Определение № 1757 от 27.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1757 гр. Пловдив, 27.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501698 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „СИТИ КЕШ“ ООД, чрез процесуалния представител адв. Х. М., против определение № 446 от 02 .04.2024 г., постановено по гр. д. № 1725/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Карлово, II гр. състав, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на решението по делото в частта за разноските като се постанови отхвърляне в цялост на искането на ищцовата страна за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, вместо присъденото възнаграждение в размер на 400 лева.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е документ за внесена държавна такса.

Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят „СИТИ КЕШ“ ООД счита постановеното определение за незаконосъобразно. Ищцата Х. К. не била материално затруднена, поради което не й се следвало безплатно представителство и съдействие от адвокат по чл. 38 от ЗАдв. Съдът не отчел доказателствата за имущественото състояние на г-жа К., информация за което тя представила на „СИТИ КЕШ“ ООД на 28.09.2023 г. при сключване на договора за кредит, а именно – че домакинството й, състоящо се от двама души, имало месечни приходи в размер на 2202 лева, че живеела в собствено жилище, поради което не разходвала средства за наем, и не отглеждала непълнолетни. Тези данни опровергавали данните за материална затрудненост, респ. нужда от безплатна адвокатска помощ. Понеже били налице официални данни в посочената 1 насока, съдът следвало да задължи ищеца да докаже предпоставките за искането си чрез предоставяне на декларация за имущество и доходи по чл.

83, ал. 2 от ГПК – по аналог на процедурата по освобождаване от държавни такси и разноски по делото. Отделно от изложеното, ищцата К. била завел четири дела срещу „СИТИ КЕШ“ ООД по повод на договори, сключвани между страните, с предмет защитата й като потребител. Това било направено с цел тя да се обогати със съдебни разноски, доколкото могла да получи защита и в едно производство.

Иска се от съда по същество да постанови изменение на решението на районния съд в частта за разноските като бъде оставено без уважение изцяло искането на ищцовата страна за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата.

Частната жалба на „СИТИ КЕШ“ ООД е неоснователна. Това е така поради долуизложените съображения.

Предмет на спора пред първоинстанционния съд е разрешаване на въпроса за валидността на клаузата на чл. 8 от сключен между страните на 15.07.2020 г. договор за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 973,92 лева за непредоставяне на обезпечение чрез банкова гаранция или поръчителство в тридневен срок от сключването на договора. С оглед изхода от делото – положителен за ищеца, представляван безплатно от адвокат, районният съд е взел предвид представения договор за адвокатска услуга и е приел, че на адв. С. Н., следва да се определи поисканото възнаграждение за безплатна адвокатска помощ съгласно чл. 38 от ЗАдв. Определил е възнаграждение в размер на 400 лева.

Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв предвижда на представлявалия безплатно спечелилата страна адвокат да се присъди съответно възнаграждение при обективирането на две предпоставки: 1) да е оказана безплатна адвокатска помощ на някое от предвидените основания и 2) насрещната страна да е осъдена за разноски. Посочването на основанието за безплатно предоставяне на адвокатското съдействие (в случая сторено в представения договор между адвокат и клиент, находящ се на л. 9 от първоинстанционното дело) е достатъчно за приложението на посочената разпоредба. Основанията, предвидени в т. 1-3 на ал. 1 на чл. 38 от ЗАдв лежат на плоскостта на договорната връзка адвокат-доверител и не са предмет на изследване от съда при преценката за разпределение на отговорността за разноски. Така напр. в определение № 2371 от 4.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4807/2022 г., I г. о., изрично е прието: „ Налице е практика на ВКС, изразена в определения по чл. 274, ал. 3 ГПК, според която наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски, като взаимно формираната между доверителя и довереника воля за процесуално представителство по 2 реда на този текст е достатъчна за доказване на материалната затрудненост, като решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат. В този смисъл е определение № 643 от 7.12.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2370/2022 г., I т. о. и цитираната в него многобройна практика на ВКС в същия смисъл.“ Изразеното становище се споделя от настоящия съдебен състав.

Доводите на частния жалбоподател за противното не се възприемат за основателни. Те са неоснователни и на собствено основание: дори да се приеме, че съдът следва да установява наличието или липсата на материална затрудненост на ищцата К., получила безплатно адвокатско представителство, в кориците на делото не се съдържат доказателства тя да не е затруднена.

Декларациите за финансово състояние, направени от ищцата при подаване на искането за отпускане на кредит, не могат да послужат за оборване на посоченото в договора за адвокатска услуга основание. Те се отнасят единствено до определен момент във времето и не могат да се вземат предвид понастоящем. От друга страна – липсва основание аналогия с режима на освобождаването на страна от държавни такси и разноски. Производството по чл. 83, ал. 2 от ГПК е самостоятелно, уредено е като възможност на материално затруднената страна и цели да й осигури достъп до правосъдие.

Гражданският процес, почиващ на диспозитивното начало, изключва възможността да се прилагат съответно тези правила служебно от съда или по инициатива на друго лице, а не соченото от закона като заинтересовано такова (чл. 83, ал. 2 от ГПК), и то – с цел, различна от гарантиране на достъпа до съд.

Не се намират за основателни и доводите на частния жалбоподател за злоупотреба с право. Упражняването на правото на иск извън присъщите му цели, а именно – с цел да се постигнат доходи от съдебни разноски, е обстоятелство, което следва да се докаже несъмнено в процеса. В случая, от една страна – това не е сторено, а от друга – следва да се обърне внимание на факта, че злоупотребата с право на иск е извън предмета на настоящото производство – то се развива по повод на разноските, съставляващи законова акцесорна последица при вече упражнено право на иск.

Като съобрази критериите, изведени от СЕС в решение от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22, въззивът намира, че определеното от районния съд адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ищеца в размер на 400 лева не следва да се отменя, нито да се намалява.

Поради съвпадение на крайните изводи на въззива с тези на първоинстанционния съд обжалваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение № 446 от 02.04.2024 г., постановено по гр. д. № 1725/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Карлово, II гр. състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4