Решение № 47 от 13.03.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Ловеч, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА ТЕНЕВА Въззивно гражданско дело № 20254300500185 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 436 ГПК.

Образувано е по жалба на Е. Г. Р., ЕГН **********, против разпореждане от 21.02.2025 г. по изпълнително дело №584/2024 по описа на ЧСИ В. П. рег.

№879 на КЧСИ, с което е отказано спирането на изпълнението. В жалбата е инкорпорирана и молба за спиране на изпълнението по чл. 438 ГПК.

Жалбоподателят излага, че на 03.12.2024 г. е депозирал молба с искане за спиране на изпълнителното производство, по която ЧСИ се произнесъл едва с обжалвания акт, като междувременно извършвал изпълнителни действия.

Твърди, че по този начин останал без възможност да оспори предявената на 03.01.2025 г. оценка на изнесените на публична продан имоти. Сочи, че едно от основанията за спиране е неприключилото производство по гр.д. №13/2025 на АС Велико Търново, приключило с определение от 04.02.2025 г. Искането за спиране на основание чл. 438 ГПК от друга страна е мотивирано с висящността на производството по гр.д. №128/2025 по описа на РС – Ловеч.

По изложените съображения, моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и изпълнителното производство да бъде спряно.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят е подал писмено възражение, с 1 което изразява становище за неоснователност на жалбата.

В представените по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви ЧСИ излага съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, установи от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 584/2024 г. по описа на ЧСИ рег. №879 на КЧСИ е образувано по молба на взискателя "Агенция за събиране на вземания" ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 15.06.2011 г. по ч.гр.д. № 1070/2011 г. по описа на РС - Ловеч, срещу длъжника Е. Г. Р., вземането по който е цедирано в полза на взискателя с договор за цесия от 06.11.2017 г.

С уведомление за опис на недвижимо имущество изх. №42554/22.10.2024 г., връчено на длъжника чрез неговия представител адв. Добчев /л. 325 от изпълнителното дело/, длъжникът е уведомен за насрочен на 02.12.2024 г. от 10 часа опис на принадлежащи му недвижими имоти.

ЧСИ е съставил протоколи, удостоверяващи извършен от него опис на посочените в горецитираното уведомление недвижими имоти /л.845-879 от изп.д./. Във всеки един от тях е отразено, че длъжникът не е присъствал на описа. Посочено е и че предявяването на извършената оценка на стойността на имотите ще се състои на 03.01.2025 г. от 16:30 часа в кантората на ЧСИ.

Жалбоподателят е депозирал молба с вх. № 137324/03.12.2024 г. за отмяна на насрочения на 02.12.2024 г. опис, посочвайки, че част от описаните в Уведомление за опис на недвижимо имущество с изх. № 42554/22.10.2024 г. имоти не са негова собственост. Твърди, че имотът посочен в т.1 от уведомлението за описа е предмет на висящо производство гр.д. №823/2023 по описа на РС – Ловеч. Прави искане за спиране на изпълнителното производство.

С резолюция от 03.12.2024 г. ЧСИ е отказал да отмени и отложи насрочения опис, тъй като имотът по имотът предмет на гр.д. №823/2023 по описа на РС – Ловеч не е предмет на изпълнителното производство.

След този момент е предявена оценката на описаните недвижими имоти и обявена публичната им продан.

С разпореждане от 21.02.2025 г. ЧСИ се е произнесъл по молба с вх. № 137324/03.12.2024 г. в частта за искането за спиране на изпълнителното

2 производство, като е постановил отказ на основаните разлика между описаната фактическа обстановка в молбата и в действителност.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По жалбата против разпореждане от 21.02.2025 г.:

Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество – жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

От инкорпорираните в изпълнителното дело доказателствени материали се установява, че процесните имоти, индивидуализирани в уведомлението за насрочен опис и впоследствие описани от ЧСИ, принадлежат на длъжника.

От друга страна, непроизнасянето на ЧСИ своевременно по искането за спиране на изпълнителното дело, не представлява самостоятелно основание за отмяна на по-късно постановени отказ да стори това. Такова не и висящността на производството по гр.д. №13/2025 по описа на АС – Велико Търново, доколкото съгласно изложеното от самия жалбоподател същото е приключило с влязъл в сила акт още преди депозиране на жалбата. Нещо повече, противно на изложеното от жалбоподателя, това обстоятелство не е било изтъкнато в подадената от него молба вх. №137324/03.12.2024 г.

Ето защо, съдът намира процесната жалба за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

По искането с правно основание чл. 438 ГПК:

Искането на молителя намира основанието си в нормата на чл. 438 ГПК и по същината си представлява искане с обезпечителен характер, поради което за уважаване на молбата следва да се установи налична обезпечителна нужда.

В конкретния случай липсват каквито и да било твърдения за наличието на такава, освен висящността на гр.д. №128/2025 по описа на РС – Ловеч.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че пред РС – Ловеч е образувано ч.гр.д. №128/2025, но нито взискателят, нито жалбоподателят са страни по него, и същото е приключило с акт по съществото на спора. Дори да се приеме, че се касае за техническа 3 грешка и жалбоподателят е имал предвид висящността на в.гр.д. №128/2025 по описа на ОС – Ловеч, следва да се отбележи, че производството по делото също е приключило с влязъл в сила съдебен акт по същество.

С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставки за спиране на изпълнителното дело, поради което настоящата молба следва да бъде оставена без уважение.

По разноските:

С оглед изхода на спора, право на разноски има взискателят в размер на 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 25а, ал. 3 НЗПП.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №1767/07.03.2025 г. на Е. Г. Р., ЕГН **********, против разпореждане от 21.02.2025 г. по изпълнително дело №584/2024 по описа на ЧСИ В. П. рег. №879 на КЧСИ, с което е отказано спирането на изпълнението.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Г. Р., ЕГН **********, за спиране на изпълнително дело № 20248790400584 по описа на ЧСИ В. П..

ОСЪЖДА Е. Г. Р., ЕГН **********, да заплати на "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, ЕИК 203670940, сумата от 50 лв., представляваща разноски в настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4