Решение № 144 от 11.07.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Бургас, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Събина Н. Х. Диамандиева

Веселка Г. Узунова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова като разгледа докладваното от Събина Н. Х. Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20242000500130 по описа за 2024 година Производството по в.гр.дело № 130/2024г. по описа на Апелативен съд – Бургас е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, чрез пълномощника М. И., против решение № 26009/11.12.2023г. по гр.дело № 40/2021г. по описа на Сливенски окръжен съд, с което е отхвърлен иск против В. С. С. и А. С. Х. за отнемане на незаконно придобито имущество на стойност 27 000 лв., представляващо недвижим имот: жилище с идентификатор * по кадастралната карта на гр.Сливен, с адрес град С. ж.к.„С.“ блок *, вх.* ет*, ап.*, със застроена площ 34,13 кв.м. Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което искът да бъде уважен.

Оспорват се констатациите на предходната инстанция за липса на значително несъответствие в имуществото на ответниците – основание за отхвърляне на претенцията. Сочи се наличието на предпоставките за образуване на производство по ЗОНПИ. В хода на проверката по този закон Комисията е установила значитeлно несъответствие в имуществото на ответниците на стойност 175 931,75 лв. и е предявила иск за отнемането му. Решението се основава на фактически и правни изводи , приети в нарушение на закона.

Моли да бъде отменено и исковата претенция уважена с последиците по закон.

Ответниците- въззиваеми , редовно уведомени, не изпращат становище по възззивната жалба.

1

Бургаският апелативен съд в рамките на заявените въззивни оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства приема следното:

Производството пред окръжния съд е образувано по иск, предявен на основание чл. 153 ЗОНПИ, от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество - КПКОНПИ, а сега - Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ –Комисията), срещу ответниците за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 202 831.75 лв.

С протоколно определение от 09.11.2023г. по делото Сливенският окръжен съд е уважил направения от Комисията частичен отказ от иска, като предмет на делото след прекратяването му на основание чл. 233 ГПК е иск с цена 27 000 лв. за отнемане от В. и А. Х., на основание чл. 150 във връзка с чл.

143, т. 2, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 5, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ на недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по кадастралната карта на гр. С., одобрена със Заповед № РД-18-31 от 19.04.2006 г. на Агенция по кадастъра, изменена със Заповед № КД-14-20-317 от 14.04.2008 г. на СГКК - Сливен, с предназначение - жилище, апартамент, със застроена площ 34,13 кв.м., състоящ се от дневна, кухня с бокс и сервизни помещения, ведно с избено помещение № 5 с полезна площ 1,94 кв.м., с пазарна стойност на имота към настоящия момент - 27 000 лв. Поради отказ от иска Комисията е поискала прекратяване на производството по отношение на ответницата П. С..

Последната е била първоначално конституирана по делото като бивша съпруга на отв. В.С., проверявано лице в проверката на Комисията. За нея Комисията е твърдяла, че въпреки развода, бившите съпрузи имат една и съща адресна регистрация, което обосновава извод за фактическо съжителство.

Имотът предмет на иска за отнемане е придобит от двамата ответници по наследяване от починалия им баща С.. Той е придобил имота чрез покупко – продажба от П. С.. Нейното право на собственост върху спорния обект е възникнало след влизане в сила на бракоразводното решение, което обуславя и извод, че тя е единствен собственик на имота към момента на разпоредителната сделка с бащата на проверяваното лице.

Не е спорно по делото, че в края на проверявания период в патримониума на проверяваното лице освен описания имот друго имущество не е налично.

Не е оспорена оценката на имота в размер на 27 000лв.

Не са спорни по делото предпоставките за образуване на проверката, както и осъждането на проверяваното лице за престъпление от списъка по чл.

108 , ал.1 от Закона.

Спорни пред първата инстанция са въпросите относно общите размери на доказаните доходи и приходи от законен източник, наличието на несъответствие, обема от имуществени права, включени от комисията в искането за отнемане, както изводите за формиране на несъответствие.

2

Ищецът носи тежестта на доказване на всички факти и обстоятелства, които в съвкупност изпълват изискването за доказване на иска по основание и размер. На доказване по-специално подлежат, съобразно законоустановените правила, за целия период на проверката от ищеца, чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, всички доходи, приходи и източници на финансиране по пар.1 т.2 ДР на закона; обичайните и извънредни разходи с посочването им по размер и основание; имуществото, индивидуализирано и оценено към момента на придобиване и притежавано в края на проверявания период.

За да е придобито незаконно наличното в края на изследвания период имущество, неговата придобивна стойност трябва да превишава с повече от 150 000 лева сумата на нетния доход за целия период, формирана от възмездно отчужденото имущество, притежавано в началото на изследвания период, доходи през същия период и други приходи след приспадане на направените разходи за неговата и на семейството му издръжка, като се вземат предвид и всички други факти и обстоятелства, които имат значение за изясняване произхода на имуществото и начина на неговото придобиване.

На ответника принадлежи процесуалното задължение

(доказателствената тежест) да установи, че имуществото, което е на значителна стойност, е придобито със средства от законен произход, че е разполагал със средства от законен източник, невключени в анализа, че е имал налични средства в началото на изследвания период, че конкретно имущество е закупено със средства от законен източник и всички други обстоятелства имащи отражение върху формиране на размера на несъответствието , респ. обосноваността на предположението по чл. 107, ал.2 от закона.

Проверяваният период е от 07.06.2009 г. до 07.06.2019г.

В своя икономически анализ комисията е признала за установени доходи, приходи и източници на финансиране общо 166 317лв.

Установени са обичайни и звънредни разходи за целия период общо в размер на 179628лв.

Според Комисията е налице отрицателен нетен доход -13 311лв.

На следващо място според Комисията е придобито имущество на стойност 285 368лв., което е формирано като сбор от различни по размер разходи, суми за вноски от трети лица, погасителни вноски по кредитни карти, получени застрахователни обезщетения, вноски на каса , преводи от трети лица, преводи към сметки на трети лица и вноски по лизинг.

От внимателния прочит на исковата молба и като съпостави с данните по заключенията на вещото лица съдът достига до извода, че по отношение на така описаните позиции не може да се направи извод за налично имущество на значителна стойност по смисъла на пар.1, т.4 ДР на Закона.

Всички те имат характеристиката на разходвани средства, не са налични по сметките на проверяваното лице и не могат да участват при формиране на несъответствието.

3

Дори да бъдат прибавени в разходната част те могат да бъдат взети предвид единствено при формиране на извод за нулев нетен доход , така както е прието в актуалната съдебна практика – Решение на ВКС по гр. дело № 5134 по описа за 2021 г. според което е неправилно недостигът на средства формиращи нетен доход да се квалифицира като „отрицателен нетен доход“.

Съгласно легалната дефиниция, установена с § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ, „нетни доходи“ са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Следователно, нетният доход, по смисъла на тази разпоредба, е превишението на общия размер на приходите (т. нар.

„брутен доход“) над общия размер на разходите през проверявания период, т.е.

– оставащите свободни, разполагаеми средства, които могат да са нулева, но не и отрицателна величина.

След като единственото доказано по делото имущество е на стойност по пазарни цени от 27 000лв. не е доказано несъответствие над законо установения размер от 150 000лв.

От правна страна съдът съобрази следното:

За да възникне потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество, трябва да бъдат надлежно установени материалните предпоставки, с които законът изпълва фактическия състав на гражданската конфискация – проверяваното лице да е привлечено като обвиняем за престъпление измежду тези, които са изброени в чл. 22, ал. 1 от закона, останалите ответници да са от кръга на лицата, за които законът допуска да бъдат проверявани и срещу тях да се насочва иск за отнемане на имущество, да е налично имущество на значителна стойност,придобито в проверявания 10-годишен период, да е налице значително несъответствие ( над 150 000лв. по приложимата норма по настоящото дело, §1, т. 3 от ДР на закона), въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от проверяваното лице имущество е от незаконен източник, като обосновано предположението, когато се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице (над 150000 лв.) Ако въз основа на събраните по делото доказателства не се установи изискуемото превишение, т.е. не се установи значително несъответствие, не се доказва наличието на една от законоустановените материални предпоставки за възникване на правото на държавата, а наличието им следва да бъде кумулативно. Предявеният иск, като неоснователен следва да бъде отхвърлен, ведно с последиците по закон.

Съобразно изложените от въззивния съд съображения, обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

4

Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд

РЕШИ:

Потвърждава решение № 26009/11.12.2023 г. по гр. дело № 40/2021 г. по описа на Сливенски окръжен съд.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5