Решение № 401 от 22.02.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 401 гр. Бургас, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20222120106684 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба на Т. А. К., ЕГН:

**********, чрез пълномощника адвокат С. К.-БАК, СРЕЩУ Главна Дирекция „Гранична полиция”при МВР-гр. София, с адрес: гр. С., ***, представлявана от директора Р. Д. за осъждане на ответника да заплати на ищеца да заплати на ищеца сума в размер на 200лв. представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2019г. - 09.07.2020г., получен след преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, сума в размер на 40лв. - представляваща мораторна лихва върху дължимите суми за допълнително възнаграждение за периода 01.02.2020г. до 19.10.2022г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото съдебноделоводни разноски.

Ищецът твърди, че е държавен служител по силата на служебно правоотношение възникнало с ответника, по което заема длъжност „***“ в ГОДГ Резово, към ГПУ Малко търново, при РДГП Елхово, която е на структурно подчинение към Главна Дирекция „Гранична полиция”- София.

Твърди се, че за периода 01.10.2019г - 09.07.2020г ищецът е положил общо 140 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 160 часа.

Преизчисляването на нощен труд към дневен труд води до извънреден труд от 20 часа.

1

При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл.187, ал.5 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран по 6лв., т.е. ответникът дължи на ищеца приблизително 160лв. С оглед обстоятелството, че не разполагат с графиците за процесния период, както и с размера на основното месечно възнаграждение за този период, е възможно да се получи разминаване между претендираната от нас сума и действително дължимата, за което искат ССчЕ и в срока по чл.214, изр. трето от ГПК ще направят съответното изменение на иска.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който исковата молба се счита за допустима, но неоснователна. Ответникът не оспорва наличието на служебно правоотношение между него и ищеца. Оспорва се твърдението на ищеца, че следва да се приложи НСОРЗ и по- специално твърдяната трансформация на нощен в дневен труд, съобразно претендирания коефициент. Ответникът сочи, че нормативният акт, от който ищецът извлича основанието на иска си, се прилага само за работници по КТ. Заявява се, че ищецът е служител на МВР и за изчисляване на трудовото му възнаграждение се прилага ЗМВР. Навежда се за приложимостта и на две наредби- Наредба № 8121з- 776/29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и Наредба № 8121з-36/07.01.2020г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Сочи се, че цитираната в исковата молба Наредба № 8121з- 908/02.08.2018 г. била отменена с Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г., и препращала отново към Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.

Извежда се виждането, че според приложимата правна уредба съотношението между дневен и нощен труд на служителите на МВР е 8:8 часа или равно на коефициент 1, а не на твърдения 1.143. Цитира се също и заповед на министъра на вътрешните работи, в която е указано нощният труд да се заплаща по 0,25лева. Излага се, че за определен период, когато е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. се е извършвало такова компенсиране с прилагането на коефициент 0.143, но според ответника това е било в разрез със ЗМВР и е било поправено с последвалите издадени наредби. Позовава се на решение на Съда на Европейския съюз от 24.02.2022 г., като се сочи и че с изменение на ЗМВР е визирано понастоящем, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24- часов период. Излагат се подробни съображение за разликата между нощен и извънреден труд, както и за приложимата в тази насока правна уредба. Отрича се и основателността на претенцията за лихва. Представят се писмени доказателства.

Съдът приема, че са предявени искове с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

2

Съдът, като прецени твърденията на страните, събраните по делото писмени доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените данни се установява, че ищецът заема длъжността „***“ ГОДГ – Резово към ГПУ – Малко Търново при РДГП Елхово за процесния период.

Безспорно, също така, е и обстоятелството, че ищецът е полагал труд на смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и през нощта. Според изготвената съдебно-икономическа експертиза, ищецът за периода от 01.10.2019г. до 09.07.2020г., е положил 384 часа нощен труд.

Преизчислен в дневен труд с коефициент 1.143, нощният труд от 384 часа става 438,91 часа. На ищеца е начислен и изплатен нощен труд за 384 часа, колкото са и отчетените часове по протоколи. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи положен нощен труд възлиза на 54,91 часа. Експертизата е изчислила, че общият размер на допълнителното трудово възнаграждение, изчислено като извънреден труд, за 54,91 часа възлиза на 474,62 лева. Разликата в часовете между преизчисления с коефициент 1.143 и отчетения по протоколи обр.6 нощен труд не е отчетена и не е заплатена от работодателя като извънреден труд.

Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива.

В чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова за извънреден труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 от с. з. и за нощен. Условията и редът за заплащане на последното се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът - с негова заповед, ал.2.

Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР /редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г., действала до 10.07.2020г./, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 - седмично при 5дневна работна седмица. За работещите на 8, 12 или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно полагане на труд и през нощта - между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В ал.5, т.2 /редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г., действала до 10.07.2020г./ е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 3

280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение - ал.6 /редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г., действала до 10.07.2020г./.

Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР /редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г., действала до 10.07.2020г./ редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния период са действали Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-31 от 07.01.2020г. Преди това са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г.

Текстовете на чл.3 и в четирите наредби са идентични - при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период.

В Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143 - чл.31, ал.2.

По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се явява доказана по своето основание - за процесния период се прилага субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Видно от заключението на вещото лице, нощният труд, преизчислен с коефициент 1.143, е 438,91 часа. Разликата от 54,91 часа не е отчетена в протоколите за положен труд, съответно, не е начислена и не е заплатена.

Няма доказателства ответникът да е заплатил на ищеца дължимото допълнително възнаграждение за положения извънреден труд в горния размер.

По иска за мораторната лихва:

Този иск е също основателен. Ответникът не е заплащал извънредния труд, поради което е изпаднал в забава в плащанията при изтичане на всеки тримесечен период на сумарното отчитане на работното време. Според 4 експертизата, сумарната лихва за забава за периода до датата на подаване на иска, е в размер на 117,10 лева, колкото се претендира и с увеличения иск, поради което претенцията трябва да бъде уважена изцяло.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 480 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение, а по сметка на съда държавна такса в размер на 100 лева и 150 лева за изготвената експертиза.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР-гр. София, с адрес: гр. С., ***, представлявана от директора Р. Д., да заплати на Т. А. К., ЕГН:**********, с адрес: гр. Б., ***, чрез пълномощника адвокат С. К.-БАК, със съдебен адрес: гр. Б.

***, сумата от 474,62 лева /четиристотин седемдесет и четири лева и шестдесет и две стотинки/ главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд - общо 54,91 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 01.10.2019г. до 09.07.2020г. нощен труд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 19.10.2022г. до окончателното плащане, както и сумата от 117,10 лева /сто и седемнадесет лева и десет стотинки/, представляваща лихва за забава върху отделните главници за периода за периода от 01.02.2020г. до датата, предхождаща датата на подаване на исковата молба - 18.10.2022г.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР-гр. София, с адрес: гр. С., ***, представлявана от директора Р. Д. да заплати на Т. А. К., ЕГН:**********, с адрес: гр. Б., ***, чрез пълномощника адвокат С. К.-БАК, със съдебен адрес: гр. Б.

*** сумата от 480 лева /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР-гр. София, с адрес: гр. С., ***, представлявана от директора Р. Д. да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 100 лева /сто лева/ и 150 лева /сто и петдесет лева/ разноски за изготвената по делото експертиза.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5