Решение № 19515 от 17.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19515 гр. София, 17.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря Мирела Т. Милкова като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20261110102830 по описа за 2026 година

Предявени са от ищеца ....., ЕИК ....., искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК, за установяване спрямо ответника И. Н. Н., ЕГН **********, в качеството му на наследник на общински наемател на топлоснабден имот, находящ се в ....., с присъединен абонатен № ......, съществуването на вземане за сумата от 1730,56 лв., представляваща главница за топлинна енергия за отчетен период от 01.05.2022 г. до 31.07.2023 г. , ведно със законна лихва за период от 29.07.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 398,91 лв., представляваща мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 17.07.2025 г., сумата от 18,48 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2022 г. до 31.07.2025 г., ведно със законна лихва за период от 29.07.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата от 6,08 лв., представляваща мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 15.08.2022 г. до 17.07.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.07.2025 г. по ч. гр. д. № 4416/2025 г. по описа на Районен съд – Русе, V Граждански състав.

В исковата молба ищецът ...., ЕИК ....., поддържа, че ответникът, в качеството си на наследник на общински наемател на топлоснабден имот, находящ се в ....., с присъединен абонатен № ......, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от ..... на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ 1 от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки.

Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда – етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от ...... съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. Н. Н., ЕГН **********, подава отговор на исковата молба, чрез адв. И. Н., с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да е потребител на топлинна енергия за битови нужди. Излага твърдения, че неговият наследодател .... е била общински наемател на процесния имот, като същата е починала на 05.12.2021 г., с оглед което нейните наследници не отговарят за задълженията за топлинна енергия след тази дата. Позовава се на влязло в сила решение по г.д. № 67639/2023 г., СРС. Релевира се възражение за погасителна давност. Моли се за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски. няма такИ..

Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:

За уважаване на исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ: В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; предоставяне на услугата по дялово разпределение от дружеството топлинен счетоводител, овластяване на ищеца да събира цената по услугата по ДР и нейния размер. За уважаване на исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия и на услугата по ДР. По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ответника е да докаже изтичането на достатъчен срок от падежа, обуславящ погасяването му по давност, а в тежест на ищеца е да докаже факти, обуславящи спиране и прекъсване на давността.

В тежест на ответника е да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

Съгласно чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл.

150 и чл. 153, ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към 2 нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Със задължителните разяснения в Тълкувателно решение №2 /17.05.2018 г., ОСГТК на ВКС е прието, че собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

Установено е по делото, че апартамент ....... е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа посредством приетото по делото заключение на СТЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено. По данни на .... в имота на товетника радиаторите са били демонтирани, в банята има щранг – лира , без техническа възможност за монтаж на ИРРО, няма поставен водомер за топла вода. За периода 22/23 г. и 05.08.2023 г. има служебно начислена ТЕ за БГВ на база двама броя потребители при разход 140 л. ва денонощие за един потребител. След 08.2023 г. има смяна на титуляр на партидата и изравнителната сметка е разделена до 08.2023 г. на ...., а от 09.2023 г. на .....

Установява се от настанителна заповед от 22.12.2004 г., че .... е настанена в общинско жилище: апартамент – гарсониера на адрес: .... на осн. чл. 15, ал. 2 НРПУПОИ и в замяна на обитаваното общинско жилище ....., заедно със сина й ....... Установява се, че .... е подала заявление – декларация от 22.04.2005 г., за открИ.е на партида до .... с 2-ма потребители, като същата се е водила титуляр на партидата съгласно съобщения към фактури за процесния период. От препис извлечение от акт за смърт от 13.12.2021 г., издадено отСО , район Люлин се установява, че ...... е починала на 04.12.2021 г. Съгласно удостоверение за наследници, издадено от СО, район Люлин от 30.05.2023 г. , след смъртта си, ....... е оставила законен наследник ...... И.ов ....., който е починал на 16.05.2023 г., неженен и без деца, и внука си И. Н. Н..

Следователно единствен наследник на .... към момента на предявяване на исковата молба се явява ответника.

Настъпването на смъртта на лицето .... на 04.12.2021 г. обаче изключва възможността същото да е ползвател на топлинна енергия в исковия период / 3

01. 05.2022 г. до 31.07.2023 г./ въз основа на договорно правоотношение с ...... като наемател на топлоснабден имот, поради което в нейния патримониум не са възникнали задължения за плащане на цената на топлинната енергия, доставена до имота и на извършената услуга за дялово разпределение , които да обременяват наследството й. Ето защо, ответникът в качеството си на наследник на .... не носи отговорност за процесните задължения, респективно не е пасивно материалноправно легитимиран да отговоря на заявеното с исковата молба основание. Предвид липсата на една от кумулативно изискуемите предпоставките, то безпредметно е обсъждането на останалите, доколкото дори и при тяхното наличие искът би бил неоснователен. При този изход съдът не дължи да се произнася по възражението за погасителна давност.

Поради изхода по главните искове, неоснователни са и акцесорните претенции за лихви.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора и на осн . чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответната страна. Ответникът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 325 евро , платено в брой съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 01.06.2026 г. Направеното възражение за прекомерност с исковата молба е основателно. Съдът,като взе предвид фактическата и правна сложност по делото, материалния интерес, количеството извършена работа, намира, че възнаграждението следва да бъде намалено на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК до 210 евро.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца ....., ЕИК ....., искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК, да бъде признато за установено, че И. Н. Н., ЕГН **********, дължи на ...... сумата от 884,82 евро /1 730,56 лв./, представляваща главница за топлинна енергия, доставена до топлоснабден имот, находящ се в ....., с абонатен № ...... за отчетен период от 01.05.2022 г. до 31.07.2023 г., ведно със законна лихва за период от 29.07.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 203,96 евро / 398,91 лв./, представляваща мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 17.07.2025 г., сумата от 9,45 евро/18,48 лв./, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2022 г. до 31.07.2025 г., ведно със законна лихва за период от 29.07.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата от 3,11 евро /6,08 лв./, представляваща мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 15.08.2022 г. до 17.07.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.07.2025 г. по ч. гр. д.

№ 4416/2025 г. по описа на Районен съд – Русе, V Граждански състав като неоснователни.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ....., ЕИК ....., ...... да заплати на И.