Решение № 185 от 22.07.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Враца, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Борис К. Динев

Христо Н. Х. при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20231400500615 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№3629/11.09.2023г., подадена от К. Е. Б., с ЕГН:********** чрез пълномощника й З. К. К., срещу Решение № 148/10.08.2023 г., постановено по гражданско дело 20211450100603 по описа на Районен съд - Мездра, с което е отхвърлен предявеният от К. Е. Б. против Г. Х. А. с ЕГН: ********** от с. ***, иск за обявяване за нищожен Договор за наем на урегулиран поземлен имот с предмет отглеждане на пчелни семейства, сключен на 09.06.2015 г. между М. И. В. – Х., чрез пълномощник М. П. В. и Г. Х. А., поради противоречие с чл.15, т.1 от Закона за пчеларството и поради невъзможен предмет, като неоснователен и недоказан.

Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно и постановено в противоречие на закона. Излага твърдение, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесния договор не противоречи на императивни законови разпоредби.

Навежда твърдения за необоснованост на извод на съда за наличие на общ договор за наем, както и за невярност на извода досежно наличието на регистрационен режим.

Твърди да са налице процесуални нарушения, като не посочва конкретни такива.

Моли обжалваното решение да бъде отменено, респективно искът да бъде уважен.

Не сочи нови доказателства.

Не заявява доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемата страна Г. Х. А. е постъпил отговор чрез адв.Т. Т. – АК - Мездра.

С отговора се излага становище за неоснователност на въззивната жалба, като се излагат подробни доводи, целящи да оборят доводите, изложени във въззивната 1 жалба. Сочи, че първоинстанционният съд е постановил решението си при спазване на материалните и процесуални норми, достигайки до правилни изводи, при което първоинстанционното решение е валидно, правилно и обосновано.

Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Не сочи нови доказателства.

Не прави доказателствени искания.

Претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.

В съдебно заседание въззиваемият чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, при което е насрочено открито съдебно заседание за разглеждането й.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбите, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното дело е образувано по искова молба на К. Е. Б., ЕГН ********** от гр. София, е предявила иск против Г. Х. А., ЕГН **********, от с. ***, с който ищцата моли съда да обяви за нищожен Договор за наем на урегулиран поземлен имот с предмет отглеждане на пчелни семейства , сключен на 09.06.2015 г. между М. И. В. – Х. чрез пълномощник М. П. В. и Г. Х. А., поради противоречие с чл.

15 т. 1 от Закона за пчеларството и поради невъзможен предмет и поради противоречие със закона.

Претендира разноски.

Ищцата твърди, че на 27.04.2021 г. е придобила имот, УПИ IV (четвърти), планоснимачен номер 250 (двеста и петдесет) в квартал 19 (деветнадесети) по кадастралния и регулационен план на ***, с административен адрес *** от М. И. В.-Х. и Д. К. М. Х.. На 10.05.2021 г. получила от Служба по вписванията към районен съд Мездра препис от договор за наем, сключен на 09.06.2015 г. между М. И. В.-Х. чрез пълномощника си М. П. В. и Г. Х. А.. Същият е регистриран като акт №124 (сто двадесет и четири), том II (втори) от нотариус Х. А. в район РС-Мездра с рег. №614, и е вписан от Служба по вписванията към РС-Мездра под рег. №1601/10.06.2015 г.

(номер хиляда шестстотин и първи) като акт №72 (седемдесет и две), том III (трети) по имотна партида 49156 (четиридесет и девет хиляди сто петдесет и шест).

Твърди, че договорът за наем е за придобития от ищеца имот. Договорът за наем обаче противоречал на чл. 15, ал. 1 от Закона за пчеларството, тъй като предмет на договора е отдаването му под наем за отглеждане на пчелни семейства, а имотът се намирал на по-малко от 100 м. от административната сграда на кметството на с. ***.

Поддържа, че отдаването под наем на имота за отглеждане на пчелни семейства е целя предмет на договора, поради което и договорът за наем е нищожен изцяло 2 поради противоречие с закона и поради невъзможен предмет.

Моли съда да прогласи нищожността на договор за наем на урегулиран поземлен имот с предмет отглеждане на пчелни семейства, сключен на 09.06.2015 г. между М. И. В.-Х. чрез пълномощника си М. П. В. и Г. Х. А. поради противоречие с чл.15, т.1 от закона за пчеларството и поради невъзможен предмет.

Прави доказателствени искания.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните съобразно, намира за установено от фактическа страна следното:

От приетия като доказателство в първата инстанция договор за наем, сключен на 09.06.2015 г. между М. И. В.-Х. чрез пълномощника си М. П. В. и Г. Х. А., регистриран в Службата по вписванията при РС-Мездра като акт №124 (сто двадесет и четири), том II (втори) от нотариус Х. А. в район РС-Мездра с рег. №614, и е вписан от Служба по вписванията към РС-Мездра под рег. №1601/10.06.2015 г. (номер хиляда шестстотин и първи) като акт №72 (седемдесет и две), том III (трети) по имотна партида 49156 (четиридесет и девет хиляди сто петдесет и шест) се установява, че М.

И. В.-Х. е отдала под наем на ответника Г. Х. А. за временно ползване за срок от. 7 /седем/ години, считано от 09.06.2006 г. недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ IV /четвърти/, пл. № 250, кв. 19. по плана за регулация на с. Карат. общ. Роман, целият с площ 1600 кв.м. / хиляда и шестетотин квадратни метра/, незастроен, при граници и съседи: УПИ V, пл. № 251, УПИ III, ил. № 253.УПИ 1I, пл. № 254.УПИ VIII, пл. № 249, в чл. 1, ал. 2 от договора е посочено, че имотът ще се ползва от наемателя за отглеждане на неограничен брой пчелни семейства.

От приетия като доказателство от първоинстанционния съд договор за покупкопродажба от 27.04.2021 г. на недвижим имот № 29, том II, рег. № 1047, н.д. № 182/2021 по описа на нот. Х. А. с рег. № 614 на НК и район на действие РС-Мездра се установява, че М. И. В. – Х. от гр. София и Д. К. М. Х., гражданин на Белгия, роден на *** г. са продали същия недвижим имот на ищцата К. Е. Б..

По делото пред първата инстанция е депозирано искане от З. К. К. за конституирането му като заинтересована страна – трето лице помагач като за установяване на правния си интерес е представил писмен договор от 17.12.2021 г. за ползване на същия имот.

По това искане няма произнасяне от първоинстанционния съд.

По делото пред първата инстанция е представен и приет като доказателство констативен протокол от 29.06.2021 г. на община Роман от която в видно, че при извършена на 29.06.2021 г. проверка е установено, че в имота, предмет на договора за наем няма пчелни семейства. Установени били два броя пчелни сандъка „кошери“. По оградите на имота нямало установена информационна табела за наличието на пчелин с указания на собственика на пчелина, тел. за контакт с него, брой пчелни семейства и др.

От приетото като доказателство в първата инстанция становище № 809/23.06.2015 г. на „Областна дирекция за безопасност на храните“ - гр. Враца се установява, че обектът отговаря на ветеринарно-медицинските изисквания за отглеждане на пчелни семейства.

От заключението на вещото лице С. М. по допуснатата СТЕ, изслушано по делото, което настоящият съдебен състав кредитира като обективно, безпротиворечиво и добросъвестно дадено се установява, че най - голямото разстояние на точка от процесния имот - УПИ IV, пл.№ 250, кв. 19 до най-близката точка от сградата на Кметство ***, общ. Роман е разстоянието от 86,00м. / от северната точка на имота до западната точка от сградата на кметството/. Вещото лице е установило и най - малкото 3 разстояние на точка от процесния имот - УПИ IV, пл.№ 250, кв. 19 до най-близката точка от сградата на Кметство ***, общ. Роман е разстоянието от 36,35м. /от западната точка на имота до западната точка от сградата на кметството/.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

При така установената фактическа обстановка първоинстационният съд е приел, че процесният договор за наем не противоречи на закона, тъй като било допустимо да се сключи договор за наем а целта на ползването на имота по договора за наем била ирелевантна за неговата действителност, тъй като дейността за отглеждане на пчелни семейства била с регистрационен режим.

Приел е, че договорът за наем не е с невъзможен предмет, тъй като предмет на договора е недвижима вещ, която сама по себе си може да бъде предмет на такъв договор.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е допустима.

Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения.

Първото основание на което ищецът е иска да бъде прогласена недействителност на договора е противоречие с закона на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ГПК.

В доктрината и съдебната практика е прието, че противоречието с закона следва да се преценява като закон се тълкува в широкия смисъл на понятието – всяко правило за поведение с юридически задължителна сила. Противоречието със закона представлява несъобразяване с предписанията на императивни правни норми - М. П., „Гражданско право, Обща част”, том ІІ, издание на „Софи – Р” от 1996 година, страница 142.

В разпоредбата на чл. 15, т. 1 от Закона за пчеларството е предвидено, че постоянни и временни пчелини не се устройват на разстояние, по-малко от 100 м от административни сгради.

Нормата предвижда забрана за използване на имот за пчеларство. Доколкото се касае за забрана се касае за императивна норма на закона. Относно императивния характер на характер на нормата е постановено и Решение № 1034 от 24.04.2013 г. на Административен съд – Варна.

По делото се установи, че процесният имот е на разстояние по малко от 100 метра от кметството на селото поради което и съществува забрана за използването му за пчелин.

Видно от текста на процесния договор за наем имотът е отдаден за ползване от наемателя за отглеждане на неограничен брой пчелни семейства. Уговорената наемна цена от 5 лева на месец е дължима за всяка стопанска година. Доколкото страните са уговорили начина на ползване на имота и наемната цена във връзка със стопанското му предназначение, то изпълнението на договора е забранено от чл. 15, т. 1 от Закона за пчеларството, а самото му сключване противоречи на тази императивна норма. В договор не е предвидена възможност за ползването му за други цели, поради което и договорът не може да бъде конвертиран, а нищожността му касае целия договор.

Относно наведеното основание за нищожност – невъзможен предмет – чл. 26, ал. 2, пр.1 от ЗЗД настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че договорът не страда от такова основание.