Определение № 139 от 03.04.2023, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 139 гр. Разград, 03.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Атанас Д. Христов

Светлана К. Чолакова като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20233300500072 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба с вх. № 1737/21.02.2023 г. от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, чрез пълномощник против Разпореждане № 258/27.01.2023 г., постановено по гр. д. № 140/2023 г. по описа на Районен съд-Разград, в частта, в която съдът е отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.

417 ГПК срещу „Хиксеф Транс и Логистика“ ЕООД, ЕИК 204485713 и Й.Т.Х. с ЕГН: ********** за сумата в размер на 1107,56 лева, представляваща дължима възнаградителна лихва за периода от 10.09.2022 г. до 24.01.2023 година.

В жалбата са изложнени подробни съображения за неправилност на разпореждането, като се иска отмяната му и да се издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист в цялост за претендираните със заявлението суми.

С оглед разпоредбата на чл. 418, ал. 4 от ГПК, препис от частната жалба не се връчва на насрещната страна.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството пред Районен съд - Разград е образувано по заявление на "Банка ДСК" АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за парично вземане в общ размер на 36 838,37 лева, от които главница – 35552,59 лв. (тридесет и пет хиляди петстотин петдесет и два лева и 59 стотинки), представляваща дължимата главница по Договор за кредит № 723, сключен на 01.09.2021 г. ведно с обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва от 25.01.2023 г. до изплащане на вземането; възнаградителна лихва в размер на 1107,56 лв. (хиляда сто и седем лева и 56 стотинки) за периода от 10.09.2022 г. до 24.01.2023 г.; обезщетение за забава в размер на 166,94 лв. (сто шестдесет и шест лева и 94 стотинки), начислена за периода от 03.01.2023 г. до 24.01.2023 г.; обезщетение за забава в размер на 11,28 лв. (единадесет лева и 28 стотинки), начислена за периода от 24.01.2023 г. до 25.01.2023 г. Претендирани са разноски.

1

В заявлението е посочено, че вземането на банката произтича от обявен за предсрочно изискуем кредит, отпуснат на кредитополучателя „Хиксеф Транс и Логистика“ ЕООД, ЕИК 204485713 и обезпечен с поръчителството на Й.Т.Х.. Към заявлението са приложени писмени доказателства.

Въз основа на заявлението, съдът е постановил атакуваното разпореждане, по силата на което е издадена заповед № 73/27.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу длъжника „Хиксеф Транс и Логистика“ ЕООД и Й.Т.Х. за сумите 35552,59 лв. (тридесет и пет хиляди петстотин петдесет и два лева и 59 стотинки), представляваща дължимата главница по Договор за кредит № 723, сключен на 01.09.2021 г. ведно с обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва от 25.01.2023 г. до изплащане на вземането; възнаградителна лихва в размер на 1107,56 лв. (хиляда сто и седем лева и 56 стотинки) за периода от 10.09.2022 г. до 24.01.2023 г.; обезщетение за забава в размер на 166,94 лв. (сто шестдесет и шест лева и 94 стотинки), начислена за периода от 03.01.2023 г. до 24.01.2023 г.; обезщетение за забава в размер на 11,28 лв. (единадесет лева и 28 стотинки), начислена за периода от 24.01.2023 г. до 25.01.2023 г., както и деловодни разноски съобразно уважената част в общ размер от 889,21 лева, представляващи сбор от сумите за платена държавна такса юрисконсултско възнаграждение. Отхвърлил е заявлението на „Банка ДСК“ АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата в размер на 1107,56 лева, представляваща договорна лихва за периода от 10.09.2022 г. до 24.01.2023 г. Издаден е изпълнителен лист.

Недоволен от отхвърлителната част на разпореждането останал заявителят, който го обжалва в срок.

С оглед на изложените факти, които се установяват от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната проверка по чл. 419, ал.2 от ГПК е идентична с проверката на заповедния съд по чл. 417 и чл. 418 от ГПК и не обхваща действителните отношения между страните. Тази проверка е съсредоточена само върху формалната страна на документа по чл. 417, т.2 от ГПК и върху неговата годност да удостовери подлежащо на изпълнение вземане от длъжника.

В конкретния случай от представените по делото доказателства се установява, че документът по чл. 417, т.2 от ГПК е редовен от външна страна и се ползва с обвързваща съда формална доказателствена сила, поради което е осъществена първата от двете предпоставки за издаване на заповед по чл. 417, т.2 от ГПК. При това положение, на изследване във въззивното производство подлежи второто изискване на процесуалния закон, а именно - удостоверено в документа изпълняемо право срещу длъжника.

За да бъде уважено заявлението на кредитора по чл. 417, т.2 от ГПК, извлечението от счетоводните книги трябва да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника определено по основание и размер и с настъпил падеж. В случаите, в които кредиторът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане, той трябва да съобщи на длъжника, че упражнява потестативното си право и да извърши това съобщаване преди да подаде заявлението по чл. 417 от ГПК. Според мотивите на т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал.2 от ЗЗД настъпва с волеизявлението на едната от страните и при наличието на две условия: обективният факт на неплащане и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал.2 от Закона за кредитните институции предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

За да постанови своя акт в обжалваната му част, съдът приел, че заявителят претендира договорна лихва в размер на 1107,56 лева за периода от 10.09.2022 г. до 24.01.2023 г., като от 2 приложените документи ставало ясно, че кредитът е станал предсрочно изискуем, а длъжникът е уведомен за това обстоятелство на 29.12.2022 г. С оглед горното и посоченото в т. 2 на Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по т.д. № 3 от 2017 г. на ВКС, искането за издаване на заповед за изпълнение за договорна лихва по процесния договор е оставено без уважение изцяло, поради невъзможността за отграничаване размера на това вземане за периода преди и след обявяването на договора за предсрочно изискуем на база съдържащата се в заявлението информация.

В настоящото въззивно производство основният спорен въпрос е кога е настъпила предсрочната изискуемост на процесния кредит.

От представените по делото доказателства - разписка от 29.12.2022 г. и доклад на ЧСИ Г.С., рег. № 912 на Регистъра на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Разград /лист № 14 и № 15 от делото на РС/ по категоричен начин се установява, че длъжникът е уведомен за предсрочната изискуемост на 29.12.2022 година по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК. Жалбоподателят също не спори за момента на съобщаване на предсрочната изискуемост.

Частния жалбоподател сочи, че целта на уведомлението за предсрочна изискуемост не е да предостави възможност на длъжника да изпълни неустановено по размер задължение, а само да го предупреди, че повече не може да се ползва от уговорките за разсрочени падежи. Сочи още, че моментът на изявлението на волята на кредитора по необходимост предшества довършването на фактическия състав на предсрочната изискуемост и разликата в момента на упражняване на преобразуващото изявление и счетоводното отчитане на последиците върху задълженията не представлява необосновано счетоводно записване, доколкото само кредиторът може да определи момента, в който да се позове на ефекта му. В подкрепа на своята теза жалбоподателят сочи съдебна практика на окръжен съд.

Настоящият съдебен състав не може да сподели възприетото в цитираното решение тълкуване на проблематичния въпрос, касателно момента на настъпване на предсрочната изискуемост, а и сочената от жалбоподателя съдебна практика не е от категорията на задължителната такава за съдилищата.

Предвид обявената предсрочна изискуемост още на 29.12.2022г., то правилно първоинстанционния съд е приел, че претенцията за възнаградителна лихва след обявяването на предсрочната изискуемост до 24.01.2023 г. се явява неоснователна. С оглед невъзможността за отграничаване размера на вземане за възнаградителна лихва за периода преди и след обявяването на договора за предсрочно изискуем, както и отграничването на възнаградителната лихва и обезщетението за забава, то правилно първоинстанционния съд е отхвърлил претенцията на заявителя.

С оглед гореизложеното, правилно първоинстанционния съд е отхвърлил заявлението във връзка с искането за присъждане на разноски по делото в размер над уважените суми. Предвид на това разпореждането на заповедния съд в обжалваната му част следва да се потвърди, а подадената против него частна жалба - да се остави без уважение като неоснователна.

По изложените съображения съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 258 от 27.01.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 20223330100140 по описа за 2023 година на Районен съд - Разград, в обжалваната част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4