Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16380 от 11.10.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 2510/2023
Вид
Решение № 16380
Подписан
11.10.2023
Състав
ИВЕЛИНА СТОЯНОВА КОЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 326 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 329, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 44, т. 3 · Семеен кодекс
  • чл. 49, ал. 1 · Семеен кодекс
  • чл. 53 · Семеен кодекс
  • чл. 56 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 16380 гр. София, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20231110102510 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба на Ц. Н. А., ЕГН **********, срещу Т. М.

А., ЕГН **********, която се поддържа и в съдебно заседание. Предявен е иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК, обективно съединен с небрачен иск по чл. 53 СК.

В молбата се твърди, че страните са сключили граждански брак на 01.01.1998 г. От брака си страните нямат деца, както и нямат собствено семейно жилище. Твърди се, че известно време след сключване на брака отношенията между страните се влошили. Към края на 1998г. те се разделили и оттогава не живеят заедно. Не поддържат никакви контакти и отношения помежду си. Моли бракът да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен без съдът да се произнася по въпроса за вината. Желае след прекратяване на брака да носи брачното си фамилно име – А.. Претендира разноски.

В дадения едномесечен срок от съда не е постъпил отговор от ответника.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Страните са съпрузи от 01.01.1998 г., което се установява от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак, като при сключване на брака жената е променила фамилното си име от Петрова на А.. Страните нямат родени от брака непълнолетни деца.

От показанията на св. Диана Петрова Русинова се установява, че повече от 20 години ищцата е живеела сама.

1

Видно от показанията на П.П, страните сключили брак преди повече от 20 години. След това те живеели малко време заедно. Ответникът много пиел, тормозел съпругата си и й вземал парите. Няколко пъти й нанасял побой.

Страните не живеят заедно повече от 15 години. Те нямат деца от брака си.

Живеели на квартира, като ищцата заплащала наема и сметките.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните правни изводи:

По отношение на иска по чл. 49, ал. 1 СК.

Като взе предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав, намира, че в конкретния случай е налице дълбоко и непоправимо брачно разстройство. Установи се, че страните са във фактическа раздяла от над 15 години. Съпрузите не поддържат никакви отношения помежду си. С оглед изложеното, бракът съществува формално, същият не е в интерес на съпрузите, обществено е неоправдан, поради което съдът счита, че следва да бъде прекратен на основание чл. 49, ал. 1 СК.

Претенция за предоставяне ползването на семейното жилище не е направена от никоя от страните. От доказателствата по делото се установява, че страните нямат родени от брака деца. Небрачните искове, какъвто е и този по чл. 56 СК, са обусловени искове и тяхното предявяване е задължително при предявен иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца. В случай, че същите не бъдат предявени, съдът се произнася служебно. Когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца, какъвто е и настоящият случай, процесът относно небрачните искове изцяло се подчинява на правилата на общия исков процес, на диспозитивното начало. С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че не е предявена претенция за ползване на семейното жилище от никоя от страните, съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Съгласно чл. 326 ГПК, с решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще. Активно легитимиран да предяви иск по чл. 53 СК е съпругът, който е променил фамилното си име при сключване на брака, като възраженията на другия съпруг в тази посока са ирелевантни. В настоящия случай ищцата е променила фамилното си име при сключване на брака от Петрова на А.. Същата е заявила желанието си след прекратяване на брака да носи брачното си фамилно име – А.. Предвид това, след прекратяване на брака ищцата ще носи брачното си фамилно име - А..

Относно разноските за делото

Претенция за заплащане на направените по делото разноски е заявена от ищцата. Предвид липсата на искане за произнасяне по въпроса за вината, разноските, съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК, остават за страните така, както са ги направили. Окончателната държавна такса, дължима за развода, е в размер на 2

50.00 лева, съгласно чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като на основание чл. 329, ал. 1 ГПК, следва да бъде заплатена по равно от двете страни, т.е по 25.00 лева.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД ГРАЖДАНСКИЯ БРАК , сключен с Акт за граждански брак № 0001 от 01.01.1998 г., съставен в с. Садовец, Община Долни Дъбник, Област Плевен, на Т. М. А., ЕГН ********** и Ц. Н. А., ЕГН **********, к а т о ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН , на основание, чл. 49, ал. 1, вр. чл. 44, т. 3 СК.

ФАМИЛНО ИМЕ – след прекратяване на брака Ц. Н. А., ЕГН **********, ще носи брачното си фамилно име А., на основание чл. 326 ГПК, вр. чл. 53 СК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ц. Н. А., ЕГН ********** за присъждане на разноски, като неоснователно.

ОСЪЖДА Т. М. А., ЕГН ********** , да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева – държавна такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА Ц. Н. А., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева – държавна такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3