Определение № 2545 от 17.01.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2545 гр. София, 17.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20221110161052 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на ответника „П.“ ЕООД за изменение на решение № 17917 от 02.11.2023 г. по гр. д. № 61052/2022 г. на СРС, ГО, 48 състав в частта за разноските.

В молбата са изложени съображения, че съдът неправилно не е присъдил разноски на ответника по чл. 78, ал. 4 ГПК предвид прекратяване на производството по претенцията за лихва за забава, която ищцата е заявила, че не поддържа след подаване на отговора на исковата молба, съответно в първото съдебно заседание по делото. Оттеглянето на претенцията е извършено в първото по делото заседание, поради което ответникът има право на разноски и за това искане. Излагат се и доводи, че неправилно е уважено възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, без да е съобразено, че последното е претендирано в минимален размер, към който на основание § 2а от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения се дължи ДДС. Искането е за изменение на решението в частта за разноските при съобразяване на оттегления от ищцата иск за присъждане на законна лихва за забава, както и на дължимото ДДС върху адвокатското възнаграждение, присъдено на ответника.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ищцата М. С. Т., с доводи за неоснователност на молбата за изменение на решението в частта за разноските.

Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Искането за изменение на решението в частта за разноските е направено от процесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, при наличието на представен списък за разноски по чл. 80 ГПК, поради което съдът намира, че същото е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

На първо място, както е изложил и в мотивите си, съдът не е бил сезиран с иск по чл.

86 ЗЗД – за лихва за забава за периода от 01.03.2022 г. до датата на исковата молба – ищецът изрично е посочил, че не предявява отделен иск за лихва за забава, нито е уточнил неговия 1 размер и периода, за който се претендира. При уточнението, че отделен иск не е предявен, съдът не се е произнесъл и по прекратяване на производството в тази част, в която хипотеза на ответника биха се дължали разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК. В допълнение следва да се посочи, че ответникът е претендирал адвокатско възнаграждение в размер на 2 760 лв., което, както се твърди и в молбата по чл. 248 ГПК, е съобразено само с цената на главните искове – 20 993,64 лв., поради което и при липса на твърдения и данни за заплащане и уговаряне на хонорар и за претенция за забава, то и на това основание искането за изменение на решението в частта за разноските е неоснователно.

На следващо място, относно оплакването, че към определеното възнаграждение за адвокат следва да се присъди ДДС, и с това същото не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът приема, че общо дължимото адвокатско възнаграждение на ответника, при съобразяване на цената на иска и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата е в размер на 2 289,42 лв.

(който размер е определен без начисляване на ДДС, съответно 2 747,30 лв. с ДДС), като с оглед извършените процесуални действия в хода на производството е определен минимален размер на възнаграждението. Съразмерно на отхвърлената част от исковете – 3 000 лв., дължимото възнаграждение на ответника е 327,16 лв. без ДДС. Дължимото ДДС върху тази сума е 65,43 лв., или общо дължимото възнаграждение е 392,59 лв. с ДДС – както е и определено от съда, т. е. дължимото ДДС е съобразено и присъдено, съгласно изискванията на Наредбата.

Ето защо молбата по чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 333522/21.11.2023 г. на ответника „П.“ ЕООД, ЕИК ******* с искане за изменение на решение № 17917 от 02.11.2023 г. по гр. д. № 61052/2022 г. на СРС, ГО, 48 състав, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2