Решение № 389 от 09.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. София, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20251110132544 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д. П. Н. срещу .......... ЕАД, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за осъждане ответника да заплати сумата 19200 лв., представляваща разликата над изплатения размер обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ до пълния му дължим размер, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.06.2025 г., до окончателното й плащане, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 1766,45 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 06.10.2024 г. до 04.06.2025 г.

Ищцата излага твърдения, че е заемала длъжността на медицински лаборант в клинична лаборатория при ответника, като със Заповед № 96/26.09.2024 г. трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ поради придобИ.е на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 06.10.2024 г. Твърди, че към момента на прекратяване на ТПО е имала 10-годишен трудов стаж при ответника, поради което й се е дължало обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ за срок от 6 месеца. Сочи, че в изплатеното й обезщетение е включено само основното трудово възнаграждение и допълнително такова за трудов стаж и професионален опит, но не и допълнителното възнаграждение за извършени дейности и постигнати финансови резултати, а именно – за работа по клинични пътеки. Поддържа, че през месец септември 2024 г. работодателят е начислил и изплатил с 2000 лв. по-малко допълнителното възнаграждение за работа по клинични пътеки от изплатеното на други служители на същата длъжност и със същите труди функции. Счита за дискриминация и заобикаляне на закона неоснователното определяне на значително по-нисък размер на допълнително възнаграждение за работа по клинични пътеки. Сочи, че ответникът е изпаднал в забава за заплащане на дължимото обезщетение, поради което претендира и мораторна лихва. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Сочи, че съгласно чл. 16 от вътрешните правила за работната заплата в ............... възнаграждения с непостоянен характер са тези за извършените дейности и финансови резултати. Поддържа, че възнаграждението за работа по клинични пътеки е с непостоянен характер и неговото изплащане не е задължително. Сочи, че такова може да бъде изплатено при кумулативното наличие на посочените в чл. 41 от вътрешните правила 1 за работната заплата предпоставки. Оспорва да е налице дискриминация спрямо ищеца.

Сочи, че допълнителното възнаграждение за извършени дейности и финансови резултати се определя от комисия съгласно вътрешната методика на структура „Клинична лаборатория“ и съобразно точкова система за служителите според заеманата от тях длъжност и общи критерии и показатели за оценка. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на обезщетение при пенсиониране по чл. 222, ал. 3 КТ, представляващо разликата над изплатения размер обезщетението до пълния му дължим размер за 6 месеца ведно с обезщетение за забава.

За основателността на иска по чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване, че към 06.10.2024 г. е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, че е работила при този работодател през последните 10 години и размера на брутното му трудово възнаграждение, получено за последен пълен отработен месец, в това число и че допълнителното възнаграждение за работа по клинични пътеки е следвало да бъде включено при определяне размера на обезщетението. При доказване на тези обстоятелства ответникът следва да установи, че е заплатил обезщетението в дължумия размер, както и наведените правонамаляващи и правоизключващи възражения.

С доклада по делото за безспорни между страните са отделени обстоятелствата, че са се намирали в трудово правоотношение на основание сключен трудов договор №40 от 31.05.2006 г. и допълнителни споразумения към него, по силата на които ищецът е заемал длъжността на „медицински лаборант“ в „Клинична лаборатория“ при ответника. Видно от Заповед №96 от 26.09.2024 г. на работодателя трудовото правоотношение е прекратено, считано от 06.10.2024 г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от страна на служителя Д. П. Н.. Страните не спорят, че към датата на прекратяване ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и че е работила при този работодател през последните 10 години. Не е спорно и че при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е изплатил обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 6 брутни заплати на ищцата, при определянето на което са съобразени единствено основаната заплата и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за последния отработен месец на ищцата – м.09.2024 г.

Спорно по делото е дали в размера на брутното трудово възнаграждение следва да се включи и начисленото на ищцата допълнително възнаграждение за извършени дейности и постигнати финансови резултати, както и размерът на това допълнително възнаграждение за месец септември 2024 г.

Съгласно нормата на чл. 228, ал. 1 КТ, брутното трудово възнаграждение за определяне на размера на обезщетенията е полученото от работника брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение. В случая това е възнаграждението за месец септември 2024 г. Видно от фиша за работна заплата за м.септември 2024 г. начисленото брутно трудово възнаграждение е 3868,14 лева с включени основана заплата, допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, ДМС – извършени дейности и финансов резултат, възнаграждение за извънреден труд и обезщетение за платен годишен отпуск.

По делото е прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза, според което при начисляване на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ на ищцата във фиша за работна заплата за м. октомври в размер на 15354,90 лева същото е определено при брутно трудово възнаграждение на Д. П. Н. за м. септември 2024 г. в размер на 2559,15 лева, включващо основана заплата – 859,74 лева, допълнително възнаграждение за трудов стаж и 2 професионален опит – 352,49 лева и обезщетение за платен годишен отпуск – 1349,92 лева.

Според заключението при включване на допълнително възнаграждение за извършени дейности и постигнати резултати за месец септември 2024 г. (1200 лева) в брутното трудово възнаграждение използвано за база за определяне на обезщетението при прекратяване на договора след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст обезщетението възлиза на сумата 22554,90 лева, респ. с 7200,00 лева повече. Вещото лице е констатирало, че съгласно фишовете за работни заплати на служителите, заемащи длъжността медицински лаборант при ответника, е начислено допълнително възнаграждение за извършени дейности и постигнати резултати за месец септември 2024 г. в зависимост от прилаганата методи в размер на 4700,00 лева, 3360,00 лева и 540,00 лева.

Според чл. 17 НРОРЗ в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск или на обезщетенията по чл. 228 КТ се включват: 1. основна заплата за отработено време, 2. възнаграждението над основната заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение по чл. 259 КТ; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 КТ; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал.1 и ал. 3 КТ; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 КТ.

В съдебната практика, обективирана в решения № 847/14.01.2011 г. по гр.д. № 1558/2009 г. на IV г.о. ВКС, решение № 257/20.10.2014 г. по гр.д. № 7716/2013 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 727/06.12.2010 г. по гр.д. № 432/2010 г. на III г.о. на ВКС, решение № 55/12.03.2014 г. по гр.д. № 4256/2013 г. на IV г.о. на ВКС е разяснено, че обезщетението се определя въз основа на брутното трудово възнаграждение по чл. 228, ал. 1 КТ, в което не се включват всички допълнителни плащания и в частност – тези, които нямат постоянен характер или не могат да се определят като възнаграждение над основната заплата, дължими според прилаганата от работодателя система за заплащане на труда - според времетраенето, според изработеното или смесена система.

Съобразно правилата на чл. 15 НСОРЗ като допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер наредбата определя тези, които се изплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и професионален опит, както и тези възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Следователно в брутното трудово възнаграждение като основа за обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ се включват основното трудово възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер – придвидими и сигурни, определени с колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работна заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор. Възнаграждението за извършени дейности и финансови резултати поради начина си на формиране и разпределение между служителите не спада към допълнителните възнаграждения с постоянен характер. В случая заплащаното от работодателя допълнително трудово възнаграждение по чл. 16, т. 5 от Вътрешните правила за работна заплата (Правилата), не зависи само от отработеното време, респ. според изработеното от служителя, а се определя в зависимост от постигнатия финансов резултат на съответното звено, както и от конкретното участие и принос на работника в трудовия процес и преценката на работодателя за представянето му. Според раздел VI от Правилата допълнително възнаграждение за извършени дейности и постигнати финансови резултати се изплаща при кумулативно наличие на условията, посочено в чл. 7 от Правилата, а именно – лечебното заведение да е приключило предходната година с печалба по счетоводния баланс, да има положителен финансов резултат с натрупване към края на съответния месец и да няма просрочени задължение към края на съответния месец. Съгласно чл. 33 от Правилата финансовият резултат на съответното структурно звено се определя като разлика между начислени приходи и разходи, относими към него като в приходите освен такива от 3 дейности, подлежащи на заплащане от НЗОК – т.нар. клинични пътеки, клинични процедури, амбулаторни процедури и др. влизат и тези от платени медицински услуги, потребителска такса, приходи от медицински услуги по договори, вътрешни приходи и др., от които се приспадат разходите на структурното звено за съответния месец, и при наличие на средства за разпределяне същите се разпределят по вътрешна методика от комисия, включваща ръководителят на звеното и старшата медицинска сестра и след решение на изпълнителния директор. В подкрепа на извода, че това възнаграждение не е с постоянен характер е и възприетото от работодателя в чл. 33, ал. 4 и 5 от Правилата, според които в случай, че съответно звено приключи месеца с отрицателен финансов резултат по преценка на изпълнителния директор може да се изплати допълнително възнаграждение в зависимост от финансовия резултат на болницата, както и в случаите когато дадено структурното звено е приключило месеца с положителен финансов резултат, но в предходни месеци на годината е реализирало загуби се разпределят само средствата представляващи разликата след покрИ.е на загубата на тримесичие.