Решение № 146 от 21.12.2023, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Панагюрище, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Нонка Цв. Стоянова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20235230100394 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод искова молба от Н. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Панагюрище, ул. „******“ №8, чрез адвокат К. С. от АК Пазарджик, със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. „****“ № 18, против М. К. К., ЕГН ********** и М. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Панагюрище, ул. „*****“, бл.2, вх.9, ет.3.

В исковата молба се твърди, че на 22.10.2003 г. ищецът е продал на ответника М. К.

½ ид. част от недвижим имот с идентификатор ***** *** **** * по кадастралната карта на гр. Панагюрище, представляващ търговски обект - кафе-аперитив, сграда за обществено хранене, със застроена площ от 101 кв.м, на един етаж, с административен адрес: гр.

Панагюрище, ул. „****“ № 6, който обект е застроен в недвижим имот с идентификатор ***** *** **** по кадастралната карта на гр. Панагюрище. Сочи, че другата ½ ид. част от имота, който е построил в резултат на реализирано право на строеж, учредено на името на Д., е останала собственост на ищеца.

Твърди, че е неоснователно и невярно твърдението на ответниците, че са придобили собствеността върху процесната сграда - кафе - аперитив, в резултат на приращение.

Подчертава, че именно Н. Д. е придобил имота, като резултат на учредено в негова полза право на строеж с Нотариален акт №198, т.1, нот. дело №147/2003 г. по Общия регистър на Нотариус №390, което ищецът е реализирал, евентуално в резултат на изтекла в негова полза кратка петгодишна давност, на която се позовава изрично, с оглед направеното оспорване от ответниците К.и на представения от него констативен нотариален акт №198/2003 г. на нотариус П. К..

Според ищеца, с ответниците не могат да постигнат съгласие за подялба на недвижимия имот.

По наведените твърдения се иска от съда да постанови решение, с което да бъде допуснат до делба посочения търговски обект, а именно - имот с идентификатор ***** *** **** * по кадастралната карта на гр. Панагюрище, представляващ търговски обект - кафеаперитив, сграда за обществено хранене, със застроена площ от 101 кв.м, на един етаж, с 1 административен адрес: гр. Панагюрище, ул. „****а“ №6.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването се явява ищецът и адвокат К. С. от АК Пазарджик, които молят съда да уважи исковата претенция. Депозира писмена защита.

В срока по чл.131 от ГПК, ответниците са депозирали отговор на исковата молба, чрез адвокат З. М. и адвокат П. Х. от АК Пазарджик, в който се излага становище за допустимост и неоснователност на предявената искова претенция.

Твърдят, че ищецът Д. не е титуляр на правото на собственост върху претендирана ½ ид. част от процесния недвижим имот. Заявяват, че този имот е построен в недвижим имот с идентификатор ***** *** ****, който е съсобствен в равни квоти между М. К. и неговия брат Н. Д. К.. Този факт, според писмения отговор, се установявал от Нотариален акт №133, т.1, нот. дело №414/1966 г. по описа на Панагюрския районен съд за нотариалните дела и удостоверение за наследници от 26.08.1992 г.

Ответниците сочат, че в полза на двамата съсобственици на поземления имот, като единствени наследници по закон на Д Н К, на основание чл.56, ал.1 от ЗТСУ (отменен), община Панагюрище е издала Разрешение за строеж №204/23.11.1994 г. по одобрен архитектурен проект от същата дата. Именно от тогава е издаден и протокол за определяне на строителна линия и ниво. Ответниците подчертават, че констатациите в издадения в полза на ищеца Нотариален акт №198, т.1, нот. дело №147/2003 г. по Общия регистър на нотариус №390 - П.К., са базирани върху същото строително разрешение, същия одобрен архитектурен проект и същия протокол за определяне на строителна линия и ниво, които ползват наследниците на Д К, а не ищецът Д.. Уточнява се, че представеният пред нотариуса Нотариален акт за учредяване право на строеж №83/05.03.1997 г. на Районен съд Панагюрище не поражда права за ищеца Д. върху построената сграда, защото в негова полза не е издавано строително разрешение на основание чл.50, ал.2, т.1 от ЗТСУ, нито на основание чл.148 от ЗУТ, понеже той не е реализирал правото на строеж в рамките на срока по чл.67, ал.1 от ЗС и следователно учреденото му право на строеж е било погасено преди построяването на сградата.

Ответниците оспорват съдържанието на издадения в полза на ищеца нотариален акт №198, т.1, нот. дело №147/2003 г. по общия регистър на нотариус №390 - П К, тъй като представените на нотариуса писмени доказателства не установяват притежаваното от Д. право на собственост върху описаната в акта сграда. Според писмения отговор на исковата молба, съгласно Тълкувателно решение №19/21.03.2013 г., постановено по тълкувателно дело №11/2011 г. на ОСГК на ВКС, е прието със задължителна за съдилищата сила, че констативен нотариален акт, с който се признава право на собственост за недвижим имот по реда на чл.587 от ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по реда на чл.179, ал.1 от ГПК, относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти, а констатацията на нотариуса представлява правен извод, а не удостоверен от него факт.

Ответниците оспорват констатациите на нотариуса за принадлежността на правото на 2 собственост към патримониума на ищеца Д., като молят на основание чл.537, ал.2 от ГПК, да бъде отменен КНА №198, т.1, нот. дело №147/2003 г. по Общия регистър на Нотариус №390 - П К.

Твърдят, че на основание чл.67, ал.1 от ЗС, правото на ищеца да строи върху чужда земя, отстъпено на 05.03.1997 г., е било погасено поради неупражняването му в петгодишен срок, а правото на собственост върху построената, след изтичането на петгодишния срок, постройка, е придобито от собствениците на земята, по силата на правилата за приращение, посочени в чл.92 от ЗС. Ответниците твърдят, че собствениците на земята са били единствени владелци на поземления имот и на сградата през целия период от момента, когато са наследили имота през 1992 г. и след построяване на сградата, до момента на предявяване на писмения отговор.

По изложените твърдения се иска от съда отхвърли иска за делба като неоснователен и на основание чл.537, ал.2 от ГПК, издаденият в полза на ищеца констативен нотариален акт №198, т.1, нот. дело №147/2003 г. по Общия регистър на Нотариус №390 - П К, да бъде отменен.

В проведеното съдебно заседания, при редовност на призоваването, за ответниците се явяват адвокат З. М. и адвокат П. Х. от АК Пазарджик, като искат от съда да постанови решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот от 21.05.2003 г., № 198, т.I, нот. дело №147/2003 г. по Общия регистър на Нотариус №390 - П К се установява, че ищецът е признат за собственик на процесния имот, като затова нотариуса е съобразил нотариален акт за учредяване право на строеж №83, т.1, н.д.№113/1997 г. на Панагюрски PC, одобрен на 23.11.1994 г. архитектурен проект, разрешение за строеж №204/03.11.1994 г., протокол за определяне на строителна линия и ниво №16/05.11,1995 г. на Отдел „Архитектура и благоустройство“ при Община Панагюрище, скица №511/29.11.2002 1. на Дирекция "ТСУ" при Общ Панагюрище, удостоверение за описание и идентичност на имот №1402/05.12.2002 г. на Дирекция „ТСУ“ при общ. Панагюрище, удостоверение за наследници на Д Н К от 26.08.1992 г. и удостоверение за данъчна оценка №1303-110/10.03.2003 г. на данъчно подразделение Панагюрище.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот от 22.10.2003 г., № 111, том. III, рег.

№4424, дело № 399/2003 г. на нотариус П К, ищецът прехвърлил правото на собственост върху ½ ид.ч. от процесния имот на ответника М. К., а именно ½ ид.ч. от недвижим имот с идентификатор ***** *** **** * по кадастралната карта на гр. Панагюрище, представляващ търговски обект - кафе-аперитив, сграда за обществено хранене, със застроена площ от 101 кв.м, на един етаж, с административен адрес: гр. Панагюрище, ул. „****“ № 6, който обект е застроен в недвижим имот с идентификатор ***** *** **** по кадастралната карта на гр.

3

Панагюрище. По време на изповядване на сделката, ответникът е бил в граждански брак с ответницата М. К., поради което процесните идеални части в СИО.

От нотариален акт за продажба на недвижим имот от 13.08.1966 г., № 133, т. I, дело № 414/1966 г, се установява, че недвижимият имот, в който е построен процесния имот, предмет на делба е придобит от бащата на ответниците – Д Н К. От удостоверение за наследници на посоченото лице, се установява, че негови наследници са ответникът М. К. – син и Н Д. К – син.

По делото е представено разрешение за строеж № 204/23.11.1994 г., издадено от общ.

Администрация гр. Панагюрище, в което е посочено, че на наследниците на Д К, в недвижим имот, за който е отреден парцел IV-3014, в квартал 172 по регулационния план на гр. Панагюрище се разрешава да построят кафе-аператив. Представен е протокол № 16 за определяне на строителна линия и ниво на обекта. Постъпило е писмо от общ.

Панагюрище, в което е посочено, че това е единственото разрешение за строеж за посочения имот.

От представения нотариален акт за учредяване право на строеж от 05.03.1997 г., № 83, т.I, дело № 113/1997 г. на нотариус Б се установява, че в полза на ищеца е учредено право на строеж от ответника М. К. и Н К, действащ чрез пълномощника си Р И К, на кафеаператив и магазин до 100 кв.м. на един етаж, в следния недвижим имот – дворно място от 328 кв.м., за който е отреден парцел IV-3014, в квартал 172 по регулационния план на гр.

Панагюрище, с урегулирана площ от 403 кв.м. при посочени съседи. Уговорено е, че правото на строеж се отстъпва от учредителите безвъзмездно.

Ищецът е представил искане за сключване на договор за присъединяване на обекти към електропреносната мрежа на процесния имот от 27.06.20003 г., становище за условията и начина за присъединяване към мрежата, договор за присъединяване на обекти към електропреносната мрежа от 09.07.2003 г., договор за продажба на електрическа енергия от 15.07.2003 г., сключен между „Хермес – 91“ ЕООД, представлявано от ищеца и „Електроразпределение – Пловдив“ ЕАД. Представено е й съгласуване проект с „ВиК Панагюрище“ ЕООД и договор за възлагане на строителство, удостоверение за данъчна оценка и молба до „ХЕИ“ гр. Пазарджик. От посочените документи се установява, какви действия, респективно кога процесния имотът е бил електроснабден, водоснабден и кога какви действия е предприел ищеца за шпакловане и боядисване на заведението.

За изясняване на фактическа страна по делото в качеството на свидетели са разпитани – С К Г, К Н К, С К К и С П Ч.

От показанията на свидетелите С Г и К К се установява, че познават ищеца. И двамата свидетели посочват, че строежът на кафе-аперативът е започнал 1998 г. и е приключил до към 1999 г./2000 г.. Свидетелят Г споделя, че основно е виждал ищеца, докато е строял, както и ответникът М. К., който е виждал и да събира ябълки и да подрязва овощните дървета, които се намирал в дворното място. Двамата свидетели изясняват, че са помагали на ищеца да вкарат маси в заведението. Изясняват и какво е състоянието на 4 сградата в момента,

От показанията на свидетелите С К и С Ч се установява, че и двамата живеят в непосредствена близост на процесния недвижим имот. Изясняват, че първоначално в имота е имало стара къща, която била бутната, след което ответникът К. започнал да строи новата постройка /процесната/. Свидетелят К посочва, че сградата е построена след 2000 г., около 2005/2006/2007 г.. Споделя че дворът се обработвал от ответника К., като имало и засадени овошки. Посочва, че двамата ответниците са отивали да почистят сградата и прозорците.