Определение № 2362 от 24.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2362 гр. София, 24.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Николай Метанов

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501647 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК.

Инициирано е с частна жалба от адв. М. - като пълномощник на „Стиккредит“ АД, срещу определение №294/19.03.2026г. по в.гр.д. №184/2026г. на Окръжен съд - Перник, с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството вх. 3463/29.01.2026г. срещу разноските по заповедта за плащане по частното гражданско дело № 89 по описа на РС Перник за 2026г., като недопустима ( просрочена ).

Жалбоподателят иска то да бъде отменено, а искането на заявителя в заповедното производство за адвокатско възнаграждение да бъде оставено без уважение, евентуално размерът на същото да бъде намален. Възразява, че интересът на длъжника да обжалва Заповедта за изпълнение в частта за разноските произтича от това, че е платил в срока за доброволно изпълнение и не дължи адвокатско възнаграждение, защото не е дал повод за предявяване на вземането по съдебен ред.

Оспорва като неправилен извода на ПОС, че жалбата му срещу разноските е просрочена, защото срокът за обжалване се определя от разпоредбата на чл. 414а от ГПК, а не от чл. 413 от ГПК. Различно от горното разбиране, според жалбоподателя, би нарушило правата на длъжника, би усложнило процеса, поради различното администриране на възражението по чл. 414а от ГПК и жалбата срещу разноските.

Отговор на частната жалба е подаден от заявителя в заповедното производсто Б. Б. – чрез адв. И., който иска да бъде потвърдено обжалваното определение. Сочи, че при обжалване на заповедта в частта за разноските по чл. 413 от ГПК се прилага общите правила за обжалване по чл. 274 от ГПК, съответно и срока за това по чл. 275, ал.1 от ГПК.

Заедно с горното, излага съображения, че в хипотеза на депозирано 1 възражение по чл. 414а, ал.3 от ГПК, срок за депозиране на частна жалба срещу разноските не е започнал да тече, поради липсата на изричен акт на съда по възражението. Поради това счита, че интересите на длъжника да подаде възражение по чл. 414 от ГПК и по чл. 414а от ГПК са различни, като съответно и способите за защита са различни.

Въззивният състав, след като съобрази, че жалбата е редовна и допустима, прие по същество следното :

По заявление на Б. С. Б., ЕГН ********** е образувано ч.гр.д. № 89/2026г. по описа на ПРС против „Стик Кредит„ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление в Шумен, ул. „Оборище „ № 13 Б, за издаване на заповед за плащане на суми, недължимо платени от него по нищожен на основание чл. 22 от Закона за потребитеския кредит договор за потребителски кредит и над размера на чистата стойност по чл. 23 от същия.

Издадена е Заповедта за изпълнение №116 от 08.01.2026г., която е връчена на длъжника на 15.01.2026г, от която дата са започнали да текат сроковете по чл. 414 и 414а от ГПК.

Видно е от материалите в заповедното производство, че в законоустановения срок е постъпило възражение по чл.414а ГПК с рег. № 3462/29.01.2026г. от длъжника „Стик-Кредит“ АД, в което се твърди, че е изпълнил задължението си, като е платил вземането и разноските за държавна такса - но не и хонорара на адвоката на заявителя. Във възражение по реда на чл. 414а от ГПК, длъжникът е посочил, че според него не е дал повод за образуването на делото и не дължи разноските. Заповедният съд е констатирал, че към възражението са приложени и доказателства за изпълнението на задължението.

На същата дата – 29.01.2026г., „Стик Кредит„ АД е подал и частна жалба против заповедта в частта й, с която е заповядано да се плати сумата от 202 евро хонорар на адвоката на заявителя.

Районния съд е приел жалбата за подадена в срока по чл. 275 от ГПК и е администрирал същата по общия ред.

По тази жалба е постановено атакуваното пред САС определение №294/19.03.2026г. по в.гр.д. №184/2026г. на Окръжен съд – Перник.

Същото настоящият състав приема за правилно като краен резултат, но с различни съображения. От съдържанието на частната жалба от 29.01.2026г. на „Стик Кредит„ АД против заповедта в частта й, с която е заповядано да се плати сумата от 202 евро хонорар на адвокат, следва че тя има характер на възражение по чл. 414а, ал.3 от ГПК. По него компетентен да се произнесе е заповедният съд, защото съдържа възражения, че длъжникът не е дал повод за завеждане на заповедното производство от заявителя, като едновременно с това не е получил възможност да извърши плащането по извънсъдебен начин.

В тази хипотеза заповедният съд изследва обстоятелствата дали длъжникът е дал повод на кредитора да сезира съда, като няма спор, че дължи сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение и ги е платил в срока за доброволно изпълнение.

2

Разпоредбата на чл. 414а, ал. 5, изр. второ ГПК възлага на заповедния съд да се произнесе по възражението на длъжника и постъпилото становище, което включва и произнасяне по възражението на длъжника за недължимост на разноските, поради наличието на хипотезата на чл. 414а, ал. 3 ГПК. При това произнесе съдът следва да обсъди релевираните от длъжника възражения, че не е дал повод за предявяване на вземането пред съда и тези за недължимост, респ. за прекомерност на присъдените със заповедта разноски.

Поради това, при подадено възражение по чл. 414а от ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от произнасянето на съда по чл. 414а, ал. 5, изр. второ от ГПК. В този контекст е видно, че след като ПРС не се е произнесъл по този ред и не е постановил акт по възражението за разноските, няма акт който да подлежи на обжалване. При липса на акт по възраженията за недължимост на разноски за адв.възнаграждение, в хипотезата на чл. 414а, ал.3 от ГПК, разгледано по реда на чл. 414а, ал.5 от ГПК, срок за обжалване не е започнал да тече. Пернишкият окръжният съд е направил незаконосъобразен извод за просрочие на жалбата. Той е следвало да върне същата, като преждевременно подадена, поради непроизнасяне от заповедния съд по възраженията, включително и по това за разноските. В противен случай произнасянето по частна жалба против заповедта за изпълнение в частта за разноските ще стабилизира същата в тази част и ще обезсмисли предвиденото в чл. 414а, ал. 5, изр. второ от ГПК произнасяне от заповедния съд по това възражение.

С оглед на изложеното съдът намира, че подадената частна жалба против заповедта за изпълнение в частта за разноските е преждевременно изпратена на окръжният съд, поради което той е следвало, да върне делото на заповедния съд за произнасяне по реда на чл. 414а, ал. 5, изр. второ от ГПК по възражението на длъжника, в т.ч. за адвокатско възнаграждение и по постъпилото становище на заявителя, ако има такова или да процедира съобразно чл. 414а, ал.5, изр. първо. Настоящият състав приема, че същата недопустима, но не като просрочена, както е приел ПОС, а като преждевременна.

По изложените събражения Софийският апелативен съд приема, че следва да остави без уважение частната жалба на адв. М. - като пълномощник на „Стик-кредит“ АД, срещу определение №294/19.03.2026г. по в.гр.д.

№184/2026г. на Окръжен съд – Перник.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адв. М. - като пълномощник на „Стик-кредит“ АД, срещу определение №294/19.03.2026г. по в.гр.д. №184/2026г. на Окръжен съд – Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4