Определение № 4936 от 30.03.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4936 гр. Варна, 30.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20243110109708 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано по молба с вх. № 14237/20.02.2026 г., депозирана ищеца „*“ ЕАД, чрез адв. Х. И., с искане постановеното по делото Решение № 434 от 09.02.2026 г. да бъде изменено в частта за разноските чрез присъждането на сумата от 150 лв., представляваща допълнителен депозит за вещи лице.

В молбата се сочи, че с постановеното решение съдът не е присъдил в цялост направените от страната в хода на процеса съдебно-деловодни разноски. В този смисъл излага, че на 26.11.2025 г. е заплатил допълнителен депозит на СТЕ в размер на 150 лв.

Сумата подлежи на възстановяване от ответника.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК от ответника А. Х. К., чрез назначения му особен представител по чл.47, ал.6 ГПК адв. С. Х. е депозиран отговор на молбата, в който е застъпено становище за нейната допустимост, но по същество неоснователност. Излагат се доводи за недължимост на претендираната сума, поради това, че същата не фигурира в представения от ищцовата страна списък на разноските по чл. 80 от ГПК. В тази връзка сочи, че за процесуалния представител на ищеца не е била налице пречка да допълни списъка си с посочения разход в рамките на проведеното по делото открито съдебно заседание, в който случай сумата би подлежала на възстановяване. Доколкото обаче в последния в графа „депозит“ е вписана само сумата от 300 лв., то именно същата следва да се възложи на ответника, но не и такава от още 150 лв., представляваща разликата над заплатения депозит до окончателно определения размер на същия за експертизата на вещо лице.

Сезиралото съда искане настоящият съдебен състав намира за процесуално допустимо – същото е направено от надлежна страна в процеса и в законоустановения в чл. 248, ал. 1 от ГПК срок за това. От молителя е представен списък по чл. 80 от ГПК /л. 83/ по делото, което обстоятелство, съгласно разясненията, дадени в т. 9 от ТР № 6/2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС е от кръга на абсолютните процесуални предпоставки, обуславящи допустимостта на искането.

Разгледана по същество, молбата е основателна по следните съображения:

По делото е постановено Решение № 434 от 09.02.2026 г., с което предявените по реда на чл. 422 от ГПК претенции от „*“ ЕАД срещу А. Х. К. са уважени, като е прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца суми, за които е 1 издадена Заповед № 864 от 20.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1918/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 14 състав.

Съобразно изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищцовото дружество са присъдени сторените от последното съдебно-деловодни разноски както за заповедното производство, така и за исковото, съобразно приетото в т.12 от ТР № 4/2014 г. по т.д. № 64/2013 г. на ОСГТК, ВКС.

Следва да бъде посочено, че при представен списък с разноските, на страната следва да се присъдят единствено тези, посочени в списъка по чл. 80 ГПК, но не и други разноски, дори и такива да са направени /така Определение № 50006 от 13.03.2023 г. по ч.гр.д. № 3172/2022 г. по описа на II гр. о. на ВКС, Определение № 1941 от 03.07.2023 г. по ч.гр.д. № 4211/2022 г. по описа на IV гр. о. на ВКС и др./ Няма пречка обаче страната, в чиято полза е решено делото, да поиска присъждането на разноски, направени след приключване на устните състезания, дори и същите да не фигурират в списъка по чл. 80 от ГПК /в този смисъл Определение № 5130 от 10.11.2025 г. по ч.гр.д. № 2384/2025 г. по описа на IV гр.о. на ВКС/. Настоящият случай е именно такъв с оглед дадените на ищцовото дружество указания в проведеното на 25.11.2025 г. о.с.з. за внасяне на допълнителен депозит за възнаграждение за вещо лице в размер на 150 лв. и заплащането на същото след даване ход по същество на делото.

По изложените съображения, съдът намира, че постановеното по делото решение следва да бъде изменено в частта за разноските, като в тежест на ответника бъде възложено и заплащането на внесения от ищцовата страна допълнителен депозит за вещо лице в размер на 76,69 евро, с левова равностойност 150 лв., при съобразяване с действащите норми на чл.

4 и 14 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 434 от 09.02.2026 г. по гр.д. № 9708 по описа за 2024 г. на ВРС, 14-ти състав в частта за разноските като вписва диспозитив:

ОСЪЖДА А. Х. К. с ЕГН ********** и адрес гр. Варна, ул****, общ. Варна, обл.

Варна да плати на * АД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Варна, *******, ВАРНА ТАУЪРС – Г допълнително сумата 76,69 евро, с левова равностойност 150 лв., представляваща внесен допълнителен депозит за СТЕ съгласно указания от открито заседание на 25.11.2025 г., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2