Решение № 78 от 05.05.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Враца, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Т.

Членове:

Борис К. Динев

Христо Н. Христов при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 20261400500183 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. М. Н., особен представител на ответника В. Т. Д., с ЕГН **********, от с. ***, общ. ***, ул. *** против осъдителната част на решение № 46/10.03.2026 г. по гр. д. № 1521/2025 г. на Районен съд – Мездра. С посоченото решение е осъден В. Т. Д., да заплаща на непълнолетното дете П. В. Т., с ЕГН **********, лично и със съгласие на майката Е. П. Т., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 170,00 евро, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане, начиная от 02.12.2025 год., като е отхвърлен иска за издръжка занапред в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан.

С решението е осъден В. Т. Д. да заплаща на Е. П. Т., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Н. В. Т., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 170,00 евро, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане, начиная от 02.12.2025 г., като е отхвърлен иска за издръжка занапред в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан. Осъден е В.

Т. Д. да заплати на непълнолетното дете П. В. Т., лично и със съгласие на майката Е. П. Т., издръжка за минал период една година преди завеждане на иска - 01.12.2024 г. до 01.12.2025 г., в размер на 1800 евро, или по 150,00 евро месечно за този период, ведно със законната лихва върху сумата от 1800 евро до окончателното изплащане, начиная от 02.12.2025 г..

1

Осъден е В. Т. Д. да заплати на Е. П. Т., в качеството и на майка и законен представител на малолетното дете Н. В. Т., издръжка за минал период една година преди завеждане на иска 01.12.2024 г. до 01.12.2025 г., в размер на 1800 евро, или по 150,00 евро месечно за този период, ведно със законната лихва върху сумата от 1800 евро до окончателното изплащане, начиная от 02.12.2025 год. Допуснато е предварително изпълнение на решението за издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК. Осъден е В. Т. Д. да заплати на Е. П. Т., направените деловодни разноски в размер на 102,26 евро. Със същото решение е осъден В.

Т. Д. да заплати такса в полза на РС - Мездра върху опредЕ.та издръжка за минал период и занапред, общо в размер на 633,60 евро.

Жалбоподателя твърди, че решението в неговата осъдителна част е неправилно и незаконосъобразно. Съгласно чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 СК). Така определените от съда размери издръжка занапред и за минало време, били над минималните, регламентирани в закона, поради което били реално неплатими от страна на ответника. По делото нямало събрани доказателства и достатъчно данни ответника да реализира доходи, както и какво имущество притежава. С оглед горното претендира отмяна на първоинстанционното решение, в обжалваната му част, относно размера на опредЕ.та от PC - Мездра месечна издръжка, а именно над минимален размер издръжка за съответния период.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от П. В. Т., лично и със съгласие на майката Е. П. Т. и от Е. П. Т., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Н. В. Т.. Въззиваемите оспорват жалбата изцяло, като неоснователна и претендират отхвърлянето й. Споделят изцяло изводите на съда относно необходимостта от присъждане на издръжка в определените размери. Те съответствали на икономическата обстановка в страната, както и на доходите на родителите. С оглед на настъпващата ежедневна инфлация, дори същите щели да бъдат недостатъчни за посрещане на ежедневните нужди на децата и това щяло да доведе до ново производство.

В съдебното заседание въззивника, чрез особения си представител, поддържа жалбата си по съображения изложени в същата.

В съдебното заседание въззиваемите, в докладвана молба от процесуалния им представител, оспорва жалбата по съображения изложени в отговора на същата.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалвания съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Пред Районен съд - Мездра е предявен от непълнолетното дете П. В. Т., лично и със 2 съгласие на майка му Е. П. Т. срещу баща му Ю.Ц. Н., иск за заплащане на месечна издръжка в размер на 350,00 лева, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане, начиная от завеждане на иска - 02.12.2025 г.. Предявен е и иск срещу В. Т. Д. от Е. П. Т., в качеството й на майка и законен представител на малолетното им дете Н. В. Т., месечна издръжка в размер на 350,00 лева, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане, начиная от завеждане на иска.

Предявен е и иск срещу В. Т. Д. от непълнолетното му дете П. В. Т., лично и със съгласие на майката Е. П. Т., за издръжка за минал период от една година преди завеждане на иска 01.12.2024 г. до 01.12.2025 г., в размер на по 300,00 лева, месечно за този период, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното изплащане, начиная от завеждане на иска.

Предявен е и иск срещу В. Т. Д. от Е. П. Т., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Н. В. Т., за издръжка за минал период от една година преди завеждане на иска - 01.12.2024 г. до 01.12.2025 г., в размер на по 300,00 лева, месечно за този период, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното изплащане, начиная от завеждане на иска.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се оспорват предявените искове, за разликата над Н.тивно установения минимален размер на издръжката от ¼ от минималната работна заплата.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели.

Районният съд е уважил предявените искове за издръжка за всяко от двете деца, до размер на 170,00 евро, месечно, считано от предявяване на исковата молба на 02.12.2025 г., както и до размер на 150,00 евро, месечно, за период от една година преди предявяване на исковата молба, присъдил е и законна лихва върху сумите по уважените размери на исковете от предявяване на исковата молба до окончателното им заплащане, като е отхвърлил исковете в останалите им части до пълните им предявени размери, като неоснователни и недоказани. Първоинстанционния съд изложил съображения, че издръжка в приетите от него за основателни месечни размери, отговаря на установените по делото възможности на задълженото лице и нужди на децата, като останалите им нужди следва да се поемат от майката, която полага и непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на децата.

След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите на страните, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

От удостоверение за раждане на П. В. Т. е видно, че същият е роден на 14.10.2011 г., от баща - В. Т. Д. и майка - Е. П. Н..

От удостоверение за раждане на Н. В. Т. е видно, че същата е родена на 16.07.2013 г., от баща - В. Т. Д. и майка - Е. П. Н..

От удостоверение, издадено от „П.Й. 71“ ЕООД от 17.11.2025 г., е видно, че Е. П. Т. е получила, през периода ноември 2024 г. - октомври 2025 г., доход в среден месечен размер 3

97,55 лева.

Установява се от два броя служебни бележки от Средно училище "***" - ***, че децата П. В. Т. и Н. В. Т., са записани като ученици в посоченото училище през учебната 2025/2026 г. в 7-ми, съответно 6-ти клас и посещават редовно учебните занятия.

От показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел К.Г., се установява следното: свидетеля заявява, че с майката на децата Е. от 3 години, живеят през една ограда един до друг; тя има две деца – едно момче и едно момиче; баща им не го познава; Е. се грижи за децата и ходят редовно на училище в ***; в момента – от декември 2025 г., майката била безработна, освободили ги, защото няма работа; свидетеля не е чувал бащата да е давал издръжка за децата.

От показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел Д.А., във фактическо съжителство с майката на ищцата, преценени по реда на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната заинтересованост на свидетеля, се установява следното: свидетеля заявява, че с Е. са заедно от 5 години, тя има деца - момче на 14 години и момиче на 12 години; децата живеят, с тях; свидетеля не е виждал бащата и същият не е помагал за издръжката на децата; бащата не се е интересувал от децата дали им трябва нещо, дори и за рождените им дни; двамата с майката работели в *** в завод за фуражи, но намаляла работата и ги освободили, точно за Коледа; като били безработни в момента и двамата.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи:

Налице са предвидените в чл. 143, ал. 2 СК основания за присъждане на месечна издръжка на ненавършилите пълнолетие П. В. Т. и Н. В. Т., в размер на по 170,00 евро, за всяко дете, от предявяване на исковата молба до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката.

Задължението за издръжка към ненавършило пълнолетие дете се отличава със своя абсолютен характер, като в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК е определен минималният размер на тази издръжка: 1/4 от минималната работна заплата за страната или същата възлиза на 155,05 евро.

Съобразявайки нуждите и потребностите на децата, с оглед възрастта им /14 и 12 години/, както и възможностите на всеки от родителите: майката получава среден месечен доход около 97,55 лева, а за бащата не се установи какви конкретни трудови доходи е реализирал, но и двамата родители са трудоспособни и следва да си осигуряват доходи поне в размер на минималната работна заплата – 620,20 евро, за всеки от тях. Съдът намира, че двамата родители следва да осигуряват ежемесечно общо 300,00 евро за издръжката на всяко от децата. От необходимата сума за издръжка на всяко от децата следва ответника да заплаща 170,00 евро, а майката 130,00 евро. Съдът отчита и обстоятелството, че непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на децата, се полагат от майката.

Определянето на дължимата от ответника издръжка за децата с 14,95 евро, над минималния 4 размер е с оглед обстоятелството, че децата не са на съвсем ниска възраст, същите редовно посещават училище, като бащата е трудоспособен и следва да си осигурява доход поне в размер на минималната работна заплата.

От друга страна в доказателствена тежест на ищците, бе да ангажират доказателства за конкретните нужди от издръжка на децата и възможностите на задълженото лице, а доказателства за някакви допълнителни разходи на децата, извън обичайните, с които бе съобразен размера на определната издръжка на децата, не бяха ангажирани, не се събраха други доказателства свързани със задоволяване на образователни, здравословни или други потребности на децата, не се събраха доказателства и за възможности на бащата над гореобсъдените, обуславящи размер на издръжката над посочения по – горе.

Предвид изложеното исковете за издръжка са частично основателни, като следва да се осъди бащата да заплаща ежемесечна издръжка за ненавършилите пълнолетие П. В. Т. и Н. В. Т., в размер на по 170,00 евро, за всяко дете, от предявяване на исковата молба до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, а предявените искове за заплащане на месечна издръжка за разликата над посочените суми до предявените размери от 350,00 лева /178,95 евро/ месечно, за всяко дете, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Основателно е и следва да се уважи и искането за присъждане на законна лихва върху всяка просрочена месечна вноска от уваженият размер на издръжката, а искането за присъждане на законна лихва върху разликата от този размер до предявения размер е неоснователно и следва да се отхвърли.