Протокол № 195 от 22.06.2022, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 195 гр. С., 21.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева

Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело № 20222200100089 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищцата СЛ. СТ. ХР., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Г.Р. от АК София, надлежно упълномощен по делото от 17.12.2021г. с пълномощно, приложено по делото.

Ответното ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, редовно призовано, се представлява от адв. К. Г. от САК, надлежно преупълномощен от Адвокатско дружество „Г. и М.” от 04.05.2021г.

Свидетел, пор. № 7 – Р. И. К., нередовно призована, не се явява.

СТРАНИТЕ: Молим да се даде ход на делото.

Поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

ПРИСТЪПВА към изясняване на спора от фактическа страна.

Адв. Р.: Уважаема госпожо Председател, заявявам, че поддържам исковата молба ведно с всички доказателствени искания. Оспорвам представения отговор на исковата молба. Моля да се приемат допуснатите писмени доказателства с исковата молба. Заявявам, че водим двамата ни допуснати свидетели за неимуществени вреди. Поддържам доказателственото искане за комплексна психолого-психиатрична експертиза. Моля да се приемат представените писмени доказателства

1

Адв. Г.: Поддържам отговора.

Съдът прикани страните към спогодба.

Адв. Р.: Госпожо Председател, ние сме отворени за приключване на спора по извън съдебен ред. Това коментирахме с колегата пред залата, но така и така сме тук, нека да разпитаме свидетелите за неимуществени вреди, като считаме, че съдебно-медицинската експертиза и психологопсихиатричната ще ни помогнат да изясним спора по извън съдебен ред полесно.

Адв. Г.: Госпожо Председател, в дружеството ни има политика често да отправяме предложения, когато са налице основания за приключване на спора по доброволен ред. Днес се снабдих с документи от досъдебното производство, които ще предоставя на дружеството и вероятно ще направя предложение за приключване на спора извън съдебно.

На основание чл. 146 ал. 1 от ГПК, съдът пристъпва към устен доклад на делото.

В исковата молба се твърди, че на 10.12.2021г. около 15:30ч., в гр. С., бул. „Бургаско шосе“, до блок 63, на пешеходна пътека лек автомобил „Опел Зафира“ с per. № *******, управляван от Р. Й. Кр., блъснал ищцата.

Твърди се, че отговорността за настъпването на инцидента била на водача на лекия автомобил „Опел Зафира“ с p e r. № *******, който с неправомерното си поведение допуснал настъпване на ПТП, в резултат на което ищцата получила травматични увреждания.

В пряка причинно-следствена връзка с гореописаното ПТП, тя получила счупване на тазобедрена става, болки в кръста (лумбаго, изкривяване на гръбнака), предна кост и други телесни увреждания, поради което била хоспитализирана по спешност, а към настоящия момент била под поС.но наблюдение в хоспис в гр. Черноморец.

Въпреки проведеното лечение, нямало в пълен обем да се възстановят функциите, които изпълнява крайникът на ищцата. Счупването, независимо от лечението, щяло да доведе до влошаване на опорно-двигателния апарат и тежки артрозни промени. Това с времето щяло доведе до още по-тежко влошаване на функциите на опорно-двигателния апарат и силни болки при 2 промяна на времето.

Твърди се, че след получените увреждания, при ищцата било налице повишено ниво на раздразнителност, тревожност, което се изразява в обща напрегнатост, безпокойство, повишена чувствителност, депресивни епизоди, свързани със загуба на интерес от общуване, мрачни мисли, спад в мотивацията, апатия, липса на апетит, ненамиране на смисъл в живота. Тя се чувствала безпомощна и ненужна, поС.но ангажирала близките си, от които се нуждае всекидневно за най - елементарните действия - за хранене, придвижване, обличане и тоалет.

Твърди се, че в бъдеще били необходими допълнителни оперативни интервенции, предстояли години наред рехабилитация и физиотерапия, работа с психолог и психиатър, за постигането на един начин на живот, много далеч от живота, който е водила преди. Тя търпяла и ще продължавало да търпи болки и страдания, сериозни психически последици, като загуба на памет и ясен спомен за събития и лица преди катастрофата, посттравматичен стрес, нервност, тревожност, безсъние, чувство на безизходица,непълноценност, страх, граничещ с параноя и пр.

Твърди се, че към датата на ПТП било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за МПС лек автомобил „Опел Зафира“ с per. № *******, с начална дата на покритие 31.12.2020г., крайна дата на покритие 31.12.2021 г.

На 29.12.2022г. ищцата депозирала до ответника писмена застрахователна претенция за неимуществени вреди, по която била образувана щета № 43072952100315. С писмо от 05.01.2022г той изискал допълнителни документи, с които ищцата не разполагала.

Моли за постановяване на съдебно решение, с което ответника бъде осъден да й заплати сумата 80 000лв. - частичен иск от общо 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи претърпени болки и страдания в резултат на получените ПТП на 10.12.2021г. травматични увреждания, ведно със законната лихва, считано от 29.12.2021г до окончателното изплащане и от 21.01.2022г до окончателното изплащане.

С молба от 09.03.2022г, ищцата допълва исковата молба, като твърди, че в резултат на ПТП получила травматичен шок и фрактура на таза и L1, като била приета в ОТО за лечение на фрактура на бедрената шийка. На 3

15.12.2021г била оперирана и поставена костна тапа №12.

Възражения на ответника:

Такива са направени с отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ГПК. Счита иска за недопустим и неоснователен.

Не оспорва твърдението на ищцата за наличие на валидно сключена застраховка “гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил „Опел Зафира“ с per. № *******,

Оспорва механизма на ПТП. С исковата молба бил представен констативен протокол за ПТП, в който не бил описан механизъм на ПТП, нито било посочен, че водача на лекия автомобил е станал причина за настъпването му.

Оспорва описаните в ИМ увреждания на ищцата, като твърди, че част от тях не са получени, а друга част са били налице преди да настъпи ПТП.

Оспорва причинната връзка между действията на водача на застрахования лек автомобил и настъпването на произшествието, както и че твърдените в ИМ увреждания са вследствие на настъпилото ПТП.

Оспорва иска и по размер, като прекомерно завишен, несъобразен със съдебната практика и принципа за справедливост, както и с вида, степента и характера на получените увреждания, продължителността на лечебния процес и възрастта на ищцата. Освен това, лечението й протекло гладко и без усложнения, а съС.ието й се подобрило и стабилизирало.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца, която с поведението си допринесла за настъпване на вредоносния резултат , тъй като извършила нарушения на правилата за движение по пътищата. Тя внезапно навлязла на пътното платно, без да се съобрази с приближаващото МПС, не е пресичала по обозначените за това места, с които свои действия е поставила водача на лекия автомобил в невъзможност да избегне настъпването на процесното ПТП. С тези действия сама се е поставила в опасност, като впоследствие е понесла вредни за нея последици, поради което и на основание чл. 51 ал.2 ЗЗД обезщетението й следва да бъде намалено.

Оспорва и началния момент, от който се претендира лихва, веднъж на основание чл. 429 ал.3 КЗ и втора път - на основание чл. 497 ал.1 т.1 КЗ. Тъй 4 като се касае за една и съща лихва, счита, че не следва да се присъждат две лихви върху една и съща главница, което противоречи на чл. 86 ал.1 ЗЗД и ще доведе до неоснователно обогатяване на ищеца.

Правна квалификация на предявените права и възражения:

Предявен е пряк иск частичен на увредено лице срещу застрахователя на прекия причинител на вредите за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, с правна квалификация чл. 432 ал.1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и цена –80 000 от общо 100 000 1.

Обстоятелства, които не се оспорват от ответника: че към датата на процесното ПТП, по отношение на л.а. „Опел Зафира” с рег. № *******, е бил сключен ответното дружество застрахователен договор по застраховка „ гражданска отговорност“ на автомобилистите. че ищецът е изпълнил задължителната процедура по чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на спора със застрахователя, като е отправил писмената си застрахователна претенция до ответника, който до настоящия момент не му е изплатил застрахователно обезщетение.

Факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: наличие на сключена с ответника по отношение на лек автомобил “Опел Зафира“ с per. № *******, застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна към датата на ПТП.

Разпределение на доказателствена тежест:

В тежест на ищеца е да наличие на деликт, а именно деяние, противоправност, вина, вреда, нейния вид и размер и че е настъпила в причинна връзка с деликта.

В тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване, направено с отговора на исковата молба.

Указва на страните, че няма факти и обстоятелства, за които да не сочат доказателства.

Дава възможност на страните да вземат становище по изготвения доклад и предприемат съответните процесуални действия.

АДВ. Р.: Нямам възражения по доклада, г-жо Председател.

5

АДВ. Г.: Госпожо, Председател, доколкото с отговора на исковата молба ,на стр.2, изрично сме оспорили надлежната процедура по т.2 за неспазения срок, беше отделено като безспорно обстоятелство в доклада.

Това не го оспорваме. Молим изрично за произнасяне във връзка с това възражение като твърдим, че иска е недопустим, а именно съгласно чл. 498 ал.3 от КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само, ако застрахователят не е платил в срока по чл.496, който е 3 месеца, а в конкретния случай тези 3 месеца не са спазени. Моля да се произнесете по искането ни за прекратяване на производството по делото поради недопустимост. Имаме и искане за спиране, съобразно новата практика на ВКС, каквато е и практиката в апелативните съдилища.

Доколкото и в тази начална фаза, застрахователят има нужда от време за преценка дали са налице основания за изплащане на обезщетение и впоследствие съответно и за спестяване на разноски, които изрично да се трупат на гърба на застрахователя и оттам на гърба на всички граждани. Моля да се произнесете и по нашето искане, направено в отговора на исковата молба за спиране на производството по настоящото дело на основание чл. 229 ал.1 т.5 от ГПК, по съображенията, изложени в отговора.

АДВ. Р.: Госпожо Председател, първо по отношение процедурата по допустимост, към настоящия момент не е налице предпоставка за прекратяване на делото. По повод посочената практика, с оглед на последните изменения на ГПК, намираме, че тя не е задължителна за съдебния състав.

На следващо място, следва да е налице привлечено лице в качеството на обвиняем по ДП, за да се стигне до спиране. И на трето място, в Тълкувателно решение № 1/2017г.,

ВКС посочва, че едно решение, постановено при наличие на предпоставките за спиране, е недопустимо, но следва да върне на втора инстанция, която сама по себе си може да санира извършените пороци, извършени при постановяване на първоинстанционно решение и съдебното следствие на втора инстанция. Така че, ние считаме за процесуална икономия, че всички процесуални действия, които предстоят да се извършат, включая и постановяване на съдебното решение, няма процесуална пречка да се извършат. Противопоставям на искането за спиране.

Съдът констатира, че с отговора на исковата молба ответникът е 6 направил две искания, по които съдът не се е произнесъл до настоящия момент. Едното искане е за прекратяване на производството по настоящото дело поради недопустим иск, който е бил предявен преди да изтече тримесечния рекламационен срок по чл. 380 КЗ.