Определение № 547 от 22.12.2023, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ *47 гр. К., 22.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно частно гражданско дело № *0235100500351 по описа за 2023 година

Производството е по чл.248, ал.3 от ГПК.

С определение № 352/29.09.2023 г., постановено по гр.д. № *11/2023 г. по описа на РС – М., е оставена без уважение молбата на ТП на НОИ - гр.К. за изменение на решение № 164/26.06.2023 г. по гр.д. № *11/2023 г. по описа на РС – М., като неоснователна.

Недоволен от така постановеното определение е останал частният жалбодател ТП на НОИ - гр.К., който го обжалва чрез своя процесуален представител – ю.к. З.Б., като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се сочи, че при уважаване на предявения положителен установителен иск за трудов стаж на ищеца следва да се присъждат разноски на основание чл.78 ал.1 от ТПК, освен ако са налице предпоставките но чл.78, ал.2 от ГПК. Твърди, че съгласно чл.9, ал.2 от ЗУТОССР, по делата за установяване на осигурителен стаж заплатените от ищеца разноски, в това число и за адвокатско възнаграждение не се присъждат в тежест на ответната страна и при уважаване на иска, в отклонение от общото правило на чл.78 ал.1 от ГПК. Излага съображения, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска, разноските не следва да се възлагат в тежест на ищеца. Сочи, че с молба да РС - М. в хода по същество било изразено становище съда да постанови решение, с което да уважи исковата молба на Ф. С. Р., поради 1 което била налице е една от предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК, а именно ответника да признае иска. Сочи също, че с поведението си ответникът не дал повод за завеждане на иска поради това, че осигурителят, в случая ТКЗС с.

М., след прекратяване на дейността си, не е предал за съхранение цялата си трудовоправна документация в съответното Архивохранилище на ТП на НОИ. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на РС - М., за произнасяне по същество по подадената жалба за изменение на Решение № 164 от 26.06.2023 г. по гр. дело № *11/ 2023 г. по описа на същия съд, в частта за разноските.

Ответницата по частната жалба Ф. С. Р., не е представила отговор на основание чл.276, ал.1 от ГПК.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с частната жалба, констатира:

Частната въззивна жалба е допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване. По същество разгледана същата е неоснователна.

Гр.д. № *11/2023 г. по описа на РС – М. е било образувано по предявен иск от Ф. С. Р. против ТП на НОИ - гр.К., с правно основание чл.3, ал.1 от ЗУТССР, за установяване на трудов стаж в К. – сило М., преименувано на ТКЗС – с.М., за времето от 01.01.1984 г. до 31.12.1984 г. В исковата молба е посочено, че във връзка с подадено заявление за отпускане на пенсия, такава й била отказана, тъй като не й бил зачетен поради незачетен осигурителен стаж поради несъхраняване на ведоМ.ите в ТП ПОИ – К..

Ответникът е изразил становище за допустиМ. на предявения иск в представен отговор на основание чл.131 от ГПК. В съдебно заседание е представил писмена молба, с която е изразил становище за основателност на предявения иск.

С решение № 164/26.06.2023 г. по гр.д. № *11/2023 г. по описа на РС – М., е признато за установено по отношение на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - К., с адрес: гр.К., ул.„Б.“ № *, че Ф. С.

Р., с ЕГН:**********, с адрес: обл.К., общ.М., гр.М., ул.„Б.“ № *, вх.*, ет.*, ап.*, е положила трудов стаж в К. - село М., в последствие преименувано на ТКЗС — с.М., за времето от 01.01.1984 г. до 31.12.1984 г. на длъжност „счетоводител“ , на основание чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР.

2

Със същото решение Националния осигурителен институт - К., с адрес: гр.К., ул.„Б.“ № *, е осъден да заплати на Ф. С. Р., с ЕГН:**********, с адрес: обл.К., общ.М., гр.М., ул.„Б.“ № *, вх.*, ет.*, ап.*, сумата в размер на 750 лв., заплатено адвокатско възнаграждение.

Против постановеното решение е подадена въззивна жалба от ТП на НОИ – К. с искане за отмяна на решението в частта за разноските. С определение 328/30.08.2023 г. по в.гр.д. № *13/2023 г. по описа на ОС – К., е прието, че въззивната жалба представлява молба за изменение на решението в частта за разноските, поради което делото е върнато на РС - М. за произнасяне по искането.

При така установените данни по делото, въззивната инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд е присъдил адвокатско възнаграждение за адвокатско възнаграждение на ищцата. Съгласно ТР № */06.06.2016 г. по тълк. дело № */15 г. на ОСГК на ВКС, в производството по чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР са приложими общите правила на ГПК за присъждане на разноските. В мотивите на посоченото Тълкувателно решение е разяснено, че разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗУТОССР установява специално правило, което е в отклонение от общите правила на чл.78 от ГПК, но то се отнася единствено за исковите производства за установяване на осигурителен стаж по чл.1, ал.1, т.2 от ЗУТОССР. Или, в производството по установяване на трудов стаж на ищеца се дължат разноски за адвокатско възнаграждение.

Неоснователен е и изложеният в частната жалба довод, че в случая е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК. Действително, в съдебно заседание ответникът не е оспорил иска по същество и е изразил становище за неговата основателност, но също така е отказал да отпусне пенсия на ищцата, с което е дал повод за завеждане на делото. Също така не е било направено и признание на предявения иск, каквито доводи сее излагат в частната жалба.

Изразеното становище за основателност на иска не представлява признание по смисъла на чл.237, ал.1 от ГПК.

Предвид изложеното, въззивната частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Ето защо и на основание чл.278, ал.1 от ГПК, въззивният съд 3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна частна жалба вх. №

*470/16.10.2023 г. по входящия регистър на РС – М., подадена от ТП на НОИ - гр.К., против определение № 352/29.09.2023 г., постановено по гр.д. № *11/2023 г. по описа на РС – М., като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4