Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 39 от 23.01.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 119/2022
Вид
Решение № 39
Подписан
23.01.2024
В сила
17.02.2024
Състав
Пламен Атанасов Атанасов

Цитирани разпоредби

  • чл.250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.372, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.55, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Варна, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20223100900119 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.250 от ГПК и се развива, след прекратяване и връщане от Ап.С Варна на образуваното въззивно дело, с указания за произнасяне по искането на жалбоподателя-ищец за допълване на постановеното първоинстанционно решение и по контретно по отношение на твърдението на страната за предявен от нея евентуален иск с правно основание чл.55, пр.3 от ЗЗД за връщане на процесната сума на отпаднало основание.

Ответника по молбата, по същество е взел становище за нейната неоснователност, с подаденият отговор на въззивната жалба.

След като се запозна с материалите по делото и съобрази доводите на страните, съдът направи следните фактически и правни изводи:

Молбата е допустима, а разгледана по е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Настоящото дело има за предмет искова молба подадена от “Томас Милър Спешълти Андърайтинг Ейджънси Лимитид”, Великобритания, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 19950 щ.д., представляваща получено без основание застрахователно обезщетение, т.е. иск с правно основание чл.55, пр.1 от ЗЗД. В този смисъл е изрично формулираният от ищецът петитум в исковата му молба, като тук е мястото да се посочи, че производството евентуално заявената претенция по чл.59 от ЗЗД за причинено на ищцовата страна обедняване, в резултат от поведението на ответника, е прекратено с влязъл в сила съдебен акт

В допълнителната искова, противно на поддържаното от жалбоподателя-ищец, не се 1 съдържа искане за произнасяне по евентуална претенция, а и токова не би могло да бъде прието за разглеждане, доколкото по силата на чл.372, ал.2 от ГПК в срока за допълнителна искова молба, ищецът може да измени предявения иск или да поиска инцидентно произнасяне по оспорено преюдициално правоотношение. В случая, освен че не е налице изменение на иска, то такова е и недопустимо, тъй като добавянето на ново допълнително основание на претенцията, съставлява предявяване на нов иск, който не може да бъде приет за разглеждане на този етап на спора.

Извършеният доклад на делото-предварителен и окончателен, не съдържа заявена за разглеждане евентуална претенция, като въпросният доклад не е оспорен от страна на ищеца.

С обявяване на доклада на делото за окончателен, по изчерпателен начин се определя предмета и обхвата на спор, като в случая в него не е включена евентуална претенция. Ето защо не е налице основание за допълване на решението с произнасяне по иск за връщане на нещо на отпаднало основание, тъй като такъв не е бил приет за разглеждане по делото, съответно не е предмет на настоящото производство.

За пълнота следва да се посочи, че излагането на обстоятелствени фактически твърдения, особено ако те се формални и абстрактни, без да е съпроводено със съответното искане, не води до предявяване на иск. В този смисъл доводите на страната за непълнота на решението, основани на изложени в допълнителната искова молба твърдения, са ирелевантни за настоящото произнасяне.

Следва да се допълни още, че оплакванията за пропуснато произнасяне в решението на съда по евентуално предявен иск, основани на разрешенията дадени в Постановление №1 на ПВС от 28.09.1979г., са напълно погрешни, доколкото цитираната от страната тълкувателна практика засяга различните проявни форми на неоснователното обогатяване в хипотезата на получаване на нещо при начална липса на основание /каквато между впрочем е главната претенция/, а както самата страна понастоящем твърди, евентуалната й претенция, се основава на отпадане на основанието за получаване на престацията от ответника.

Воден от изложеното съдът приема, че молбата на ищеца за допълване на постановеното по делото решение, е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на “Томас Милър Спешълти Андърайтинг Ейджънси Лимитид”, Великобритания, за допълване Решение №86 от 20.02.2023г. постановено по т.д.№119/202022г. по описа на ОС Варна, чрез произнасяне по евентуално предявен иск с правно основание чл.55, пр.3 от ЗЗД за осъждане на Д. Й. Й. да върне на ищеца сумата от 19950 щ.д., представляваща предадено застрахователно обезщетение, поради отпадане на 2 основанието за получаването му.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВАп.С в двуседмичен срок съобщаването на страните. от

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3