожен и поради липса на форма. Съдът е приел, че предявеният иск е частично основателен, с оглед приетата по делото съдебно -икономическа експертиза и е приел за частично основателно възражението на ответното дружество за погасяване по давност на част от претендираното арендно вземане. С оглед частичното уважаване на главницата е приет за частично основателна и претенцията за лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Габровският окръжен съд, като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

От пълномощни, от 04.03.2010 г. и от 01.03.2011 г., второто със едногодишен срок на действие, с нотариална заверка на подписа на упълномощителя, се установява, че Б.В.П. е упълномощил С. И. С., да го представлява пред всякакви органи, да го подписва и да получава всякакви документи, както и да сключва договори за наем и аренда във връзка с недвижимите имоти на упълномощителя в с.