Решение № 659 от 14.06.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 659 гр. Варна, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Марина К. Семова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20243100500728 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 18070/05.03.2024г. по регистратурата на ВРС подадена от П. П. К., ЕГН **********, чрез особения му представител срещу Решение № 336/31.01.2024г. постановено по гр.д. № 4239/2023г. по описа на ВРС, 18-ти състав , с което съдът е ДОПУСНАЛ да бъде извършена съдебна делба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с ид. *** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18- 92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 27.09.2022г., с адрес: гр. Варна, район Приморски, ул. „К.“, ***, находящ се в сграда с ид. ***, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с ид. ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 59,54 кв.м., прилежащи части: изба – 2,20 кв. м. и 0,6798 % идеални части от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***.87, ***.89, под обекта ***.70, над обекта – ***.106, между съделителите при следните квоти: ¾ идеални части за К.

П. К., ЕГН ********** и ¼ идеална част за П. П. К., ЕГН **********, на основание чл. 34 от ЗС.

Решението се обжалва в частта досежно квотите на съделителите, при които е допусната делбата.

1

Във въззивната жалба се излага, че съдът неправилно е определил квотите, при които е налице съсобственост между страните по отношение на процесния имот с ид.*** по Кадастралната карта, като не е съобразил, че договорът за продажба на недвижим имот, представляващ придобивно основание за К. К. и за общата наследодателка на страните – тяхната майка С. К.а не е подписан от купувача К.. Посочва, че при това положение и доколкото същият е бил непълнолетен, не е придобил права за себе си, имотът е закупен единствено от С. К.а и след смъртта й е преминал в наследство на синовете й К. и П. при равни квоти. На това основание моли решението на ВРС да бъде отменено в частта досежно квотите, като делбата на имота бъде допусната при равни квоти между страните.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – К. П. К., чрез процесуалния му представител, с който заявява становище за неоснователност на същата и за правилност и законосъобразност на решението на ВРС относно квотите, при които е допусната делбата на съсобствения имот.

Посочва, че възраженията, които въззивникът въвежда касателно договорът за закупуване на процесния имот едва с въззивната жалба са преклудирани доколкото не са заявени своевременно в първото по делото съдебно заседание по аргумент на чл.342 от ГПК. На това основание счита, че разглеждането им за първи път от въззвината съдебна инстанция е недопустимо. Tвърди че посочените в съдебното решение квоти, при които се допуска до делба съсобствения имот, са съответни на твърдяните от П. К. изложени в отговора на исковата молба, а също и като становище в рамките на съдебния процес по разпределение ползването на същия имот. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание въззивникът П. К., чрез особения си представител поддържа заявеното във въззивната жалба оспорване на квотите, при които е постановена делбата от първоинстанционния съд. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна К. К., чрез процесуалните си представители поддържа, че въззивникът – ответник в първоинстанционното производство не е правил възражения срещу квотите, при които е било поискано и е допусната съдебната делба, поради което моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:

ВРС е бил сезиран с иск с правно основание чл.34 от ЗС от К. П. К. срещу П. П. К. за допускане и извършване на делба на съсобствен между страните недвижим имот – апартамент с ид. *** по Кадастралната карта на гр.Варна, находящ се в гр. Варна, район Приморски, ул. „К.“, ***, в сграда с ид. ***, с площ от 59,54 кв.м., прилежащи части: изба – 2,20 кв. м. и 0,6798 % идеални части от общите части на сградата при квоти: ¾ идеални части за К. К. и ¼ идеална част за П. К..

2

В исковата молба ищцата твърди, че с ответника са братя и съсобственици на посочения недвижим имот, който е закупен с договор за продажба на държавен жилищен имот № 5189/24.12.1982г. от майката на страните С. Т. К.а и съделителя К. К.. След смъртта на майката им С., съсобственици на имота останали К. К. и П. К. при квоти съответно ¾ ид.части за К. и ¼ ид.част за П..

В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор е депозирал ответника П. К., чрез назначения му особен представител. Заявява становище за допустимост и основателност на предявения иск за делба при посочените в исковата молба квоти. Не оспорва твърденията на ищеца за придобивното основание довело до възникване на съсобствеността. Същото становище досежно съсобствеността и квотите е заявено и в проведеното по делото съдебно заседание.

С Ъ Д Ъ Т , след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е делбено в първа фаза по допускане на делба на съсобствен имот.

Между страните не е налице спор по въпроса за наличието на съсобственост по отношение на жилищния имот – апартамент № 88 в гр.Варна, ул. „К.“, ***. До постановяване на първоинстанционното съдебно решение не е бил спорен и въпроса за основанието, на което е възникнала съсобствеността – договор за покупко-продажба от 24.12.1982г. и наследяване от С. К.а за съделителя К. К. и само наследяване от общата наследодателка – за съделителя П. К.. Изрично в отговора на исковата молба, както и в първото съдебно заседание ответникът, чрез особения си представител е заявил, че не оспорва обстоятелствата относно придобиването на имота, а също и квотите на страните в съсобствеността.

Възражения по действителността на основанието довело до придобиване на процесния имот, а именно договорът за продажба на държавен имот от 24.12.1982г., поради липса на положен подпис от купувача К., респективно по квотите, при които се съпритежава имота са въведени от въззивника едва с въззивната му жалба.

Съгласно разпоредбата на чл.133, вр.чл.131, ал.2, т.5 от ГПК, с изтичане на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения основани на съществуващи и известни му към този момент факти относно възникването, съществуването или погасяването на спорното право. Спецификата на делбеното производство е наложила законодателно в чл.342 от ГПК преклузията за оспорване на правата на някой от съделителите, включително чрез предявяване на искове за преюдициални спрямо иска за делба въпроси, да настъпи в един по-късен момент, а именно в първото по делото съдебно заседание. В този смисъл е решение № 25/09.03.2021г. по гр.д.№ 2008/2020г. на ВКС.

Горното означава, че до края на първото по делото съдебно заседание ответникът е длъжен да изчерпи всички свои възражения, по които съдът да извърши доклад, да разпредели доказателствената тежест и по тях да бъдат ангажирани доказателства от страната, на която е разпределена тежестта. Пропускът да направи това, не може да бъде 3 поправен пред въззивната инстанция освен в хипотезата на допуснато от съда съществено процесуално нарушение, каквото в случая не е налице. Обратно, такова нарушение ще е налице именно, ако съдът се произнесе по възражение на ответника въведено след настъпилата преклузия, доколкото възражението не е обосновано с твърдения за нарушена императивна правна норма. В този смисъл е решение № 281/24.01.2019г. по т.дело № 675/2018г. на ВКС.

По делото е представен договор № 5189/24.12.1982г. за продажба на държавен жилищен имот, съгласно Наредбата за държавните имоти, с който С. Т. К.а и К. П. К. са закупили държавен жилищен имот в гр.Варна, ул.“К.“ ***, целият с площ от 59,54 кв.м., ведно с изба с площ от 2,20 кв.м., както и 0,6798% ид.части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж. Същият формално носи подписи и за двамата купувачи, поради което от външна страна е налице завършен фактически състав на договора за покупко-продажба на недвижим имот. Двукратното полагане на подписа на С. К.а – за първия и за втория купувач по договора прави допустимо съждението, че са положени в нейно лично качество и като пълномощник на втория купувач. На това основание и при липса на въведено надлежно и срочно оспорване от ответната страна на действителността на договора от 1982г. на някое от основанията по ЗЗД, настоящият съдебен състав приема, че договорът е валиден и е породил права на собственост по отношение на всеки от двамата купувачи. Нещо повече, дори да се приеме, че купувачът К. К. не е обективирал волята си за придобиване на ½ ид.част от процесния имот /обстоятелство, което настоящият съдебен състав не споделя поради недоказаност/, то договорът би породил права само по отношение на С. К.а за закупената от нея ½ ид.част от имота, а не по отношение на целия имот, в какъвто смисъл са заявените с въззивната жалба възражения. С оглед изложеното се налага извода, че с договора за продажба на процесния имот от 24.12.1982г. всеки от двамата купувачи – С. К.а и К. К. са придобили собствеността по отношение на по ½ ид.част от него.

След смъртта на С. Т. К.а, починала на 24.08.2012г., видно от представеното удостоверение за наследници издадено от Община Варна на 19.09.2022г. тя е наследена от синовете си П. П. К. и К. П. К.. Всеки от тях е получил по ½ ид.част от притежаваната от своята майка ½ ид.част от имота, т.е по ¼ ид.част придобита по наследяване.

Следователно към момента на откриване на наследството на С. К.а, а и към настоящия момент К. К. притежава общо ¾ ид.части от апартамент № 88 в гр.Варна, ул.

„К.“, *** – ½ ид.част придобита чрез покупко-продажба през 1982г. и ¼ ид.част по наследяване от своята майка, а П. К. – ¼ ид.част получена по наследство от майка си С. К.а.

С оглед на това съдът намира, че постановеното от първоинстанционния съд решение по допускане на делба на процесния имот между съделителите К. П. К. и П. П. К. при посочените в него квоти – 3/4 ид.части за първия и ¼ ид.част за втория е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна К. К. е направил искане за присъждане на сторения за въззивната съдебна инстанция разход за заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за назначения особен представител на въззивника в размер на 400 лева, което с оглед изхода на спора се 4 явява основателно. Срещу претендирания размер на адвокатското възнаграждение от 2700 лева съгласно договор за правна защита и съдействие от 27.03.2024г . е направено възражение за прекомерност от въззивника. Същото се явява основателно, като съобразно ниската фактическа и правна сложност на спора, особено във фазата на въззивно обжалване, адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано до 1000 лева.

Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 336/31.01.2024г. постановено по гр.д. № 4239/2023г. по описа на ВРС, 18-ти състав.

ОСЪЖДА П. П. К., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.“К.“ *** ДА ЗАПЛАТИ н а К. П. К., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.“К.“ *** сумата от 1400 /хиляда и четиристотин/ лева, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за особен представител във въззивното производство.