Решение № 1148 от 28.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1148 гр. София, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100507560 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20027598 от 06.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 23810, по описа за 2021 г. на СРС, 180 състав, е признато за установено по реда на чл.422,ал.1 от ГПК, че „Б.Е.Е.“ ООД дължи на „К.“ ЕООД на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.7,т.1,б.“б“, вр.чл.6§1, б.“б“ от Регламент /ЕО/№261/2004 г., вр.чл.99 от ЗЗД, сумата от 400 евро – представляваща обезщетение за закъснял полет № BGH5545 от 11.07.2019 г. с дестинация летище Бургас-летище Глазгоу, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 25.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 16.12.2020 г. по ч.гр.д.№ 58593/2020 г. по описа на СРС, 180 състав.

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна жалба от „Б.Е.Е.“ ООД против решението в неговата цялост. Сочи, че не е налице договор между ищеца и ответника - авиопревозвач, тъй като е представен сключен договор за пакетна туристическа услуга с "Балкан Холидейс". Твърди, че процесният полет бил част от мултимодално пътуване, включващо в себе си въздушен и друг вид превоз. Поддържа, че при допуснато при този вид пътуване закъснение, авиокомпанията не носи отговорност за закъснението, а всички вреди се поемат от туристическата агенция, организирала пътуването. Навежда доводи, че в тази хипотеза не се прилага Регламент /ЕО/ 261/2004 г., а Директива 90/314/ЕИО или Директива 2015/2302. Сочи, че ищецът не доказал по безспорен начин, че се е явил навреме за полета и че е бил допуснат до него. Дали пътникът се явил, или не, счита, че е важно обстоятелство, защото ако не се е възползвал от резервацията си, или не е бил 1 допуснат поради причини, които са в неговия контрол, то този пътник не би претърпял вредоносни последици от забавата на полета. Поддържа, че в случая не било проведено задължителното рекламационно производство по ЗГВ,представляващо процесуална предпоставка за предявяване на иска. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.

Въззиваемият в законоустановения срок е подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното:

Районният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за установяване на задължение в размер на 400 евро компенсаторно обезщетение за закъснял полет над 1 500 км.

По реда на проверката, уредена в чл. 269 ГПК, въззивният съд следи служебно за допустимостта на решението и за валидността му - в оспорената част, а по отношение на неговата законосъобразност е ограничен от доводите на страните. Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.

Производството по чл. 422, ал. 1 ГПК се развива след подадено от длъжника в срок по чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта по чл. 410 ГПК.

Неоснователен е довода на въззивника допуснати нарушения на императивни материално правни норми поради непровеждане на рекламационно производство по ЗГВ, което е предпоставка за упражняване правото на иск в случая. Това е така, тъй като приложното поле на рекламационното производство, предвидено в ЗГВ, е ограничено до исковете за ангажиране отговорността на превозвача при липси и повреди на багаж и товари, поради което съдът намира, че то не е задължителна предпоставка за допустимост на иска за обезщетение за закъснял полет по Регламент (ЕО) № 261/2004. Следователно първоинстанционният съд не е допуснал и нарушение на императивни материалноправни норми.

По съществото на спора, в допълнение към изложеното от СРС и като съобрази аргументите на страните във въззивното производство, настоящият състав намира следното :

Предвидената в посочения Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. отговорност на въздушните превозвачи урежда правото на парично обезщетение на пътниците на отменен полет за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз съобразно планираното разписание. Пътниците на закъснели полети с повече от три часа до крайния пункт на пристигане са в аналогично положение, доколкото търпят същото неудобство - загуба на време, равна на или по голяма от три часа спрямо планираното разписание на полета им. Целта е пътниците да бъдат компенсирани за претърпените от тях вреди. В този смисъл е практиката на СЕС - Решение от 19.11.2009 г. по съединени дела C - 402/07 и С - 432/07/, която е задължителна при тълкуването на разпоредбите на Регламента.

Съгласно чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент № 261/2004 г., пътниците имат право на обезщетение при голямо закъснение (продължило три или повече часа), което е в размер на 400 евро за всички полети на територията на ЕС над 1 500 км. Разстоянията се измерват по метода на дъгата на големия кръг. Регламентът не съдържа дефиниция 2 за закъснение на полет, но „полет" по смисъла на регламента е операция по въздушен транспорт, осъществена от въздушен превозвач.

За да възникне за ищеца право на обезщетение по чл. 7, § 1 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 в негова тежест е да докаже, че е сключил договор за въздушен превоз с дестинация над 1 500 км., който е закъснял с повече от 3 часа.

Безспорно е между страните, че Д.К. е резервирала и закупила билет за полет BGH5556, който е следвало да бъде изпълнен от ответника на 11.07.2019 г. по направление от Летище Бургас до Летище Глазгоу, че резервацията на билета е извършена чрез „Балкан Холидейс“, че по разписание полетът е следвало да бъде изпълнен с час на излитане 16:20 часа и час на касацане – 18:20 часа, както и че същият е бил изпълнен със закъснение повече от три часа и че разстоянието на изпълнения полет е над 1500 км., както и че вземането на Д.К. е било прехвърлено с договор за цесия на ищеца, за което ответникът е бил надлежно уведомен.

Въззивният съд намира за изцяло неоснователно възражението на ответника в жалбата, че поради липса на сключен договор за превоз, тъй като между ищеца и „Балкан Холидейс“ бил сключен договор за туристическа услуга, не следвало да отговаря по предявения иск.

Според решение на СЕС от 26.03.2020 г. по дело C‑215/18 Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 трябва да се тълкува в смисъл, че пътникът на полет, закъснял с три часа или повече, има право да предяви иск за обезщетение на основание на членове 6 и 7 от регламентa срещу опериращия въздушен превозвач дори ако между пътника и този въздушен превозвач няма сключен договор, а полетът е част от пакетно туристическо пътуване, което попада в обхвата на Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13.06.1990 г. относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки.

С оглед на изложеното съдът намира, че независимо че не са налице договорни правоотношения между страните, ответникът е надлежен ответник по предявения иск за обезщетение от закъснял полет, за който е приложим Регламент № 261/2004 г.

Настоящият състав приема за неоснователно и възражението, че не е доказано Д.К. да се е е явила на гишето за регистрация преди полета.

Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз (Определение от 24.10.2019 г. по дело С - 756/18 на Съда на Европейския съюз ) "чл. 3, § 2, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 следва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет, който има закъснение от три или повече часа, установено при пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този полет, не може да бъде отказано предвиденото в разглеждания регламент обезщетение единствено поради това, че в рамките на претенцията си за обезщетение не са доказали, че са се представили на гишето за регистрация на този полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което националната юрисдикция следва да провери".

Даденото в практиката на СЕС тълкуване на чл. 3, § 2, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 обосновава извод, че ако пътникът разполага с потвърдена резервация от въздушния превозвач за съответния полет, то представянето му на гишето за регистрация на закъснял полет, чрез който е бил превозен, се презюмира. В този случай в тежест на въздушния превозвач е да проведе обратно доказване, че пътникът 3 не е бил превозен чрез съответния полет. Такова доказване не е проведено по делото.

Следователно изводът на СРС в оспореното решение, че ответникът „Б.Е.Е.“ ООД е легитимиран да отговаря по предявения иск за обезщетение от закъснял полет, за който е приложим Регламент № 261/2004 г., е обоснован.

Неоснователни са и възраженията за непроведена рекламационна процедура по ЗГВ, доколкото рекламационното производство по ЗГВ не е необходима предпоставка за правото на обезщетение по Регламента. Приложното поле на рекламационното производство касае исковете за отговорност при липси и повреди на багаж и товари, какъвто не е настоящият случай.

Предвид изложеното в съвкупност, въззивният състав приема, че по делото са доказани всички елементи от фактическия състав за установяване правото на обезщетение по чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г.

Предвид съвпадането на решаващите изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението следва да се потвърди изцяло, включително в частта по присъдените в тежест на ответника разноски.

С оглед изхода на спора, право на разноски има въззиваемият. Същият е поискал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС, за което е представил доказателства – договор за правна помощ и процесуално представителство, от който е видно, че уговорената сума следва да се заплати в брой, за което се съставя разписка. Такава разписка е представена по делото, като от нея се доказва извършването на посочения разход, поради което следва да бъде присъдена на въззиваемия.

Такава мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20027598 от 06.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 23810, по описа за 2021 г. на СРС, 180 състав.

ОСЪЖДА „Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК: ******* да заплати на „К.“ ЕООД, ЕИК: ******* сума в размер на 360 лв. с ДДС – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4