Решение № 443 от 01.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 443 гр. Варна, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря С. Н. М. като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20233110204110 по описа за 2023 година

Производството е образувано по жалба на Г. К. Г., с ЕГН ********** против Наказателно постановление № 23-0819-002636/13.07.2023 год. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за допуснато нарушение по чл. 50, ал.1 ЗДвП.

В жалбата, се сочи, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, които го опорочават изразяващи се в липса на конкретно текстово описание на конкретно извършено от жалбоподателя нарушение, което на практика препятства възможността му да научи в извършването на какво е обвинен. Моли се за отмяна на издаденото НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, в бланкетни писмени бележки пледира за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и излага кратно становище в насока потвърждаване на издаденото НП.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 09.03.2023г. около 09.50 часа в гр. Варна, по ул. „Мадара“ в посока ул.“В.Петлешков“ жалбоподателят Г. управлявал товарен автомобил „Фиат Скудо“ с рег. № **********, собственост на „Родопея - Белев“ ЕООД, като на кръстовището с бул. Васил Левски и при наличие на пътен знак Б 2 и Б 3 не пропуска и блъска движещият се по булеварда (път с предимство) от ляво на дясно на посоката му на движение лек автомобил 1

„Пежо 307“ с рег. № **********, управляван от св. Р. Д. Т. в резултат на което се реализира ПТП с материални щети.

Във връзка с това мястото на инцидента било посетено от полицейски служители, които съставили акт на жалбоподателя за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 50, ал.1 ЗДвП въз основа на който впоследствие било издадено и процесното НП.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, а именно показанията на св. Т. – другия участник в произшествието, който даде относими и достоверни показания, които потвърждават приетото от съда от фактическа страна. А разлика от него актосъставителя нямаше никакви спомени, които да способстват за разкриване на обективната истина, поради което и съдът не си послужи с неговите показания.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по същество е неоснователна.

Наказателно постановление № 23-0819-002636/13.07.2023 год. е издадено от компетентен орган, надлежно упълномощен със заповед на Министъра на вътрешните работи.

Противно на заявеното от жалбоподателя съдът не счита, че АНО е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила.

В акта, а и в последствие издаденото НП се съдържат от фактическа страна всички съставомерни белези на описаното нарушение, поради което и жалбоподателят отлично е разбрал конкретно за какви факти е била реализирана административно-наказателната му отговорност.

Съдът счита, че в хода на административно-наказателното производство е изяснена фактическата обстановка по случая и правилно въз основа на констатираните факти административно-наказващият орган е приложил материалния закон.

Безспорно установено е по делото, че жалбоподателят се е движила по ул. Мадара в посока ул. „Петлешков“, като на кръстовището с бул. „Левски“, навлизайки в посоченото кръстовище, независимо от наличието на друг движещ се по пътя с предимство автомобил, не е пропуснал същия, с което е нарушил правилата, визирани в чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.

В случая показанията на установения и разпитан в хода на съдебното производство свидетел на произшествието съответства на непреките доказателства, налични по преписката.

Предвид изложеното, правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на възз. Г. на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП, 2 доколкото цитираните санкционни норми предвиждат извършеното нарушение в диспозицията си.

В случая е приложима нормата на чл. 179, ал. 2 пр. 1 от ЗДвП, тъй като е настъпил предвидения в хипотезата на цитираната разпоредба общественоопасен резултат, а именно пътно-транспортно произшествие, което по смисъла на § 6, т. 30 от ДР е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, съотв. същото е в причинна връзка с допуснато нарушение, цитирано в нормата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, а именно – неспазване на пътен знак.

Като взе предвид, че санкционната норма на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП предвижда административна санкция в твърд размер, в какъвто е определено наложеното на възз. Г. наказание, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същата.

Поради изложените съображения, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН обжалваниото НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.

По отношение на искането за присъждане на разноски по делото, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.

Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило в две съдебни заседания, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност и процесуалният представител не се е явил в съдебно заседание намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0819-002636/13.07.2023 год. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Варна, с което на Г. К. Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за допуснато нарушение по чл. 50, 3 ал.1 ЗДвП

ОСЪЖДА Г. К. Г. да заплати по сметка на ОД на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/лева сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4