Решение № 52 от 01.07.2026, Районен съд - Ген. Тошево

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Г.Т., 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен М. Стоянов като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Гражданско дело № 20253220100412 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано на основание искова молба вх.

№2194/25.08.2025г. от М. Д. Е. с ЕГН - ********** от гр. Д., ***, ет.

1, ап.2, чрез А. С. Х. от АК Д., със съдебен адрес: гр. Д., бул. „25- ти септември“ № 52, етаж 2, офис 12, срещу В. Е. Д. с ЕГН - ********** от гр.

Д., ж.к. „С.“ № 61, вх. В, ет.6, ап.18, с посочено правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК и цена на иска 6758.50 лв.

Претендира се да се признае за установено по отношение на ответника, на основание наследствено правоприемство и давност, правото на собственост на ищецът върху следните имоти:

1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор ***/пет осем осем три две точка пет нула едно точка едно три две/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. П., общ. Г.Т., област Д., ***, одобрена със Заповед за одобрение на КККР РД-18-23/26.01.2024 г., издадена от Изпълнителния директор на АГКК, няма изменение на ККР със заповед, с трайно предназначение на територията Урбанизирана, начин на трайно ползване Ниско застрояване (до 10 ш), с площ 2646 кв.м./две хиляди шестстотин четиридесети шест квадратни метра/, с номер по предходен план 132/сто тридесет и втори/, квартал 31/тридесет и първи/, парцел XVII, XII, при съседи: ***, ***, ***, ***,

1

***, ведно с попадащите в имота сгради: Сграда с кадастрален идентификатор ***/пет осем осем три две точка пет нула едно точка едно три две точка едно/ с предназначение Жилищна сграда еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 82кв.м./осемдесет и два квадратни метра/, Сграда с кадастрален идентификатор ***/пет осем осем три две точка пет нула едно точка едно три две точка две/ с предназначение Друг вид сграда за обитаване, брой етажи 1, застроена площ 64кв.м./шестдесет и четири квадратни метра / и Сграда с кадастрален идентификатор ***/пет осем осем три две точка пет нула едно точка едно три две точка три/ с предназначение Селскостопанска сграда, брой етажи 1, застроена площ 168 кв.м./сто шестдесет и осем квадратни метра/.

Релевирани са доказателствени искания. Претендират се разноски.

Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл. 5 и сл. от ЗН, чл. 79 ЗС, чл. 68–69 от ЗС.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът излага следните твърдения:

Твърди, че родителите му Вярка Кунчева П.а с ЕГН - ********** и Д.

Е. П. с ЕГН – **********, двамата б.ж. на с. П., общ. Г.Т., обл. Д. са починали.

Починалите му родители са притежавали жилищни имоти в с. П., общ. Г.Т., обл. Д., представляващи по документи за собственост: ДВОРНО МЯСТО с площ от 1530 кв.м./хиляда петстотин и тридесет квадратни метра/, находящо се в село П., общ. Г.Т., обл. Д., имот с пл.№ 132/сто тридесет и втори/, в парцел XII/дванадесети/, в кв.31/тридесет и първи/ по плана на селото, ведно с изградената в имота къща, при граници и съседи: улица, п.XV-132; п. XVI-132 и п.Х1-131 - съгласно нотариален акт № 131, том I, дело № 1592/1980г. на Районен съд Т. и ДВОРНО МЯСТО с площ от 995 кв.м./деветстотин деветдесет и пет квадратни метра/, находящо се в село П., общ. Г.Т., обл. Д., имот с пл. №132/сто тридесет и втори/, в парцел XVII/седемнадесети/ в кв.31/тридесет и първи/ по плана на селото, ведно с изградената в имота къща - съгласно нотариален акт № 152, том Vc, дело № 2175/1983г. на Районен съд Т., а съгласно актуална кадастрална скица - представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор ***/пет осем осем три две точка пет нула едно точка едно три две/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. П., общ. Г.Т., област Д., ***, одобрена 2 със Заповед за одобрение на КККР РД-18- 23/26.01.2024 г., издадена от Изпълнителния директор на АГКК, няма изменение на ККР със заповед, с трайно предназначение на територията Урбанизирана, начин на трайно ползване Ниско застрояване (до 10 м.), с площ 2646 кв.м./две хиляди шестстотин четиридесети шест квадратни метра/, с номер по предходен план 132/сто тридесет и втори/, квартал 31/тридесет и първи/, парцел XVII, XII, при съседи: ***, ***, ***, ***,

***, ведно с попадащите в имота сгради: Сграда с кадастрален идентификатор ***/пет осем осем три две точка пет нула едно точка едно три две точка едно/ с предназначение Жилищна сграда еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 82 кв.м./осемдесет и два квадратни метра/, Сграда с кадастрален идентификатор ***/пет осем осем три две точка пет нула едно точка едно три две точка две/ с предназначение Друг вид сграда за обитаване, брой етажи 1, застроена площ 64кв.м./шестдесет и четири квадратни метра / и Сграда с кадастрален идентификатор ***.З/пет осем осем три две точка пет нула едно точка едно три две точка три/ с предназначение Селскостопанска сграда, брой етажи 1, застроена площ 168 кв.м./сто шестдесет и осем квадратни метра/.

Ищецът твърди, че е имал брат Енчо Д. Е., който също е починал.

Преди да починат родителите и брат му са имали уговорка, той да издържа и гледа родителите си докато са живи, като в замяна на това за него да останат процесните имоти, а на брат му да бъде предоставена парична сума от спестяванията на родителите им, с която той да си закупи собствен имот.

Предвид тази уговорка, че родителите му са дали на брат му сумата от 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/ - техни спестявания, а той поел тяхната издръжка и гледане до смъртта им, с уговорката да му прехвърлят имотите в с. П..

Поради внезапно възникнало заболяване на майката и последвалата й кончина, родителите му не са успели приживе и на двамата, да прехвърлят гореописаните имоти на негово име. Парите, които брат му получил му били дадени от баща им, след смъртта на майката през 2010г., за да бъде подпомогнат при покупката на имот в гр. Д., в местността „А.“, представляващ дворно място и вила. Братът на ищеца се забавил с покупката, тъй като по негови твърдения имал задължения към хора и частни съдебни изпълнители и поради тази причина, през 2013г. баща им отново ги е събрал и дал допълнителна сума пари на Енчо Д. Е. – починалия брат, за покупката на 3 имота в гр.Д., като в последствие, имотът бил закупен, като след закупуването на имота, бащата отново дал пари на починалия брат за смяна на дограмата на имота. Всичко това се извършвало от бащата със съгласието двамата братя, като уравняване на наследството, предвид предварително направената уговорка, за ищеца да останат в собственост имотите в с. П.. Ищецът твърди, че имало категоричното съгласие и желание от страна на починалия брат, предвид настъпилата смърт на майка им, той да му прехвърли неговите идеални части, тъй като признава правото му на собственост върху недвижимите имоти в с. П.. Починалият му брат е говорил пред роднини, общи приятели и съседи на семейството, че той в с. П. „няма имоти”, както и че „имотите в П. за собственост на ищеца. Бащата на ищеца починал внезапно през 2014г. и поради това не успял да му прехвърли дела си от процесиите имоти, но той останал да ги владее необезпокояван от никого.

Ищецът твърди, че през 2018г., внезапно починал и брат му, като поради тази причина разпореждането с наследствените имоти според волята на наследодателите не се осъществило. На погребението на брат си видял неговият единствен наследник - дъщеря му В. Е. Д., която била запозната с неразрешените ни проблеми, но казала, че не желае да я занимават и че нямала нищо общо с тях. Заявила, че знаела от баща си за постигнатата уговорка относно имотите в с. П., като на молбата му да съдейства за документалното оформяне на собствеността отговорила, че пребивава в чужбина и не разполага с време да се занимава с тези неща и няма претенции за имотите в с. П., не я интересуват и да се оправя както намеря за добре. От този разговор през 2018г. до подаване на исковата молба, ищецът не се е виждал и не е разговарял с племенницата си В. Е. Д., като нямал актуален телефонен номер.

Ищецът твърди, че в имота никога през годините ответницата лично или чрез свой представител не е извършвала никакви действия, които да оспорят едноличното му владение и никога ответницата не е посещавала имота, не го е поддържала, чистила или проявявала намерения за това. Повече от петнадесет години, след смъртта на майка му той владее процесния имот, като до смъртта на баща ми това било по негова воля, а след смъртта му необезпокояван и невъзпрепятстван от никого. Владеел имота непрекъснато, явно и несъмнено повече от десет години, като заплаща данъците и таксите, които се дължат за него, грижил се за поддържането му, извършвал текущи 4 ремонти и не го оставял да запустее.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения особен представител – адв. П. П. от АК – Д., представя отговор на исковата молба, в който не се коментира допустимостта и основателността на исковата молба.

Излага се, че ако в съдебно заседание се докажат твърденията на ищецът ще поиска одобрение от съда съобразно чл. 29, ал.5 от ГПК, за да направи признание на иска, което искане мотивирано е отказано.

В съдебно заседание и по същество ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа предявеният иск, по съображенията изложени в исковата молба.

В съдебно заседание и по същество, ответникът чрез назначения особен представител твърди, че от събраните по делото доказателства не се установява, че ищеца като сънаследник е владял само за себе си десет години целият имот. По делото липсват писмени и гласни, че ищецът е отблъснал изрично владението на ответницата, за да счита, че е владял за себе идеалната част в имота. Счита, че по делото не са доказани корпуса и анимуса на владението. Не е доказано придобиването на имота и респективно частта на ответницата по давност, с оглед на което искът се явява недоказан и неоснователен и моли да бъде отхвърлен.

По делото по искане на ищеца са допуснати до разпит до разпит трима свидетели/л.97-л.100 от делото/.

В показанията си св. Х.В./първи братовчед на ищеца/ твърди, че много добре познава процесния имот защото неговият е съседен. Виждал е ищецът и съпругата му да се грижат постоянно за имота. Никога не е виждал ответникът В. Д. в него. Видял я на погребението на баща й. Там я чул лично тя да казва, че няма нищо общо с този имот. Свидетелят твърди, че знае, че бащата на ищецът и негов свако е купил имот на починалият му братовчед – баща на ответникът, а къщата на село оставала за ищецът М. Е..

В показанията си св. Й.В. твърди, че също е съсед на процесния имот и една ограда ги дели. Разговарял е с бащата на ищеца, който му е казал, че е купил имот на единия син в гр. Д., а на другият син /ищецът Е./ оставя къщата на село. Твърди, че след като наследодателят починал ищецът поставил нови катинари и предупредил племенницата си повече да не идва. Твърди, че М. Е. се грижи изцяло за имота. Над десет години не е виждал ответникът В. Д.. Не 5 е виждал и преди това да се грижи за имота.

В показанията си св. Т.Т. твърди, че познава ответникът В. Д. от дете и не я е виждал в процесния имот. От наследодателят лично знае, че процесния имот е оставен на ищецът М. Е., а на другия син е купил имот в гр. Д..

Категоричен е, че за процесния имот грижи полага единствено ищецът. Знае, че имота е заключен за да няма никой достъп до него.

Съдът изцяло кредитира събраните гласни доказателства въпреки роднинската обвързаност на единият свидетел, но тази обвързаност е и за двете страни. Показанията на свидетелите са непротиворечиви, взаимно се допълват, съответстват на писмените доказателства, както и на житейската логика.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Съдът намира за безспорно, че с оглед твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и липсата на възражения в тази насока, че процесният имот е принадлежал на наследодателите на страните и че ищецът и наследодателят на ответника са наследници на същите лица.

Ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване:

Правото на собственост на наследодателите върху процесния имот.