Определение № 319 от 17.06.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 818/2024
- Вид
- Определение № 319
- Подписан
- 17.06.2024
- В сила
- 17.06.2024
- Състав
- Марин Цвятков Атанасов, Петър Митев, Даниела Михайлова
Цитирани разпоредби
- чл. 182,ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24,ал.5,т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.250, ал.4 изр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 287 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.81 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 319 гр. Варна, 17.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Марин Цв. Атанасов
Членове:
Петър Митев
Даниела Михайлова като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20243100600818 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава двадесет и втора НПК, съгласно разпоредбата на чл.250, ал.4 изр. 2 НПК
Същото е образувано по частна жалба от частният тъжител С. Х. Н. срещу Разпореждане № 2366 от 01.04.2024г с което е прекратено наказателното производство по НЧХД №915 по описа на ВРС за 2024г шести наказателен състав на основание чл. 250,ал.1,т.1 вр с чл.24,ал.5,т.1 НПК С жалбата се твърди, че атакувания съдебен акт не удовлетворява частния тъжител и желае да бъде образувано дело на входираната частна тъжба.
Жалбата е подадена в срок и от правоимащо лице, поради което е процесуално допустима, а по същество и основателна по следните причини:
Частният тъжител С. Х. Н. е депозирала тъжба на 28.02.2024г против лицата Д. Н. Д. и Т. Д.
. Въпреки отсъствието на бащино име за второто посочено лице, за тях са посочени адрес и ЕГН, което в достатъчна степен ги индивидуализира. За подадената тъжба не е била внесена дължимата държавна такса.
ВРС е приел , че тъжбата не отговаря на чл.81 НПК, оставил я „без движение“, като дал конкретни указания за допълването,посочвайки 7 дневен срок за изпълнение. Тези си действия съдът изложил подробно в разпореждане №1739 от 07.03.2024г.
В изпълнение на указанията частният тъжител внесъл дължимата държавна такса и при почти идентично съдържание преповторил повода за завеждане на делото като „допълнил“ тъжбата и с нови факти, които съдът приел като недостатъчно конкретизирани и въз основа на това направил извода посочен по горе за прекратяване на наказателното производство.
При прочита на тъжбата и нейното допълнение може да се констатира, че същата не е изготвена от лице притежаващи юридически познания, но това само по себе си не може да послужи за извод, че същата не отговаря на изискванията на закона. Тъжбата съдържа достатъчни данни за частния тъжител и такива за лицата срещу които се подава. Налице е и фактическо обвинение относимо към датата 11.02.2024г, когато на частния тъжител било попречено да осъществи „среща със дъщеря си“. Към тъжбата е приложено и съдебно решение за определяне на режим на лични отношения между частния тъжител и детето Н. Д.ова Н.а, чиито родителски права са предоставени на едно от лицата срещу когото е подадена частната тъжба. За съдът прекратил производство следва да е ясно, че се твърди за извършено престъпление по чл. 182,ал.2 НК, което се преследва именно по избрания от частния тъжител ред. Това, че С. Н. с „допълването“ на 1 тъжбата и то по указание на съда е навела и други фактически твърдения – обида и закана за убийство, следва да се преценява на плоскостта на това дали не е изтекъл срока за предявяване на такива обвинения и какъв е реда за търсене на правна защита. Ако съдът счита ,че срока за отправени обиди е изтекъл, следва това да бъде посочено ясно, ако ли пък не тогава следва да се даде нов срок за конкретиката на фактите. Такъв анализ в съдебния акт на практика няма. За ВРС е ясно, че деянието „закана за убийство“ е престъпление от общ характер и не съществува пречка , посочвайки това обстоятелство да даде ход на тъжбата само за онова деяние, което се преследва по коментирания правен ред, но не и игнорирайки описания факт за деянието посочено, че е извършено на 11.02.24г. Едва в след провеждането на съдебното следствие /впрочем в допълнението е направено и искане за допускане на свидетели/ , след анализ на събраните доказателства могат да се правят изводи съгласно нормата на чл.102 НПК, като разбира се е допустимо и приложението на разпоредбата на чл. 287 НПК .
Посоченото по горе е основание за извода на въззивния съд, че наказателното производство е прекратено прибързано и неоснователно, тъй като на този етап частната тъжба отговаря на всички изисквания на закона за деяние осъществено на 11.02.2024г Изложеното налага отмяна на атакуваното разпореждане на ВРС и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 2366 от 01.04.2024г, с което е прекратено наказателното производство по НЧХД №915 по описа на ВРС за 2024г шести наказателен състав на основание чл. 250,ал.1,т.1 вр с чл.24,ал.5,т.1 НПК
ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Препис от определението да се изпрати на частния тъжител.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2