Определение № 453 от 12.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 453 гр. Пловдив, 12.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно частно гражданско дело № 20235000500570 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК във вр. чл.121 от ГПК и чл.220 от ГПК, образувано по две частни жалби срещу Определение №2113/12.09.2023 г., постановено по гр.д.№1657/2023 г. на ОС - Пловдив, В ЧАСТТА МУ, с която предявеният от ответника М. на Р.Б. обратен иск срещу конституираното на страната на ответника трето лице – помагач М. П. С., изпълняваща длъжността Д. при Р.с.П., не е приет за съвместно разглеждане в производството по гр.д.№1657/2023 г. на ОС – Пловдив, образувано по иск на К. Д. И.а срещу М. на РБ с посочено от ищеца правно основание чл. 2в от ЗОДОВ, а е изпратен за разглеждане по подсъдност на Р.с.П..

С Частна жалба вх.№28679/25.09.2023 г. ищецът К. Д. И. обжалва определението в частта му, с която Искова молба – обратен иск вх.№27161/07.09.2023 г. е изпратена по подсъдност на Р.с.П.. С частната жалба се настоява за отмяна на определението в тази част, и вместо него да бъде постановено друго, с което исковата молба на М. на РБ вх.

№27161/07.09.2023 г. да бъде изпратена за разглеждане на Районен съд – Пловдив. Сочи се, че с предявяването на обратния иск третото лице – помагач М. П. С. придобива качеството на ответник по делото. Същата заема длъжността Д. при Р.с.П., поради което съгласно чл.7, ал.2 от ЗОДОВ, съдът следва да изпрати делото на най-близкия родово компетентен съд. С обжалваната част от определението делото обаче се изпраща за разглеждане именно в Р.с.П., чийто служител е ответницата по предявения иск. Настоява се за отмяна на определението в тази част, и изпращане на предявените искове с Исковата молба вх.№27161/2023 г. за разглеждане на РС – Пловдив.

С Молба вх.№31222/13.10.2023 г., с характер на частна жалба срещу Определение №2113/12.09.2023 г., ответникът М. на Р.Б. обжалва постановеното определение в частта му, с която се оставя без уважение искането му за приемане за съвместно разглеждане в производството на предявените в срока за отговор два обратни иска срещу третото лице – 1 помагач М. П. С., Д. къс С. при Р.с.П., и подадената искова молба – обратен иск с вх.

№27161/07.09.2023 г. се изпраща за разглеждане по подсъдност на Р.с.П.. Релевирани са оплаквания за неправилност на определението в обжалваната част – по своята правна същност предявяването на обратен иск по реда на чл.219 от ГПК представлява последващо обективно съединяване на искове в условията на евентуалност, като уважаването на главния иск е предпоставка за разглеждане на предявения обратен иск. В случай на уважаването му е налице и специфика в крайния резултат от производството, изразяваща се създаването на условно изпълнително основание – ако ищецът по обратният иск бъде осъден да заплати на ищеца по главния иск, то ответникът по обратният иск да бъде осъден да му плати, в случай че изпълни задължението към ищеца, за което е осъден с решението по предявения главен иск. Няма пречка регресното притезание да бъде упражнено в хода на производството по предявения иск с правно основание чл.441 от ГПК във вр. чл.49 от ЗЗД, което би било в съответствие с принципа на процесуална икономия, и би било целесъобразно, предвид преюдициалността на главния иск по отношение на обратния. Дори предявените обратни искове да са родово подсъдни на РС като първа инстанция, решението на ОС по тези искове не би било недопустимо, съгласно чл.270, ал.4 от ГПК. Няма пречка регресните права на ответника по обратния му иск срещу третото лице – помагач да бъдат реализирани в производството по главния иск пред ОС – Пловдив, и то независимо от цената на този иск.

Настоява се за отмяна на определението в частта му, в която е оставено без уважение искането за приемане за разглеждане в производството предявения обратен иск на ответника срещу конституираното трето лице – помагач М. П. С., и в която предявените искове с искова молба – обратен иск с вх.№27161/07.09.2023 г. се изпращат за разглеждане по подсъдност на Р.с.П..

Частните жалби са депозирани в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу обжалваем съдебен акт, отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Преписи от същите са връчени на насрещните страни, които не са се възползвали от възможността да депозират отговор.

По допустимостта и основателността на Молба вх.№31222/13.10.2023 г. на М. на Р.Б., с характер на частна жалба срещу Определение №2113/12.09.2023 г. съдът намира следното:

Производството по гр.д.№1657/2023 г. на ОС – Пловдив е образувано по искова молба вх.

№27458/19.05.2021 г. на К. Д. И., първоначално предявена пред Софийски районен съд, срещу ответника М. С. – Д. при С. на Р.с.П.. След направен отвод за местна подсъдност, и последвали последователно отводи на с. от Р.с.П., Р.с.В., Р.с.П., Р.с.П., след допуснато увеличение на иска по реда на чл.214 от ГПК, частично прекратяване на производството по един от предявените искове /за обезщетение за имуществени вреди в размер на 317 лв./, и уточнение на исковата молба с насочването на иска срещу процесуално легитимирания ответник, се установява, че производството пред Пловдивския окръжен съд е образувано по иск на К. Д. И., предявен срещу ответника М. на Р.Б., за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 48 400 лв., претърпени от ищеца в периода от 02.03.2020 г. до 11.05.2021 г., причинени на ищеца от действията на Д. М. П. С., изпълняваща длъжността в С. при Р.с.П., изразяващи се в налагането на запор по изп.д.№7/2020 г. върху 2 личната сметка на ищеца в Затвора – гр. Пазарджик в нарушение на чл.114а ППЗИНЗС и чл.444 и чл.446а от ГПК, въз основа на който администрацията на Затвора – Пазарджик е удържала в пълен размер получаваните от ищеца парични записи в периода от 02.05.2020 г.

06.10.2020 г., а за периода от 06.10.2020 г. до 11.05.2020 г. въз основа на Разпореждане от 09.09.2020 г. е удържала 1/3 от превежданите му записи. Така предявеният иск с определение №2113/12.09.2023 г. в необжалваната му част, е квалифициран от съда с правно основание чл.441 от ГПК във вр.чл.49 от ЗЗД, за осъждане на ответника в качеството му на възложител на работата на третото лице М. П. С., назначена на длъжност Д. в С. при Р.с.П..

В срока по чл.131 от ГПК ответникът М. на РБ е депозирал искане, инкорпорирано в отговора на исковата молба, за конституирането на основание чл.219 от ГПК на третото лице М. П. С. като помагач на ответника. Към отговора на исковата молба е приложена Искова молба – обратен иск с вх.№27161/07.09.2023 г., с която се предявява обратен иск срещу третото лице М. П. С., с цена на иска 2000 лв., включваща регресни претенции за обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1400 лв., които се предявяват за разглеждане при условие на евентуалност – в случай че ответникът по първоначалния иск бъде осъден да заплати на ищеца претендираните с предявените искове обезщетения, ведно със законната лихва от датата на увреждането 02.03.2020 г. до окончателното плащане.

С определение №2113/12.09.2023 г. в необжалваната му част, съдът е конституирал третото лице М. П. С. като помагач на ответника М. на Р.Б.. В мотивите на съдебния акт е изложил съображения, че предявеният от М. на Р.Б. против ответника М. П. С. обратен иск е за сумата от 2000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 02.03.2020 г. до окончателното плащане, и е родово подсъден на районен съд, поради което не следва да бъде приет за съвместно разглеждане в производството по гр.д.№1657/2023 г. на ОС – Пловдив, като с обжалваната част от диспозитива на съдебния акт производството по предявения обратен иск с искова молба вх.№27161/07.09.2023 г. е изпратено за разглеждане по подсъдност на Р.с.П..

Определението на съда по чл.219, ал.3 от ГПК не прегражда възможността на ищеца да предяви претенцията си срещу третото лице в отделно производство, поради което не попада в хипотезата на обжалваемост по чл.274, ал.1, т.1 от ГПК. Също така обжалваемостта му не е предвидена изрично, като съгласно чл.220 от ГПК е предвидена възможност за обжалване само на определението, с което съдът отхвърля искането за конституиране на трето лице – помагач. Следователно, поначало определението на съда, с което оставя без уважение искането за приемане за съвместно разглеждане на обратния иск на ответника срещу третото лице-помагач, не подлежи на обжалване. В конкретния случай обаче, в обжалваното определение №2113/12.09.2023 г. липсва и формулиран отхвърлителен диспозитив по искането на ответника за приемане на съвместно разглеждане на обратния му иск срещу третото лице-помагач. Ето защо, депозираната Молба вх.№31222/13.10.2023 г., с характер на частна жалба срещу Определение №2113/12.09.2023 г., от ответник М. на Р.Б., в частта й, с която се обжалва постановеното определение в частта му, с която се оставя без 3 уважение искането му за приемане за съвместно разглеждане в производството на предявените в срока за отговор два обратни иска срещу третото лице – помагач, е недопустима, и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея частно въззивно производство в тази част следва да се прекрати.

По отношение на допустимата част от Молба вх.№31222/13.10.2023 г., с характер на частна жалба срещу Определение №2113/12.09.2023 г., от ответник М. на Р.Б., в частта й, с която на основание чл.118, ал.2 от ГПК се обжалва постановеното определение в частта му, с която производството по регресните искове, предявени с Исковата молба – обратен иск вх.

№27161/07.09.2023 г. са изпратени за разглеждане по подсъдност на Р.с.П., съдът намира следното:

С Искова молба – обратен иск вх.№27161/07.09.2023 г. са предявени регресни претенции на ответника към конституираното по делото трето лице-помагач на ответника. По своята правна характеристика предявяването на обратен иск по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК, съставлява последващо обективно съединяване на искове при условията на положителна евентуалност. Доколкото уважаването на главния иск се явява една от предпоставките за уважаване на евентуалния, наред със специфичните за същия предпоставки, то последица от успешното предявяване на първия е именно създаването на условно изпълнително основание, т.е. ако и доколкото първоначалният ответник изпълни задължението си към пострадалия. Регресното притезание зависи от удовлетворяването на правото, предмет на първоначалния иск, затова петитумът винаги е формулиран условно-ответникът да бъде осъден да плати, след като ищецът по обратния иск изпълни постановеното срещу него осъдително решение по първоначалния иск. От тази специфика на обратния иск следва, че той е допустим за разглеждане едновременно само в едно общо производство с главния иск, което пък определя съда по главния иск като компетентен да разгледа и обратния иск.

Същият съд преценява и дали са налице предпоставките за последващо обективно съединяване на искове, които са определени в чл. 210, ал. 1 ГПК, а именно: исковете да са подведомствени на съдилищата, да са подсъдни на един и същ съд и да подлежат на разглеждане по един и същ съдопроизводствен ред. Родовата подсъдност на предявените искове е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно и която следва да съблюдава и по отношение на обратния иск. Ако той е родово неподсъден на съда по главния иск, налице е пречка за приемането му за съвместно разглеждане с него. Тъй като самостоятелно съществуване на обратния иск, отделно от главния, е невъзможно, при родова неподсъдност на обратния иск, съдът не разделя производството по двата иска и не изпраща обратния иск на друг съд по компетентност, а отказва да го приеме за съвместно разглеждане /в т.см. Определение № 82 от 21.02.2020 г. по ч. гр. д. № 4549 / 2019 г. на ВКС, 4-то гр. отд./. В случаи като настоящия, когато регресният иск според цената си е родово подсъден на районен съд, но производството по главния предявен иск е родово подсъдно и се разглежда от окръжен съд, по аргумент от чл.104, т.6 от ГПК и чл.270, ал.4 от ГПК, приемането му за разглеждане в производството по гр.д.№1657/2023 г. на ОС – Пловдив, е допустимо, и същият е подсъден 4 именно на съда, пред който е висящо производството по главния предявен иск.