Решение № 1 от 05.01.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Монтана, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ при участието на секретаря ИРЕНА ЦВ. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно наказателно дело № 20251630201327 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 25-0996-001558/17.11.2025г., на Началник сектор „ПП“ при ОДМВР Монтана на ТМ, роден на ХХХХХХХХг. в Р, за нарушение на член 6, т. 1 от ЗДвП, на основание член 183,ал.7 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление ТМ, обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност и неправилност, като излага конкретни доводи. Предвид на това моли съда да го отмени. В съдебно заседание жалбоподателят и неговият представител редовно призовани не се явяват.

Въззиваемата страна редовно призована не се явява.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбоподателят ТМ, роден на ХХХХХХХХг. в Р е международен шофьор. Управлява товарен автомобил VOLVO FH, с рег. № ХХХХХХХ, с прикачено на него полуремарке с рег. № ХХХХХХХ. На 17.11.2025 влязъл в България през ГКПП Видин мост. На границата в 09:07 часа заплатил с квитанция пътни такси за заявения маршрут в България в размер на 250 евро или 440.06 лева. Платените пътни такси били съобразени с обстоятелството, 1 че управляваното от М тежкотоварно МПС е извънгабаритно и поради това на гърба на квитанцията за заплатените такси бил написан машрута му за движение с посочване на пътищата по които следва да премине. Посочено било, че маршрута от Видин до Монтана е през град Димово по главен път І-1 След оформяне на всички документи на границата продължил по предварително указания му маршрут за движение. На 17.11.2025 година в 11:27 часа, М бил спрян от свидетелите И. Б. И. и М. Д. Д. – служители на ОДМВР Монтана, по път І-1, в района на км 94+000, с посока на движение от гр. Видин към гр. Монтана. За посочения пътен участък била въведена временна забрана за движение на МПС- та с маса над 12 тона, със заповед на АПИ № РД-11-100/22.10.2025г. въведена с пътна сигнализация и пътен знак „В18“. За установеното движение от страна на управляваното от М извънгабаритно МПС по този участък му бил съставен АУАН № GА 4642883 от 17.11.2025 г.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено процесното нак ТМ Т , роден на ХХХХХХХХг. в Р, за нарушение на член 6, т. 1 от ЗДвП, на основание член 183,ал.7 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец

Така установената фактическа обстановка се установява от доказателствата събрани в хода на настоящето производство – свидетелските показания на И. Б. И. и М. Д. Д., както и писмените доказателства по делото.

Свидетелските показания на двамата служители на МВР съдът изцяло кредитира с доверие. Същите свидетелстват относно факти и обстоятелства, който са възприели лично и техните показания се подкрепят от писмените доказателства по производството.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното наказателно постановление отговаря на изискванията на процесуалния закон. Видно от приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи, актосъставителят по делото е оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. НП е издадено от компетентно длъжностно лице, оправомощено по реда на същата заповед.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от 2 административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания при издаването на двата административни акта относно техните задължителни реквизити , съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Спазени са всички задължителни реквизити необходими за законосъобразното ангажиране на предвидена в

ЗАНН административнонакзателна отговорност на виновното лице. Възраженията на жалбоподателят че АУАН е съставен в негово отсъствие и е бил лишен да направи възражения по него бяха категорично опровергани в свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по съставянето на акта, както и от писмените доказателства по производството, от където е видно, че АУАН е подписан и възражения не са направени.

Въззивният съд намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От събраните по делото доказателствени източници се доказа с категоричност обективната страна на процесното нарушение, а именно че на 17.11.2025 г. в 11:27 часа, в общ. Монтана, по път І-1, в района на км 94+000, с посока на движение от гр. Видин към гр. Монтана, жалбоподателят ТМ, управлявал товарен автомобил VOLVO FH, с рег. № ХХХХХХХ, с прикачено на него полуремарке с рег. № ХХХХХХХ, въпреки въведената временна забрана за движение на МПС- та с маса над 12 тона, със заповед на АПИ № РД-11-100/22.10.2025г. въведена с пътна сигнализация и пътен знак „В18“.

Така описаното безспорно представлява нарушение на член 6,т.1 от ЗДвП вменяващ задължение на участниците в движението да съобразяват своето поведение с пътните знаци. Съгласно разпоредбата на член 46,ал. 2 от Правилника за приложение на ЗДвП пътен знак „В18“ указва на водачите на пътни превозни средства, следното: „Забранено е влизането на ППС с маса с товар, по-голяма от означената“. Наличието на пътен знак „В18“ във всички случаи възлага задължение на водачите на товарни автомобили, в случая над 12 тона, да не навлизат в пътния участък забранен за движение.

Същевременно безспорно се установи, че водача М не е съобразил така цитираните разпоредби на ЗДвП, тъй като при заплащане на предвидените такси за извънгабаритен товар на границата на Р България е попълнен маршрут за движение съобразен с неговите габарити от служители на АПИ.

Действително маршрута за движение е бил попълнен собственоръчно, на гърба на квитанцията за заплатена такса за преминаване и не била оформена като официален документ. Видно от свидетелските показания на служителите на ОДМВР Монтана подобни ръчно написани маршрути са били предоставяни пред тях и в други случаи от шофьори на чуждестранни автомобили.

Свидетелите заявяват, че са запознати с образец на бланка, издавана от АПИ, удостоверяваща право за нарушаване на пътни знаци при движение с извънгабаритен товар и не приемат собственоръчно написан маршрут, макар и с печат на АПИ за такъв.

Въззивният съд споделя твърдението

3 на свидетелите по производството, че маршрута изготвен на жалбоподателя, не е оформен по начин, който да налага извод за ясно изразена воля на държавен орган, даваща право за несъобразяване с пътните знаци и разпоредбите на ЗДвП свързани с тях. Същевременно при обсъждане от АНО дали е извършено административно нарушение и дали за същото да бъде наложена адм. наказание е следвало да бъде взета предвид причината за извършване на нарушението, и да бъде отчетена като обстоятелство характеризиращо случая като „маловажен“ по член 28 от ЗАНН.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълг.н.д. № 1/2005г. на НК, когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в протИ.речие със закона. При преценката дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва прилагането на закона да се извършва при разграничаване маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати в чл.6 от ЗАНН. В случая необосновано от гледна точка на доказателствата и неправилно от гледна точка на закона, административнонаказващият орган е приел, че констатираното нарушение следва да води до санкциониране на жалбоподателя с обжалваното наказателно постановление. С оглед цялостната характеристика на деянието, дееца, причините за извършване на нарушението, възможните последици за жалбоподателя М, при несъобразяване с маршрута издаден му от служители на АПИ и след съблюдаване на критериите по чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, може да се направи извод, че е налице пониска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, което е основание за квалифицирането му като маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В конкретния случай въззивният съд счита, че освобождаването от административнонаказателна отговорност по чл. 28 от ЗАНН не би било в протИ.речие с целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН.

Според въззивният съд наложеното наказание не е съответно на извършеното административно нарушение и най-вече причините за неговото извършване. Като не е преценил задълбочено всички тези обстоятелства, административнонаказващият орган е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде отменено изцяло.

В хода на производството разноски не са претендирани, поради което настоящият съд не следва да се произнася по тях.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Монтана

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0996-001558/17.11.2025г., на Началник сектор „ПП“ при ОДМВР Монтана, с което на ТМ, роден на ХХХХХХХХг. в Р, за нарушение на член 6, т. 1 от ЗДвП, на основание член 183,ал.7 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5