Решение № 330 от 26.06.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. Дупница, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Ат. Пиронев при участието на секретаря ЛИЛИ К. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело № 20251510102876 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Банка ДСК“ АД срещу Б. Й. А..

Ищецът твърди, че между него и Й. А. А. било налице облигационно отношение, възникнало въз основа договор за кредит за текущо потребление от 08.01.2021 г., по силата на който бил отпуснат кредит в размер на 5000 лв., който следвало да бъде върнат в срок до 90 месеца от усвояването му. Кредитът следвало да бъде върнат до 08.07.2028г., но длъжникът не изпълнявал задълженията си по договора. Поддържа, че кредитополучателят починал на 28.02.2021г., а ответникът като негов наследник отговарял за задълженията по договора, като заявил пред банката, че поема издължаването на сумите по договора. Моли да бъде признато по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми, за които твърди, че имало издадена в негова полза заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК:

4965,49 лв. – непогасена главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 21.03.2024 г. до изплащане на вземането, 1762,49 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 08.03.2021 г. до 22.01.2024 г., 182,47 лв. – обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 08.03.2021г. до 22.01.2024г., 106,52 лв. законна лихва за забава за периода от 23.01.2024г. до 18.03.2024г., 120 лв. – разходи при изискуем кредит.

Ответникът Б. Й. А. е получил препис от исковата молба чрез назначения от съда особен представител, по която е депозирал отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Възразява ответникът да е поел цялото задължение по кредита въз основа заявлението, на което се позовава ищецът, съотв. че същият има качеството солидарен длъжник за пълния размер на задълженията по договора. Позовава се на наличието на 1 застрахователно правоотношение, по което ищецът може да е получил изпълнение на претендираните вземания. Счита, че не било спазено изискването за минимален шрифт.

Намира за нищожни клаузите, в които е предвидено заплащането на разходи при изискуем кредит. Намира за недоказано твърдението на ответника, че подаденото от ответника заявление се отнася до процесния договор за кредит. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 92 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По делото не се спори, а и от приложения договор за кредит за текущо потребление от 08.01.2021 г. е видно, че банката-ищец е отпуснала в полза на Й. А. А. кредит за текущо потребление в размер на 5000 лв. (чл. 1), който подлежи на връщане за срок от 90 месеца (чл.

2) съобразно уговорения погасителен план (чл. 5).

Основният спор между страните се свежда до това дали процесният договор е недействителен, по който въпрос съдът намира следното:

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл. 22 ЗПК неспазването на изискванията по чл. 10, ал. 1 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.

В съдебната практика по приложение на цитираните разпоредби се приема, че при съществуващ между страните спор относно размера на шрифта, преценката дали той е помалък от 12 не може да се основава само на прочита на документа, нито на използването на програма за конвертирането му, а подлежи на установяване чрез експертиза (Решение № 50206 от 25.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3578/2020 г., III г.о., Решение № 151 от 10.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 1428/2025 г., II т. о.). Предвид императивния характер на нормата, при преценката за размера на шрифта на договора не се допуска математическо закръгляне на резултата от измерването, съотв. не се извършва преценка дали разликата е незначителна (Решение № 50084 от 9.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 875/2022 г., I т. о.).

В случая от приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза е видно, че Приложение № 1 („Погасителен план и ГПР“ - л. 14) и Приложение № 3 („Такси по кредит за текущо потребление“), представляващи неразделна част от договора (съгласно чл. 2.1., чл. 5, чл. 18, чл. 21 и др. от договора), са изготвени на шрифт размер № 10, с изключение на удебелените писмени знаци в горния край на листовете.

Доколкото посочените приложения съставляват елемент от договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК, неспазването на императивното правило за размер на шрифта води до недействителност на целия договор за кредит (чл. 22 ЗПК). При това 2 положение, с оглед установената недейтвителност на договора за кредит, кредитополучателят дължи единствено връщане на чистата стойност на кредита без лихва или други разходи, след приспадне на вече платените суми (Решение № 288 от 16.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 121/2025 г., I т.о., Решение № 50084 от 09.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 875/2022г., I т.о.).

В конкретния случай отпуснатият кредит е в размер на 5000 лв., а общата платена сума е в размер на 84,65 лв., при което следва да се приеме, че по процесния договор за заемателя Й.

А. А. е възникнало задължение да заплати сумата от 4915,35 лв.

От представеното удостоверение за наследници (л. 97-гръб) е видно, че Й. А. е починал на 28.02.2001г., като е оставил за свои законни наследници двете си деца – ответникът Б. А. и Р.

А.. По делото не се твърди Р. А. да се е отказал от наследството на баща си, поради което следва да се приеме, че ответникът Б. А. отговаря на основание наследствено правоприемство за ½ от задълженията на неговия наследодател.

Неоснователно е становището на ищеца, че ответникът Б. А. отговарял и за останалата част от задълженията по договора, тъй като с подаденото заявление до банката (л. 30) е поел цялото задължение по договора, респ., че е встъпил и в дълга на другия наследник.

Поемането на дълг може да се реализира под формата на встъпване (чл. 101 ЗЗД) или заместване (чл. 102 ЗЗД), като във всеки от случаите се касае за договор със страни новия длъжник и кредитора/стария длъжник. В конкретния случай представеното заявление съставлява едностранно изявление на Б. А., а в неговото съдържание не се съдържа каквото и да било позоваване на задълженията, за които отговаря другият сънаследник Р. А..

Напротив, в заявлението изрично е посочено, че се подава от ответника „като наследник, приел наследството на починалия кредитополучател/съдлъжник Й. А. А.“. Няма основание в такъв случай изявлението на ответника да се интерпретира превратно като му бъде придава смисъл, който не може да се извлече от тълкуването на самото заявление.

По изложените съображения като основателен следва да се уважи предявеният иск за сумата от 2457,68 лв., представляваща задължение за връщане на чистата стойност на кредита (чл.

23 ЗПК), съразмерна на наследствения дял на ответника (1/2 от 4915,35 лв.), като за разликата до пълния предявен размер от 4965,49 лв. искът за главница подлежи на отхвърляне, както и предявените искове за следните суми: 1762,49 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 08.03.2021 г. до 22.01.2024 г., 182,47 лв. – обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 08.03.2021г. до 22.01.2024г., 106,52 лв. законна лихва за забава за периода от 23.01.2024г. до 18.03.2024г., 120 лв. – разходи при изискуем кредит.

На основание Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026г. и предвидения в него принцип на приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро (чл. 11), установените като дължими и недължими суми, следва да бъдат посочени в диспозитива на настоящия съдебен акт в евро, като превалутирането и закръгляването следва да се извърши съобразно чл. 12 и чл. 13 от същия закон.

3

При този изход на спора ищецът има право на разноски съобразно уважената част от предявените искове. Съгласно т. 12 ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС с решението по чл. 422 ГПК съдът се произнася и по дължимостта на разноските в заповедното производство.

Следователно ответникът следва да заплати в полза на ищеца, следните разноски: 25,13 евро - държавна такса в заповедното производство, 8,80 евро – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, 25,13 евро - държавна такса в исковото производство, 17,60 евро - юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, 206,62 евро – разноски за експертизи и 137,74 евро – разноски за особен представител. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, съобразно отхвърлената част от предявените искове, но в случая такива не следва да се присъждат, тъй като не са ангажирани доказателства за действителното им извършване.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б. Й. А., ЕГН:

**********, с адрес: обл. Кюстендил, общ. Бобошево, с. ***, ул. „*** дължИ на „Банка ДСК“ АД, ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.

„Московска“ № 19 следните суми, дължими по сключен между „Банка ДСК“ АД и Й. А. А. договор за кредит за текущо потребление от 08.01.2021 г.: 1256,59 ЕВРО (равностойност в евро на 2457,68 лв.) – непогасена главница дължима като чиста стойност на кредита по чл.

23 ЗПК, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 21.03.2024г. до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница за разликата над уважения размер от 1256,59 евро (равностойност в евро на 2457,68 лв.) до пълния предявен размер от 2538,81 евро (равностойност в евро на 4965,49 лв.), иска за сумата от 901,15 евро (равностойност в евро на 1762,49 лв.) - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 08.03.2021 г. до 22.01.2024 г., иска за сумата от 93,30 евро (равностойност в евро на 182,47 лв.) – обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 08.03.2021г. до 22.01.2024г., иска за сумата от 54,46 евро (равностойност в евро на 106,52 лв.) - законна лихва за забава за периода от 23.01.2024г. до 18.03.2024г., както и иска за сумата от 61,36 евро (равностойност в евро на 120 лв.) – разходи при изискуем кредит, за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 603/2024г. по описа на Районен съд – Дупница.

ОСЪЖДА Б. Й. А., ЕГН: **********, с адрес: обл. Кюстендил, общ. Бобошево, с. ***, ул. „*** да заплатИ на „Банка ДСК“ АД, с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 сторените по делото разноски, както следва:

25,13 евро - държавна такса в заповедното производство, 8,80 евро – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, 25,13 евро - държавна такса в исковото производство, 17,60 евро - юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, 206,62 4

ЕВРО – разноски за експертизи и 137,74 евро – разноски за особен представител.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщение за изготвянето му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

5