Решение № 3210 от 09.09.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3210 гр. Варна, 09.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20233110116695 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава XIII от ГПК.

Oбразувано e по предявен от Е. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. .... № ...., срещу Община А., Булстат 000093385, с адрес: гр. А., обл. В., ул. .... № ..., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на следния недвижим имот, а именно: ПИ с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-147/17.08.2022 г. на ИД на АГКК, находящ се в с. К., община А., област Варна, с площ от 738 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: квартал 40, парцел V, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, на основание изтекла в негова полза повече от 10-годишна придобивна давност, при присъединяване на владението на наследодателите му, като считано от 13.08.1987 г. до месец юни 2007 г. имотът е владян от неговата баба Я. С. П., а от месец юни 2007 г. до датата на депозиране на исковата молба – от ищеца.

Ищецът излага, че е собственик на процесния имот по давност, чрез владение, упражнявано от него в периода от месец юни 2007 г. до датата на депозиране на исковата молба. Твърди, че имотът бил част от дворно място с площ от 2298 кв. м, притежавано от прадядо му С. Г. Г. въз основа на Нотариален акт № 116, том XV, дело № 5687/1974 г., като същият подарил неформално на своята дъщеря Я. С. П. - баба на ищеца, част от това дворно 1 място, а именно процесния имот, за 50-годишния й юбилей на 13.08.1987 г. Не успял да прехвърли имота на нейно име по надлежния ред – чрез нотариална сделка, поради боледуване, като на **.**.**** г. починал. От 13.08.1987 г. обаче до месец юни 2007 г. бабата на ищеца владяла подарения имот, съответно го придобила по давност, като през месец юни 2007 г. го подарила на своя внук – ищеца, също неформално; не го прехвърлила нотариално, тъй като и самата тя нямала документ за собственост. На 18.05.2023 г. наследниците на Я. П. и брат й А. Г. извършили доброволна делба на наследените от С. Г. Г. поземлени имоти с идентификатори *** и ***, при което майката на ищеца Т. П.а не получила дял, тъй като ищецът владеел процесния имот, макар и без документ за собственост. След делбата ищецът поискал да се снабди с констативен нотариален акт за владения от него имот, като при направените справки установил, че със Заповед № 1812/23.11.1987 г. от имота на прадядо му бил обособен парцел V-общински, който съставлява част именно от имота, владян от ищеца. Сочи, че процесният имот никога не е бил безстопанствен и никога не е бил стопанисван от или владян нито от държавата, нито от Общината. Счита, че дори същият да е бил общински, е придобит от него по давност преди подаването на исковата молба, предвид осъщестявано явно, непрекъснато и необезпокоявано владение от месец юни 2007 г. досега, към което се присъединява и владението на неговата баба Я. П. от 13.08.1987 г. до месец юни 2007 г.

Настоява искът да бъде уважен. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Община А. депозира отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на иска. Сочи се, че Община А. се явява собственик на процесния имот на основание §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, за което е и издаден Акт за частна общинска собственост № 7525/12.02.2024 г. Собствеността на Общината е възникнала ex lege, с публикуването на цитираната законова норма в ДВ, бр.

96/05.11.1999 г., с оглед предвидената в същата трансформация на частната държавна собственост в частна общинска собственост, като преди това собственик на имота е била държавата, въз основа на Акт за държавна собственост № 1982 от 08.11.1956 г. Изтъква се, че за това свидетелства и извършеното със Заповед № 1812/23.11.1987 г. на Председателя на ОНС – Варна, по искане на прадядото на ищеца С. Г. Г., изменение на плана на с. К., общ. А., при което в кв. 40 се образува парцел V-общински. Собствеността на държавата се установява и от отстъпено от същата с Договор № 57 от 13.09.1988 г. право на строеж върху горния парцел V-общински в полза на С. А. В. – вуйчо на ищеца, което право обаче не е реализирано и е погасено по давност по аргумент от чл. 67, ал. 1 от ЗС. Навежда се, че горното опровергава твърденията на ищеца за началния момент на осъществяваното от Я. П. давностно владение, тъй като същото не би могло да бъде упражнявано по време, в което върху имота е било надлежно учредено право на строеж от държавата. Изразява се становище, че имотът не е придобит по давност и защото, на основание чл. 68 от ЗС, за да бъде владението явно, трайно и несъмнено, установилият владение трябва да отблъсне владението на действителния собственик, спрямо когото свои имота, като в настоящия случай не са налични доказателства за каквито и да е действия, с които ищецът да е 2 противопоставил владението си на Общината или държавата. Сочи се и че няма как 10годишна придобивна давност срещу Общината или държавата да е изтекла през сочения от ищеца период, предвид разпоредбата на чл. 86 от ЗС, в редакцията й от 1951 г. до 1996 г., и §1 от ЗД на ЗС, в сила от 01.06.2006 г., според който давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2022 г., с изключение на периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г.

Настоява предявеният иск да бъде отхвърлен.

В съдебно заседание ищецът Е. П. П. не се явява лично, представлява се от адв. Д. А. от АК - Варна. Поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответната страна Община А. се представлява от И. Д. – директор на дирекция АПНО при Община А.. Оспорва исковата молба, поддържа депозирания отговор на същата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Акт № 7525 за частна общинска собственост от 12.02.2024 г., същият е съставен за ПИ с идентификатор *** по КК и КР на с. К., общ. А., обл. Варна, одобрени със Заповед РД-18-147/17.08.2022 г. на ИД на АГКК, целият с площ 738 кв. м, предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план – УПИ V-общински, кв. 40, при граници:

***, ***, ***, ***, ***, ***,

***; посочено е правно основание: чл. 2, ал. 1, т. 2, чл. 56, ал. 1, от ЗОС, §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС и Заповед РД-18-147/17.08.2022 г. на ИД на АГКК. (л. 57) Представен е Акт № 1982 за държавна собственост на недвижим имот, съставен на дата 08.11.1956 г. в с. К. - Варненско, за градина - 600 кв. м, при граници: И. К., С. Н. и улица, одържавена на основание изпълнителен лист от _ _ _ 195_ г. по гр. д. № _ _ _ от 195_ г. на Варненския народен съд. (л. 59, 154)

От писмо № ДУ-25-9400-48(1)/20.05.2025 г. от Областен управител на област с административен център Варна се установява, че в архива на Областна администрация Варна се съхранява единствено АДС № 1982/08.11.1956 г., без приложени към него документи, послужили за съставянето му. (л. 153)

От писмо изх. № ОС70-4/1/20.05.2025 г. от Зам.-кмет на Община А., обл. Варна, се установява, че в архива на Община А. не се съхранява АДС № 1982/08.11.1956 г., както и преписка по съставянето му (л. 155).

С Нотариален акт за собственост по давностно владение и наследство № 116, том XV, дело № 5687/1974 г., съставен от нотариус С. П. с район на действие Районен съд – гр.

Варна, на основание постановление от 29.11.1974 г., издадено по обстоятелствена проверка, С. Г. Г. от с. К. е признат за собственик по наследство, покупка и давностно владение на следния недвижим имот: дворно място, цялото от 2298 кв. м, от които в пл. № 164, парцел IV – 588 кв. м, в парцел V, пл. № 164 – 415 кв. м, и в пл. № 165 – 1295 кв. м, всички в кв. 40 по плана на с. К., Варненски окръг, ведно с построената в същото дворно място къща и стопански постройки. (л. 7)

Видно от молба вх. № 17/03.02.1987 г. до Председателя на ИК на ОбНС – с. А., със същата С. Г. Г. (С.) моли, тъй като с Акт № 1982/08.11.1956 г. от дворното му място са одържавени 600 кв. м, „да се ликвидира със собствеността между държавата и нас“. (л. 71) Видно от докладна записка № РД-9371/1/23.03.1987 г. до Председателя от Специалист „Държавни имоти“ при ОбНС – А., направено е предложение, по повод молба за 3 ликвидиране съсобствеността с държавата от лицето С. Г. Г., притежаващо два имота в с. К. с обща квадратура 2298 кв. м, от които 600 кв. м одържавени с Акт № 1982/08.11.1956 г., да бъде отреден общински парцел с площ от 600 кв. м, колкото е одържавената част от парцел V-164, кв. 40 по плана на с. К., целият от 845 кв. м. (л. 73)

Със Заповед № 1812/23.11.1987 г. Председателят на ИК на ОНС – Варна, одобрява изменението на регулацията на кв. 40 по плана на с. К., Варненски окръг, като се сливат парцели IV-164, V-161 и се разделят на парцели V-общински и IV-164 по сините и червените линии в приложената към заповедта скица № 305/26.03.1987 г. (л. 74) Представена по делото е скица № 306/26.03.1987 г. за сливането на парцели IV-164 и V-161 и разделянето им на парцели V-общински и IV-164 по сините и червените линии.

(л.14, 75)

Със Заповед № 585/15.06.1988 г. на Председателя на ОбНС – А., на С. А. В., гр. В., ул. .... № ...., е отстъпено правото на строеж за вилни нужди върху общинско дворно място, представляващо парцел V-общински, кв. 40 по плана на с. К., Варненска област, с площ 620 кв. м. Между Общински народен съвет – с. А., и С. А. В. е сключен Договор № 57 за отстъпено право на строеж върху държавна земя - парцел V-общински, кв. 40 по плана на с.

К., на 13.09.1988 г. (л. 65, 66)

От Удостоверение за наследници № 53/21.08.2008 г., издадено от с. К., Община А., обл. Варна, се установява, че С. Г. Г. (С.), ЕГН 1405101003, починал на **.**.**** г., е оставил следните наследници по закон: Я. С. П., ЕГН ********** – дъщеря, и А. С. Г., ЕГН ********** – син. (л. 8)

От Удостоверение за наследници изх. № 22710/06.08.2018 г., издадено от Община Варна, район „Приморски“, се установява, че Я. С. П., ЕГН **********, вдовица, починала на 21.02.1914 г., е оставила следните наследници по закон: Т. А. П.а, ЕГН ********** – дъщеря, и С. А. В., ЕГН ********** – син. (л. 9)

Видно от Удостоверение за раждане серия Р-79 № 006206, Т. А. П.а е майка на Е. П.

П., роден на **.**.**** г.

От заключението на вещото лице инж. Ж. Б. по допуснатата съдебно-техническа експертиза ( л. 136-150) се установява, че за територията на с. К. са изработени следните планове:

- кадастрален и регулационен план от 1931 г., в който имотите на прадядото на ищеца С. Г. С. в кв. 40 са означени като V-164 – с площ 950 кв. м, при граници: на запад – землищна територия, на север – парцел I-212, на изток – парцел IV-164, на юг – улица; IV-164 – с площ 1479 кв. м, при граници: на запад – парцел V-164, на север – парцели I-212, II-166 и III-166, на изток - улица, на юг – улица;

- регулационен план от 1987 г. (действащ към момента), с който със Заповед № 1812/23.11.1987 г. на Председателя на ИК на ОНС – Варна, е изменена регулацията на кв. 40, като от парцели V-164 и IV-164 са образувани нов парцел V-общински - с площ 666 кв. м, при граници: на запад – землищна територия, на север – парцел I-212, на изток – парцел IV164, на юг – улица; нов парцел IV-164 – с площ 1763 кв. м, при граници: на запад – парцел V-общински, на север – парцели I-212, II-166 и III-166, на изток - улица, на юг – улица;

- карта на възстановената собственост за територията в землище с. К., съгласно която на наследниците на С. Г. С. с Решение № 09/01.04.1999 г. на ПК – А., са възстановени имот с идентификатор *** по КК и КР от 2022 г. – с площ 1312 кв. м, и имот *** по същите КК и КР – с площ 738 кв. м, и двата граничещи на изток с процесния имот;

- кадастрален план от 2022 г. (действащ към момента), съгласно който ПИ с идентификатор *** – с площ от 738 кв. м, първоначално е записан с неизвестен собственик, а към настоящия момент – като собственост на Община А. на основание АЧОС № 156/14.02.2024 г.; границата между ПИ с идентификатор *** и ПИ с 4 идентификатори *** и *** е всъщност границата между урбанизираната и землищната територия на селото.