Определение № 179 от 05.06.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 179 гр. София, 31.05.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Андон Г. Миталов като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно частно наказателно дело № 20231800600303 по описа за 2023 година

В качеството си на инстанция по въззивен контрол Софийски ОС е сезиран с частна жалба против определение по чл. 248 НПК, постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 43/2023 г. по описа на РС - К..

С атакуваното определение съдът е приел, че липсват основания да се приеме, че в хода на досъдебното производство и най-вече след привличане на подсъдимия към наказателна отговорност със съставяне и връчване на обвинителния акт, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в разрез с правото на защита на същия.

Така застъпеното виждане не се споделя от защитата на подсъдимия, която атакува определението с частна жалба в законовия срок. В жалбата на първо място се отправя упрек за липса на мотиви с аргумент, че съдът бланкетно е заявил, че споделя становището на представителя на прокуратурата, без да отговори на възраженията на страните. На второ място се развиват конкретни съображения, касаещи допуснати нарушения при съставяне на обвинителния акт, нарушаващи правото на защита на обвиняемите. Твърди се, че в съставения обвинителен акт липсва описание на времето, начина и мястото на извършване на деянието - въвеждане в заблуждение на пострадалия, че обвиняемите притежават необходимата компетентност. Изтъква се, че в обстоятелствената част на обвинителния акт е прието, че „не са дали на пострадалия никаква информация за това имат ли някаква правоспособност, нито пък са му дали възможност да разбере имат ли фактическа възможност и знания да извършват необходимите строителни работи“, което препятства правото на обвиняемите да разберат обвинението и да се защитават. Наред с това, защитата счита, че некачественото изпълнение и „в несъответствие със ЗУТ“ като елемент на деянието, посочен в обвинителния акт, препятства осъществяването на правото на защита на обвиняемите, тъй като се налага необходимост от изчерпателно изброяване на конкретните норми на закона, които се считат за нарушени.

1

В жалбата се твърди и че съдът неправилно е оставил без уважение искането на подсъдимите мярката за неотклонение подписка да се изпълнява на територията на Република Германия, вместо да бъде установен адресът, на който пребивават подсъдимите, и да разпореди изпълнението на мярката.

Отправя се искане за отмяна на атакуваното с жалбата определение и за връщане на делото на прокурора за отстраняването на нарушения на процесуалните правила при изготвянето на обвинителния акт и формулиране на обвинението.

Съдът, като разгледа жалбата на заявените основания и осъществи служебен контрол по отношение на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Производството по делото пред районния съд е започнало по внесен обвинителен акт срещу Х. Г. и Г. Г. – за престъпление, извършено при условията на съизвършителство, по чл. 209, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

С определение от проведено разпоредително заседание на 12.04.2023 г. по н.о.х.д. № 43/2023 г. на РС – К. съдът е приел, че не е налице отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, като е оставил без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата за отстраняването му, и е насрочил делото за разглеждане в съдебно заседание. Съдът е потвърдил и взетата спрямо обвиняемите мярка за неотклонение „подписка“.

Преди всичко следва да се отбележи, че оплакването на защитата, касаещо пестеливостта на мотиви от страна на първия съд, има известни основания, но същото не води до опорочаване на атакувания акт до степен, налагаща неговата отмяна. В настоящия случай съдът е приел в мотивите си, че споделя становището на прокурора и без да излага собствени съображения, е оставил без уважение искането на защитата. По този начин позицията на съда по въпросите, визирани в чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, е напълно ясна за страните. Въззивната инстанция не намира основания да приеме, че е допуснато нарушение на изискванията за мотивиране на съдебните актове. Следователно постановеното определение не следва да бъде отменено само на това основание.

Внимателният прочит на обвинителния акт, в неговите обстоятелствена и заключителна част предвид повдигнатото обвинение по чл. 209, ал. 2 НК, не обуславят предпоставки да бъде споделена позицията на защитата като правилна. Въззивната инстанция се съгласява с приетото от първоинстанционния съд, че не са налице допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, каквито се претендират в становището на настоящия жалбоподател.

Разглеждайки поставения за обсъждане въпрос, а именно налице ли е такова нарушение на процесуалните правила, което да налага прекратяване на съдебното производство на основание чл. 249, ал. 2, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, въззивният съд намира, че развитите в частната жалба оплаквания са напълно неоснователни.

От съдържанието на внесения обвинителен акт става ясно, че всеки от обвиняемите – 2

Х. Г. и Г. Г., е обвинен в това, че в съучастие като съизвършител с другия обвиняем е използвал неосведомеността на А. Д. относно какви са цените на строителните материали и цената на труда за външно саниране на къща и поставяне на плочки на външни стълби и тераса и го е уговорил да приеме да бъдат извършени определени ремонтни дейности по къщата му, въпреки че не е имал техническата правоспособност да извършва такива дейности, като част от тях са останали неизпълнени, а друга част – са изпълнени некачествено и в несъответствие със ЗУТ.

На първо място, възражението на защитата, че е налице липса на посочване на време, начин и място на извършване на деянието от гледна точка на въвеждането в заблуждение на пострадалия, е неоснователно. От обстоятелствената част на обвинителния акт (в съответствие с приетото в заключителната част) става ясно, че деянието е извършено на 11.06.2019 в гр. Годеч, като по отношение на тези обстоятелства няма каквото и да било съмнение. В случая се касае за престъпление, визирано в текста на чл. 209, ал. 2, вр. ал. 1 НК, под формата на „използване на неосведомеността на някого“, а не по основния състав на престъплението по ал. 1 на същия член – „въвеждане в заблуждение“. Поради това настоящата инстанция намира, че упрекът в частната жалба, касаещ тази форма на изпълнителното деяние, е лишен от основание.

Основното възражение, развито в жалбата, е свързано именно с формулировката относно начина на извършване на деянието като съществен признак на престъплението. На стр. 1 от обвинителния акт прокурорът е приел, че обв. Х. Г. първо е посетил свид. Д. в дома му, предложил му е къщата му да бъде санирана, като на мястото се появили и другият обвиняем, заедно с работници, които започнали да стоварват строителни материали и да лепят стиропор по къщата, преди да е била постигната договорка с Д.. Тези обстоятелства са залегнали в основата на описанието на разглежданото деяние, като в заключителната част е прието, че всеки от обвиняемите е „използвал неосведомеността на Д. за това какви са цените ...и го уговорил да приеме да бъдат извършвани ремонтни дейности...“. Следва да се отбележи, че в обвинителния акт е отдадено необходимото значение на действията на обвиняемите – непосредствено след като отправили оферта към Д., без да уточнят параметрите на сделката му, предприели незабавно разтоварване и монтиране на стиропор.

Тези прибързани и несъгласувани с пострадалия действия, поставили последния в ситуация, в която без да е наясно с всички условия, пазарните цени на материалите и труда, е бил заставен да подпише представения му договор и да изтегли парите от сметката си, след което да ги предаде на обв. Г. Г.. Всичко това в необходимата степен илюстрира фактическите обстоятелства, залегнали в основата на повдигнатото обвинение, и очертава ясно предмета на доказване в производството.

Оплакването в частната жалба, че не е ясно как пострадалият е въведен в заблуждение за обстоятелството, че обвиняемите притежавали техническа правоспособност да извършват уговорените строителни работи, не касае изпълнителното деяние на престъплението, за което е повдигнато настоящото обвинение. Този факт би могъл да има отношение към разследваното деяние доколкото е белег за това дали и доколко обвиняемите 3 са възнамерявали да престират поетото задължение качествено, но не представлява признак на престъпния състав по чл. 209, ал. 2 НК.

По повод становището на защитата, застъпващо бланкетен характер на обсъжданото престъпление, следва да се посочи, че некачественото изпълнение на задължения в хипотезата на престъплението по чл. 209, ал. 2 НК поставя фактически, а не правен въпрос, който следва да подлежи на обсъждане по същество. Действително включването на формулировката в заключителната част на обвинителния акт, че ремонтните дейности са изпълнени некачествено „и в несъответствие със ЗУТ“ не е необходимо от гледна точка на обективните и субективните елементи от състава на престъплението измама. Както е посочил и прокурорът в становището, изразено в проведеното разпоредително заседание – „за обвинението по чл. 209 НК изобщо няма значение какви разпоредби на ЗУТ точно са нарушени. Действително обвинението може да се повдигне и без тази конкретизация“, с което въззивният съд се съгласява напълно. Съставът на това престъпление не включва нарушението на правни разпоредби, а изисква да е налице въздействие върху съзнанието на измаменото лице, като деецът се възползва от налична погрешна представа за определени факти или обстоятелства - в случая за действителните цени на строителните материали и цената на труда. Именно поради тази причина свидетелят А. Д. се е доверил на обвиняемите и е взел решение да се задължи по предложения му договор, в какъвто смисъл е повдигнатото обвинение.

В заключение, така илюстрирани и с оглед фактическия състав на престъплението по чл. 209, ал. 2 НК, действията на подсъдимите – използване на неосведомеността на някого, са пределно изяснени. Изложеното по-горе обосновава извода за съответствие на съдържанието на обвинителния акт на критериите за процесуална годност по чл. 246 НПК и способност за информираност, без съмнения или колебания относно вменените противозаконни действия на привлечените към отговорност лица. В обобщение на гореизложеното – изводът на защитата относно наличие на необходимото и достатъчното съдържание на обвинителния акт, не би могъл да бъде споделен.

По отношение на искането за изменение на наложената мярка за неотклонение „подписка“, като се постанови изпълнението на адрес извън територията на страната, подкрепено с твърдението, че обвиняемите пребивават преимуществено във Федерална Република Германия, въззивната инстанция намира, че същото е неоснователно. Съгласно чл. 60, ал. 1 НПК мярката за неотклонение „подписка“ се състои в поемане на задължение от обвиняемия, че няма да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган.

Въпреки че законът не поставя ограничение относно това дали местоживеенето на обвиняемия може да бъде единствено в рамките на Република България, настоящият съдебен състав намира, че искането на защитата не може да бъде уважено. Това е така, тъй като определянето на адрес извън пределите на страната на практика би обезсмислило налагането на тази мярка за неотклонение поради невъзможността да бъде контролирано спазването на същата. Съгласно чл. 60, ал. 3 НПК спазването на тази мярка за неотклонение се контролира от структурите Министерството на вътрешните работи, следователно 4 същността на мярката изисква изпълнението страната. да се осъществява единствено в рамките на

Изложеното по-горе обуславя потвърждаване на атакуваното определение като съответно на закона и правилно, предвид което на основание чл. 249, ал. 3 и 4, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК съдът