Решение № 166 от 25.05.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 305/2021
- Вид
- Решение № 166
- Подписан
- 25.05.2021
- Състав
- Снежана Душкова, Иван Стойчев, Карамфила Тодорова
Цитирани разпоредби
- чл.15 · Наказателен кодекс
- чл.343,ал.1,б."в" · Наказателен кодекс
- чл.343а · Наказателен кодекс
- чл.343а, ал.1,б."б" · Наказателен кодекс
- чл.343г · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.55 ал.1,т.1 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.337,ал.1,т.1,т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.337,ал.1,т.1,т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 166 гр. София , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Снежана Душкова
Иван Стойчев
Карамфила Тодорова в присъствието на прокурора Димитър Симеонов Стоянов (АП-София) като разгледа докладваното от Снежана Душкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600305 по описа за 2021 година С присъда на ОС-Перник, постановена по НОХД 87/20г. подсъдимият Д. Т. Г. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл.343,ал.1,б.“в“, чл.54 от НК. Наложено е наказание в размер на две години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години.
На основание чл.343г НК подсъдимият е лишен от правото да управлява МПС за срок от две години. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски.
Срещу постановения съдебен акт е депозирана жалба от адв. Й.повереник на частните обвинители Б. Б. С.,Е. М. Д. и В. Б. С. и от адв. В.защитник на подсъдимия .
В жалбите на частните обвинители са развити доводи за явна несправедливост на наложените наказания . Заявено е искане за увеличаване размера на наказанията (лишаването от свобода при условията на чл.66 НК).
В жалбата на подсъдимия са развити доводи за явна несправедливост на наказанията, за неправилно приложение на материалния закон. Заявено е искане за отмяна и постановяване на оправдателна присъда, алтернативно за 1 преквалификация на деянието по чл.343а НК, намаляване на наказанията.
На основание чл.327 НПК след проведено разпоредително заседание делото е насрочено за разглеждане.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на частните обвинители –адв.Д. поддържа становището си за явна несправедливост на наказанието и искане за неговото увеличаване,като излага съображения,че подсъдимият е допуснал и нарушение по чл.117 ППЗДП.
Защитникът на подсъдимия излага съображения за неправилно приложение на материалния закон и заявява искане за постановяването на оправдателна присъда, алтернативно за преквалификация по чл.343а НК и намаляване на наказанията.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл.313 и чл.314 ал.1 НПК законността, обосноваността и справедливостта на присъдата, доказателствата по делото, намери за установено следното:
По жалбата на частните обвинители:
Основните възражения касаят явната несправедливост на наказанията.
По отношение авторството и доказаността на обвинението въпросът е разгледан от първата инстанция и е получил правилно разрешение в изготвените мотиви. Производството пред първата инстанция е било проведено по реда на глава двадесет и седма от НПК (съкратено съдебно следствие) при условията на чл.371, т.2 НПК, при което подсъдимият изцяло е признал фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласявайки се да не се събират доказателства за тези факти . Независимо от заявената от подсъдимия позиция и направените от него самопризнания е необходимо да се подчертае, че тези самопризнания изцяло са били подкрепени от доказателствата по делото и обвинението е доказано.
Преценявайки събраните доказателствени материали и за въззивния състав не съществува съмнение, че същите правилно са послужили за фактическа основа на присъдата. На базата им първоинстанционният съд е изградил напълно законосъобразни изводи приемайки, че съществуват обективни доказателства, от които е направен несъмнен извод, че подсъдимият е извършител на престъплението, в което е бил обвинен. Съдът подробно е анализирал събраните доказателства. В мотивите е посочено 2 какви обстоятелства са приети за установени и въз основа на какви доказателства. Изводите са обосновани със заключенията на назначените и изслушани експертизи, за които е прието, че са ясни, точни, пълни, отговарящи на всички поставени въпроси. Съдът е отделил особено внимание на изготвените автотехнически експертизи.Подробно е аргументирал своето становище, което се споделя от настоящата инстанция. Анализирал е обясненията на подсъдимия и двояката им същност, прецизно е посочил в кои части представляват защитна позиция и в кои части са подкрепени от доказателствата. При разглеждане на делото е бил спазен процесуалният ред и не са били допуснати процесуални нарушения във фазата на досъдебното и съдебно производство при събирането на доказателствата.
От фактическа страна е установено, че Д. Т. Г. е роден на ******** г. в гр. Враца и живее в същия град. Завършил е средно образование, женен, пенсионер по болест. Осъждан е два пъти за различни деяния, за които е реабилитиран по право и по давност. Правоспособен водач е за категории „В, DF., С, СЕ, D„ АМ, ТКТ и BE" и като такъв е наказван многократно по административен ред за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата.
Д.Г. от 2017 г. работел като шофьор в дружеството „Интертекс" ООД гр.Враца, като управлявал товарни автомобили с по- малка товароносимост, поради прекаран инсулт и последвало прединсултно състояние. На 24.06.2018 г. около 17:00 часа Г. потеглил на курс от гр.Враца към Република Македония с управляван от него товарен автомобил „Мерцедес 818 Атего" с рег.№ ********.След като наближил района на гр.Перник по АМ „Люлин", Г. се отклонил по главен път 1-6, по който продължил движението си с посока към гр.Кюстендил.
Около 19:35 часа обвиняемият навлязъл на територията на гр.Радомир, като продължил движението си направо по бул.„Райко Даскалов".
Междувременно, по ул."Велчо" с посока на към Автогара - гр.Радомир се движели велосипедистите Д. С. К., Ю. Т. О. и М. Б. Б.. Навлизайки в кръстовището на ул."Велчо" с бул."Райко Даскалов", пострадалият Б. предприел маневра „десен завой" и продължил движението си с посока гр.Кюстендил в най-дясната част на булеварда, който в района се състоял от две платна за движение, всяко от което с по една лента за движение във всяка посока, разделени едно от друго посредством двойна бяла непрекъсната линия. К. и О., които се движели по-назад от Б., достигайки кръстовището и след като се убедили, че няма опасност, решили да пресекат булеварда. След като извършили маневрата, О. и К. продължили движението си по тротоара, който 3 се намирал от лявата страна на движещите се с посока от гр.Радомир към гр.Кюстендил. Същевременно, намирайки се в район с наклон на спускане и малко прели да достигне кръстовището с ул."Велчо", обвиняемият възприел тримата велосипедисти, които непосредствено преди това били осъществили намислените от тях маневри. Намирайки се в района пред Автогара гр.Радомир и виждайки движещия се най-вдясно пред него велосипедист М.
Б., обвиняемият, който в този момент се движел със скорост от около 65 км/ч, решил да го изпревари. За целта Г. с управлявания от него товарен автомобил навлязъл частично в насрещното платно за движение с намерението да бъде на по- голямо странично разстояние от велосипедиста по време на Маневрата.
Достигайки района на кръстовището с ул.Търново", пострадалият Б. внезапно предприел маневра „ляв завой" към улицата, въпреки наличието на двойна непрекъсната линия. В този момент Г. се намират на около 31 метра зад М. Б..
Виждайки маневрата на велосипедиста, обвиняемият предприел екстрено спиране чрез натискане на спирачната уредба, но въпреки това последвал удар между предната част на товарния автомобил и лявата странична част на велосипеда. От силата на удара .Б., заедно с велосипеда, били отхвърлени напред по посоката на движение на товарния автомобил. Обвиняемият спрял товарния автомобил и излязъл за да провери състоянието на Б., като наред с това подал и сигнал на спешен телефон „112" На мястото на произшествието спрели и други автомобили, сред които лек автомобил „Фиат Мареа" с рег.№ ******** и лек автомобил „Ауди А4" с рег.№ ********, управлявани съответно от свидетелите Р. Г. К. и М. Х. С.. Последният качил М. Б. на задната седалка на автомобила си с намерението да го закара в болница, но непосредствено след това на мястото на произшествието пристигнала линейка, която качила пострадалия велосипедист и потеглила към болничното заведение. На мястото на инцидента пристигнал и полицейски екип от РУ МВР - Радомир, който извършил оглед на местопроизшествието.
Първоначално М. Б. бил закаран в МБАЛ „Р.Ангелова" - гр.Перник. но поради тежкото му състояние, впоследствие бил преместен в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" - гр.София, където на 13.09.2018 г. починал.
Пътно-транспортното произшествие е настъпило в рамките на населено място, при добра видимост, на суха асфалтова настилка, в светлата част на денонощието. На мястото на произшествието пътното платно е от едрозърнест асфалт, двупосочно, с две пътни ленти за движение, покрити с асфалтова настилка, която към момента на произшествието е била в добро състояние, без изпъкналости, дупки или неравности по нея. Двете ленти за движение са с широчина от по 3,50 метра всяка, разделени една от друга с пътна маркировка двойна смесена линия „М5".
В хода на проведеното разследване е изготвена съдебно-медицинска експертиза, съгласно заключението на която М. Б. е получил следните телесни увреждания - тежка черепно-мозъчна травма / оток с кръвонасядане в дясно слепоочно челно; кръвонасядане на меката черепна покривка в дясно 4 горно тилно; подлежащо трилъчево линейно счупване с основен лъч към големия тилен отвор; травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; контузия на десния челен дял, левия челен и слепоочни дялове на главния мозък; кръв в мозъчните стомахчета/, гръдна травма /охлузвания по гръдния кош и корема; кръвонасядане на меките тъкани на нивото на първо ляво ребро; контузия на левия бял дроб/, травми на крайниците /охлузвания/, и настъпили усложнения /вътрешна хидроцефалия; състояние след оперативно лечение; трахеобронхит/. Съгласно същото заключение причината за смъртта на Б. е тежката черепно-мозъчна травма и настъпилите усложнения. Между установените травматични увреждания и настъпилата смърт е налице непрекъсната причинно- следствена връзка. Описаните травматични увреждания по своята морфологична характеристика, вид, характер и локализация, разгледани в съвкупност отговарят да са получени в резултат на конкретното ПТП.
Според заключенията на изготвените автотехническа и допълнителна автотехническа експертиза скоростта на товарен автомобил „Мерцедес 818 Атего" с рег.№ ******** около 19:30 часа, в момент преди неговото спиране, е била около 65 км/ч., опасната зона на спиране на товарния автомобил в конкретната пътна обстановка и натоварване при движение със скорост от 65 км/ч е около 57 метра. При движение с разрешената в конкретния участък скорост на движение от 50 км/ч, опасната зона за спиране на товарния автомобил в конкретната пътна обстановка и натоварване е около 39 метра.
При определеното място на удара предната част на товарния автомобил се е намирала на около 31 метра от мястото на удара за момента, в който водачът Г. е реагирал на аварийно спиране. При сравняване на скоростта на движение на товарния автомобил - 65 км/ч и опасната му зона за спиране при тази скорост, то удара е бил непредотвратим. Според вещото лице-експерт, за да може да спре преди мястото на удара и да предотврати удара, обвиняемият е следвало да с е движи със скорост на движение по-ниска от 41 км/ч. В конкретния случай водачът Г. е можел своевременно да възприеме велосипедиста Б. и при извършване на маневрата за изпреварване да се движи със скорост и дистанция, позволяваща му да спре и предотврати местопроизшествието.
От назначената химическа експертиза за установяването на концентрацията на алкохол в кръвта на водача Д.Г. е установено, че в пробата кръв, иззета от Г., не е установено наличието на етилов алкохол.
Безспорно са установени допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение, визирани в разпоредбите на чл.20,ал.2 и чл.5,ал.2,т.1 ЗДП, които са в пряка и непосредствена причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат и причинената смърт на пострадалия. Въз основа на събраните доказателства правилно подсъдимият е бил признат за 5 виновен за извършено престъпление по транспорта.