Определение № 3924 от 28.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3924 гр. София, 28.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20251110152635 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 312, ал. 1 ГПК.

Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи по делото документите, изготвени по повод образуваното срещу него дисциплинарно производство, следва да бъде уважено, независимо от наведените от ответника възражения.

По отношение искането на ищеца за задължаване ответното дружество да представи сертификати относно въведените системи за отчитане на работното време и контролиран достъп следва да се посочи, че за задължаването на страната по реда на чл. 190 ГПК следва да има данни, че такива документи се намират у нея, каквито данни по делото на този етап няма.

Ищецът е направил искане да бъде допуснато събирането на гласни доказателства чрез разпита на един свидетел при режим на довеждане, без да е посочил какви факти и обстоятелства цели да бъдат установени с това доказателство, поради което следва да му се даде възможност да формулира искането си в съответствие с чл. 156, ал. 2 ГПК.

Следва да се уважи като относимо и необходимо искането на ищеца за допускане изслушването на съдебно – техническа експертиза, която да отговори на следните конкретизирани от съда на основание чл. 195, ал. 1 ГПК въпроси: Технически изправни ли са устройствата за контрол на достъпа с безконтактни карти RFID в „Т*“ ЕАД и на територията на ТЕЦ „С*“ при ответника през периода 01.07.2025 г. до 18.08.2025 г.?

Технически възможно ли е преминаването през устройствата за контрол на достъпа при ответника без използването на безконтактни карти RFID през периода 01.07.2025 г. до 18.08.2025 г.? и Технически възможно ли е преминаването през устройствата за контрол на достъпа при ответника с използването на карти различни от безконтактни карти RFID през периода 01.07.2025 г. до 18.08.2025 г.?

По допускането на поисканата от ищеца съдебно – счетоводна експертиза съдът ще се произнесе след изслушване становището на ищеца касателно размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния месец.

При проверка редовността на исковата молба и молбата – уточнение на ищеца от 22.12.2025 г. съдът констатира, че същата е нередовна в частта на направеното искане за „отмяна“ на удържаното брутно възнаграждение, тъй като отново липсва посочване на размера на удържаната сума, в случай, че същата е удържана, на какво основание е 1 направено, както и давал ли е служителят съгласието си за удържането й, вместо което е цитирана уволнителната заповед. В случай, че сумата е удържана да заяви предявява ли иск за нейното заплащане от страна на ответника и на какво правно основание.

Отделно от това в исковата молба липсва посочване на каква длъжност ищецът желае да бъде възстановен при отмяна на уволнението, поради което следва да му се даде възможност да я посочи.

Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на спора между тях.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.

По тези съображения и на основание чл. 312 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца чрез адв. Д. С. от САК в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с препис за връчване на другата страна

1. да посочи размер на удържаната сума, кога е удържана от работодателя и на какво основание, както и давал ли е съгласието си за удържането й като в случай, че твърди да е удържана сума от работодателя да заяви предявява ли иск за нейното заплащане от страна на ответника и на какво правно основание като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнениe на указанията в срок исковата молба ще бъде върната като нередовна в тази част, на основание чл.129, ал.3 ГПК.

2. да посочи на каква длъжност желае да бъде възстановен при отмяна на уволнението.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК да представи по делото документите, изготвени по повод образуваното срещу него дисциплинарно производство в едноседмичен срок от получаване на съобщението с копие за ищеца като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение съдът може да приложи разпоредбата на чл.161 ГПК, т.е. да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.

ДОПУСКА изготвяне на съдебно – техническа експертиза, която да отговори на следните въпроси:

1. Технически изправни ли са устройствата за контрол на достъпа с безконтактни карти RFID в „Т*“ ЕАД и на територията на ТЕЦ „С*“ при ответника през периода 01.07.2025 г. до 18.08.2025 г.?

2. Технически възможно ли е преминаването през устройствата за контрол на достъпа при ответника без използването на безконтактни карти RFID през периода 01.07.2025 г. до 18.08.2025 г.?

3. Технически възможно ли е преминаването през устройствата за контрол на достъпа при ответника с използването на карти различни от безконтактни карти RFID през периода 01.07.2025 г. до 18.08.2025 г.?

НАЗНАЧАВА за вещо лице Х* Х*в Й*

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 280,00 евро, платими от бюджета на съда.

УКАЗВА на вещото лице, че изготвеното заключение може да бъда депозирано на електронен адрес: [email protected] при спазване разпоредбата на чл. 199 ГПК.

ДАВА възможност на ищеца да конкретизира в съответствие с разпоредбите на чл.

156, ал. 2 ГПК доказателственото си искане за събиране на гласни доказателства в срок до насроченото съдебно заседание, в който случай следва да води в същото съдебно заседание 2 поискания свидетел.

ОТЛАГА на основание чл. 140, ал. 2 ГПК произнасянето по искането на ищеца за допускане изслушването на съдебно – счетоводна експертиза след изслушване становището на отвтеника касателно размера на брутното трудово възнагржадение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК относно сертификатите за интегрираните системи при ответника.

НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 18.03.2026 г. от 11.00 часа, за когато да се призоват страните.

На призовкарите, обслужващи района на страните, да се укаже, че производството е насрочено като бързо, с оглед на което призовките следва да бъдат връчени в тридневен срок.

СЪСТАВЯ ЗА ДОКЛАД на делото, както следва:

Предявените искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване на незаконно на уволнението, извършено със Заповед №ЧР-3РД-163/06.11.2025 г. на работодателя и неговата отмяна, иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност и по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, чл. 1 КТ– за заплащане на сумата 16686,00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от шест месеца, считано от 06.11.2025 г. до 06.05.2026 г. ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 21.11.2025 г. до окончателното плащане.

Ищецът излага твърдения, че е работил по трудов договор при ответника за периода от 24.06.1991 г. до момента на прекратяване на трудовото му правоотношение със заповед №ЧР-3РД-163/06.11.2025 г. на работодателя, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Твърди, че наказанието му е е наложено за деяние представляващо нарушение на трудовата дисциплина на основание чл. 195, ал. 1 вр. чл. 188, т. 3 КТ и чл. 41, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Устава на „Т*“ ЕАД във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 1, т. 7 и т. 10 и чл. 190, т.

3 КТ. Съгласно уволнителната заповед констатираните нарушения представляват системно неизпълнение на трудовите задължения, изразяващо се неспазване на установеното работно време (начало и край на работния ден), предвидено в Правилника за вътрешния трудов ред, разпределението и начина за отчитанена работното време на персонала на „Т*“ ЕАД, както и системно неспазване на правилата относно отчитането на влизането/напускането на територията на дружеството , установени с Правилника за пропусквателния режим в „Т*“ ЕАД. Счита уволнителната заповед за незаконосъобразна, немотивирана и без всички законоустановени реквизити. Сочи, че не е давал писмени обяснения на 20.10.2025 г. , а такива във връзка с проблем на отчитащата система, дадени на 23.10.2025 г. За времето, през което е работил при ответника многократно е искал да му се смени картата за достъп, както и е съобщавал за техническа неизправност на системата за контрол на достъпа и на отчитащата система. Поддържа, че в посочения в заповедта периода 01.07.2025 – 18.08.2025 г. работодателят не е съобразил проблема с двете интегрирани системи за контрол на достъп на работното място и пропускателния режим отчитан с RFID карта. Сочи, се е явявал на работното си място навреме като не се установява от извадката да е закъснявал повече от 1 час в тръ последователни дни или системно да не се е явявал на работа, поради което не е налице твърдяната от работодателя системност. Заявява, че определеното дисциплинарно наказания не е мотивирано и съобразено с цялостното му поведение като служител при ответника. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на искова молба ответникът оспорва предявените искове и счита същите за неоснователни. Излага, че въз основа на вътрешни проверки за периода 01.07.2025 г. до 18.08.2025 г. е установено повтарящо се и трайно неспазване на установеното работно време от страна на ищеца, както и системно нарушаване на правилата за отчитане на работното време и пропусквателния режим, което е обусловило налагането на дисциплинарното наказание. Констатирани са 7 преждевременни 3 напускания, 1 закъснение и 13 дни, в които липсва чекиране на контролерите за достъп.

Служителят е преминавал през изходите без да се чекира като е нарушил Правилника за пропускателния режим в „Т*“ ЕАД, който регламентира условията и начина на допускане, престой и напускане на служителите в ЦУ, топлорайоните, ОЦ, ВОЦ, станции и други обекти на дружеството. Твърди,че задълженията на служителите да се чекират при влизане и излизане на устройството за контрол на достъпа са уредени в Инструкция за пропусквателния режим със служебни безконтактни карти RFID в „Т*“ ЕАД. Посочва, че на служителя са поискани обяснения по реда на чл. 193 КТ с писмо №47/20.10.2025 г. и той е упражнил правото си като е депозирал писмени обяснения с вх. №0-47/24.10.2025 г. в които излага обективни причини за констатираните неточности при влизане и излизане на работа, без обаче да ги отрича. Оспорва твърденията на ищеца за наличие на технически неизправности на системите за достъп, като твърди и че самият служител се позовава на тях за установяване, че е идвал навреме на работа. Поддържа, че увонителната заповед е ясно и мотивирана и съдържа всички необходими реквизити като при връчването й служителят е могъл да разбера в какво се изразява дисциплинарното му нарушение. Поддържа, че констатираните нарушения са системни такива , предвид установения им брой в различни последователни дни. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Претендира разноски.

По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните на безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено, които факти не се оспорват от ответника.

В тежест на ответника е да докаже, че е било налице твърдяното основание за уволнение, съответно че правото на уволнение е надлежно упражнено, т.е. че са извършени конкретните нарушения на трудовата дисциплина от ищеца, че ищецът виновно е нарушил вменените му трудови задължения и наложеното наказание се явява съответно, както и че заповедта е издадена при спазване на особените процедурни изисквания преди налагане на уволнението, свързани с изслушване на обясненията на дисциплинарно-отговорното лице, спазване на преклузивните срокове по чл. 194 КТ, мотивиране на уволнителната заповед, връчването й и получаване на разрешение, респ. мнение на компетентни органи, в случаите при които такова се изисква.